Битката при Ножот - най-голямото българско сражение за освобождение на Македония след Илинденско-Преображенското въстание
Мрежа от цивилен деятели, неправителствени сдружения, читалища и ансамбли за национални песни и танци провеждат на 14 юли 2017 година, петък, от 19 ч. Хепънинг (събитие), във връзка отбелязването на 110 години от борбата при връх Ножот, най-голямото българско стълкновение за избавление на Македония след Илинденско-Преображенското въстание.
На две места в София, пред Народния спектакъл и на бул. „ Витоша “ (кръстовището с ул. „ Петър Парчевич “) годишнината ще се означи по нетрадиционен метод – ансамбли ще увлекат жителите в национални хора и песни от Македония, а на присъстващите ще бъдат раздавани листовки и осведомителни материали за историческото събитие. Хепънингът-отбелязване ще се организира по едно и също време и в Благоевград (пл. „ Македония “, пред паметника на Гоце Делчев), Русе (пл. „ Свобода “, пред Съдебната палата) и в Пирдоп.
По този метод ще бъдат почетени нашите предшественици, отдали живота си за освобождението на Македония от османско иго. Това е дата, която сплотява, а не разделя. Дори победени и спечелили. Това е дата, която се отбелязва с респект и в Република България, и Република Македония. Тя е част от общото ни героичното минало. Събитието е изключително настоящо в навечерието на Илинден и предстоящото сключване на контракта за другарство и добросъседство сред България и Република Македония и почитането на общата история на двете страни.
Ето и малко повече информация за самата борба:
Началото на ХХ век. Османската империя господства към момента над обширни територии на Балканите – сред Черно, Егейско и Адриатическо море – и народите, които ги обитават. Част от българския народ е свободен от 1878 година, само че друга част – в Македония и Тракия – не е. Българският и другите нации се борят за свободата си.
На 14 юли 1907 година основните сили на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) - „ обединените чети “, дават постоянно стълкновение на превъзхождащата османска армия към връх Ножот, в планинските масиви на Бабуна планина, на към 20 км. североизточно от град Прилеп (днес в Република Македония).
Там локалните прилепски чети са засилени от пристигналите от свободна България велешка чета на Михаил Чаков и костурската на Христо Цветков и доближават общо 200 души – внушителна мощ за партизанска битка. Срещу тях обаче се насочва голям 3-хиляден войник, командван от майор Енвер бей – един от най-образованите и способни турски офицери, предстоящ военачалник (паша), значима и спорна фигура в турската история. Воеводският съвет взема решение отдръпване пред превъзхождащия съперник, само че 45 млади момчета-четници, заели позиция на изолирания връх „ Ножот “ не се подчиняват: „ Ние дойдохме да се бием, а не да отстъпваме “. Ентусиазирано вземат решение да измрат до един, само че да не предадат позицията на врага. Тези 45 млади бойци са българи както от Македония – Костурско (днес в Република Гърция), по този начин и от Стара България–Панагюрище, Чирпанско, Сливенско, Ямболско.
Целият ден на 14 юли 1907 година „ ножовци “ героично се отбраняват против настъпващите пълчища. Отрядът на Енвер бей обаче е добре подготвен и организира ефикасна постъпателна блокада. В късния следобяд пробива и доближава върха. Оцелелите „ ножовци “ се самовзривяват с бомбите.
Аскерът продължава борбата и настъплението против главните сили на ВМОРО отпред с войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Гьоре Спиков, само че те ловко заблуждават съперника и се отдръпват. Загиват общо 67 българи от Македония и Свободна България, само че основните сили на Организацията са съхранени.
Възхитен от саможертвата на героите на Ножот, след края на борбата Енвер бей не разрешава на турския войник мародерството и подрежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са заровени наоколо до върха от локалните селяни.
На две места в София, пред Народния спектакъл и на бул. „ Витоша “ (кръстовището с ул. „ Петър Парчевич “) годишнината ще се означи по нетрадиционен метод – ансамбли ще увлекат жителите в национални хора и песни от Македония, а на присъстващите ще бъдат раздавани листовки и осведомителни материали за историческото събитие. Хепънингът-отбелязване ще се организира по едно и също време и в Благоевград (пл. „ Македония “, пред паметника на Гоце Делчев), Русе (пл. „ Свобода “, пред Съдебната палата) и в Пирдоп.
По този метод ще бъдат почетени нашите предшественици, отдали живота си за освобождението на Македония от османско иго. Това е дата, която сплотява, а не разделя. Дори победени и спечелили. Това е дата, която се отбелязва с респект и в Република България, и Република Македония. Тя е част от общото ни героичното минало. Събитието е изключително настоящо в навечерието на Илинден и предстоящото сключване на контракта за другарство и добросъседство сред България и Република Македония и почитането на общата история на двете страни.
Ето и малко повече информация за самата борба:
Началото на ХХ век. Османската империя господства към момента над обширни територии на Балканите – сред Черно, Егейско и Адриатическо море – и народите, които ги обитават. Част от българския народ е свободен от 1878 година, само че друга част – в Македония и Тракия – не е. Българският и другите нации се борят за свободата си.
На 14 юли 1907 година основните сили на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) - „ обединените чети “, дават постоянно стълкновение на превъзхождащата османска армия към връх Ножот, в планинските масиви на Бабуна планина, на към 20 км. североизточно от град Прилеп (днес в Република Македония).
Там локалните прилепски чети са засилени от пристигналите от свободна България велешка чета на Михаил Чаков и костурската на Христо Цветков и доближават общо 200 души – внушителна мощ за партизанска битка. Срещу тях обаче се насочва голям 3-хиляден войник, командван от майор Енвер бей – един от най-образованите и способни турски офицери, предстоящ военачалник (паша), значима и спорна фигура в турската история. Воеводският съвет взема решение отдръпване пред превъзхождащия съперник, само че 45 млади момчета-четници, заели позиция на изолирания връх „ Ножот “ не се подчиняват: „ Ние дойдохме да се бием, а не да отстъпваме “. Ентусиазирано вземат решение да измрат до един, само че да не предадат позицията на врага. Тези 45 млади бойци са българи както от Македония – Костурско (днес в Република Гърция), по този начин и от Стара България–Панагюрище, Чирпанско, Сливенско, Ямболско.
Целият ден на 14 юли 1907 година „ ножовци “ героично се отбраняват против настъпващите пълчища. Отрядът на Енвер бей обаче е добре подготвен и организира ефикасна постъпателна блокада. В късния следобяд пробива и доближава върха. Оцелелите „ ножовци “ се самовзривяват с бомбите.
Аскерът продължава борбата и настъплението против главните сили на ВМОРО отпред с войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Гьоре Спиков, само че те ловко заблуждават съперника и се отдръпват. Загиват общо 67 българи от Македония и Свободна България, само че основните сили на Организацията са съхранени.
Възхитен от саможертвата на героите на Ножот, след края на борбата Енвер бей не разрешава на турския войник мародерството и подрежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са заровени наоколо до върха от локалните селяни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ