„Радост“ е евфемизъм за дума, която никой не иска да произнесе на глас
Мразя да вали на парада, само че има нещо подправено в тази работа с насладата — и не просто наслада, а РАДОСТ, както Опра ни сподели предходната седмица - към издигането на Камала Харис. Проблемът е, че никой не приказва за това на какво в действителност се основава насладата и по какъв начин може да ни разочарова в последна сметка.
Разбира се, част от насладата идва от Облекчението на демократите, че имат претендент, който е душевен жизнен и има най-малко късмет да завоюва изборите. Но това не е всичко и някои мисловни опити демонстрират за какво.
Представете си, че откакто президентът Байдън се отдръпна, партията се беше обединила към бял кандидат-мъж. Ако лицето, приело номинацията предходната седмица, беше Гавин Нюсъм, Бето О’Рурк или даже Тим Уолц, сигурно щеше да има известна наслада. Но не от театралната степен, която видяхме в Чикаго. Не доста хора в публиката биха плакали от наслада, както направиха за Харис.
