Мръсният въздух е проблем на ЕС, България е четвърта по

Мръсният въздух е проблем на Европейски Съюз, България е четвърта по смъртност
Замърсяването на въздуха е смъртоносна опасност за публичното здраве, само че някои елементи на Европа са изложени на доста по-висок риск от други.
Замърсяването на въздуха е обвързвано с рак на белите дробове,
сърдечни и респираторни болести, инсулт, неприятни резултати при раждане и други Той е изключително рисков за по-възрастните хора, причинявайки
към 4 % от всички смъртни случаи измежду възрастните на възраст 65 и повече години.
През 2021 година Световната здравна организация (СЗО) актуализира своите насоки за качество на въздуха,
като намали целесъобразния предел за годишните концентрации
на азотен диоксид и фини прахови частици (PM2,5), като прахуляк, пушек и сажди от отработените газове.
Този месец влязоха в действие по-строги правила за качеството на въздуха,
които имат за цел да приближат Европейския съюз до стандартите на СЗО до 2030 година и задължават държавите-членки да следят замърсители като фини прахови частици, черен въглерод и амоняк.
Планът е „ една от най-големите интервенции в публичното опазване на здравето за едно потомство “,
споделя Марк Нювенхуйсен, шеф на самодейността за градско обмисляне, околна среда и здраве на Барселонския институт за световно здраве, пред Euronews Health.
Като цяло излагането на PM2.5 е предизвикало към 239 000 преждевременни смъртни случая
в Европа през 2021 година, до момента в който други 48 000 души са умряли вследствие на излагане на азотен диоксид, съгласно Европейската организация по околна среда.
Понастоящем всички страни от Европейски Съюз регистрират равнища на азотен диоксид
над предложените от СЗО равнища, само че някои са по-силно наранени от замърсяването на въздуха от други.
Според скорошен отчет на Европейската комисия
и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) в Централна и Източна Европа има най-висока смъртност, обвързвана с PM2.5.
„ Най-голямото разделяне в Европа, което виждаме,
е на изток и запад, а това съответствува доста с Брутният вътрешен продукт и социално-икономическия декор на двата района “, изяснява Зорана Йованович Андерсен, професор по екологична епидемиология в Университета на Копенхаген и член на Европейското респираторно сдружение комисия по околна среда и здраве, пред Euronews Health.
Изследването на Нювенхуйсен на равнище град акцентира другите провокации,
пред които са изправени разнообразни елементи на Европа.
В Северна Италия, Полша и Чешката република
се следят нараснали равнища на смъртност от ФПЧ2,5, което се дължи най-много на жилищни източници, като изгарянето на въглища за отопление на домове и селскостопанския бранш. Междувременно смъртността от NO2 – която се дължи основно на автомобилния трафик и индустриалния бранш – е най-висока в огромните и столични градове в Западна и Южна Европа.
Според статистиката най-тежко е ситуацията в Северна Македония,
където 255 на 100 хиляди души умират поради мръсния въздух. 217 души на 100 хиляди умират в Сърбия, която е на второ място, а след тях се подреждат Черна гора и Албания, надлежно с 174 и 164 на 100 хиляди души. България е четвърта, като у нас 158 души на 100 хиляди умират от замърсен въздух.
„ Необходимост от контролиране на замърсяването на въздуха “
Някои страни подхващат стъпки за ограничение на равнищата на замърсяване, в това число Дания, която може да стане първата страна в света, която ще наложи въглероден налог върху отглеждането на животни през 2030 година
Междувременно обновената инструкция на Европейски Съюз дава на жителите
със здравословни проблеми, свързани със замърсяването, правото да съдят своето държавно управление, в случай че не съблюдава разпоредбите на Европейски Съюз за качеството на въздуха.
Въпреки това в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейската комисия се споделя,
че до момента в който Европейски Съюз е на път да ограничи смъртните случаи, свързани с PM2.5, с 55 % до 2030 година, рисковите фактори за околната среда като замърсяването на въздуха и изменението на климата са „ възходящи закани за публичното здраве „.
Това се дължи на обстоятелството, че учените през днешния ден знаят повече
за въздействието върху здравето на замърсяването на въздуха и наподобява, че то съставлява риск за хората при по-ниски равнища
от колкото се е мислело преди, казаха Нювенхуйсен и Андерсен.
„ Дори в случай че намалите доста равнищата на замърсяване на въздуха, не постоянно можете да намалите толкоз доста въздействието върху здравето “, споделя Нювенхуйсен
Замърсяването на въздуха може да е най-голямата опасност
за здравето на околната среда, пред която е изправена Европа, само че има наклонност то да се припокрива с други фактори, като липса на зелени площи, шумово замърсяване и рискови горещини, всички от които оказват влияние върху човешкото здраве.
Като се има поради, че някои от тези провокации
са по-трудни за разрешаване – като изменението на климата – Андерсен споделя, че има по-сериозни причини за ограничение на замърсяването на въздуха в името на отбраната на здравето.
„ Ние намалихме замърсяването на въздуха
и знаем по какъв начин да го създадем и доста страни са водещи “, сподели Андерсен. „ Предстоят нови провокации, тъй че би трябвало да контролираме замърсяването на въздуха – остарелият проблем “.