Мразя корупцията и ще я ликвидирам! – казал при избирането

Мразя корупцията и ще я унищожавам! ” – споделил при избирането си един тайландски министър председател. Вероятно е имал поради максимата на някои нашенски деятели, че корупция е спекулация, в която аз не вземам участие. А когато свалили въпросния министър председател, се оказало, че е натрупал 600 милиона $.

Дали си ги е държал у дома (като някои модерни нашенци), или въпреки всичко е употребил банки – остава неразбираемо. Вкъщи си е по-сигурно, само че би трябвало добре да ги скриеш, а в банката могат да ти проследят париците и дори да ти ги блокират.

У нас кипи битката с корупцията. Епична, невиждана битка!

Всякакви лекари, служители и катаджии просто треперят. Виж, кметове и други висши деятели са по-спокойни, въпреки, че и там стават издънки. Нахлуват в дома ти измежду нощ, изтръскват пелените на бебето ти, крещят на бременната ти жена, поставят ти букаи пред децата. Е, това се случваше при Бойко Милиционера (Рашков, да не си помислите нещо друго!) Но нещата се менят. Една част от сглобката арестува ръководителите на другата, след това съдът сподели, че карцерът е противозаконен, след това – нищо. Милиционерът отново си е народен представител, отново си прибавя всеки месец към многочислените парцели по десетина хиляди от нашите пари. Защото тези пари, този златен дъжд, който се сипе върху безделниците, e за сметка на трудовите хора. Всяка седмица избор на съмнение, пилее се парламентарно време, плащаме го ние.

Повишиха заплатите на служителите на реда, само че башибозукът измежду тях си остана. Хайде, при ония било милиционерщина, ами в този момент?

Нали министърът сякаш е финяга, въртял се из Европа, служил и при най-големите демократи – американците. Той може, и би трябвало да озапти диващините на някои свои подчинени. Иначе ще се окаже, че сме като във френската сентенция “Колкото повече се трансформира, все си остава същото ”.

Корупцията, несъмнено, не е единствено в пари. Тя е и в търговията с въздействие, и в едноличния надзор над съдилища и прокуратура, и в издевателството на всевъзможни бюрократи над жителите.

Явно е, че се желае огромна резистентност против негодниците с пари. Веднъж си говорехме с тогавашния министър-председател Димитър Попов. Той ми се оплака: “Знаеш ли какъв брой е мъчно да откажеш, когато някой пристигна в кабинета ти с два куфара банкноти! ”. Отговорих му: “Не зная, на мен никой не ми е предложил, тъй като ме познават. Едно единствено се чудя – до момента в който стигна до кабинета ти, ме претърсиха и ми взеха даже джобното ножче. Как е влезнал оня с двата куфара? Тайна велика ”. Съдията Попов не можа да ми изясни. Останах да предсказвам.

Но едно е ясно – с такива борци против корупцията като сегашните депутати можем да сме спокойни.

Ще се борим против нея с всички сили, най-малко до момента в който приберем парите и на последния подкупен. При Урсула корупция не можа да се потвърди. Както и при всички други. Остава у хората, да се изразим по европейски, чувството за корупция.

Източник: Петър Берон в разбор за в. „ Труд “