Мозъкът ни постоянно се опитва да ни заблуди да работим

Мозъкът ни непрекъснато се пробва да ни заблуди да работим по този начин, както той желае, а не както ние желаеме. Ярък образец за това е прокрастинацията (отлагането), когато при решаването на някаква задача мозъкът намира мотив да се отклони от нея под всевъзможен предлог. Освен това учените са забелязали още една специфичност – в случай че човек има задача и несъмнено време за нейното решение, мозъкът е податлив напълно да запълни това време, вместо бързо да свърши работата и да реши повече задания в избраното време. Учените споделиха за какво се случва това и по какъв начин да се избегне този проблем.

Учените разкриха по какъв начин да накараме мозъка да прави умствена работа по-ефективно

Ритмичният цикъл на мозъка – какво в действителност е това

Нашият мозък има собствен личен темп, сходен на махалото на метроном. Така да вземем за пример, когато спим, той минава в разнообразни положения след идентичен интервал от време, а точно 90 минути, от дълбокия сън до REM етапа, по време на която сънуваме.

Още през 60-те години на предишния век учените изричат догатката, че този темп се резервира даже когато сме будни. Поради тази причина с течение на времето хората изпитват едвам доловими възходи и спадове в продуктивността. По-късно учените нарекоха това събитие главен цикъл на отмора и интензивност или BRAC. При здравия, неотклонен човек този цикъл не основава проблеми, защото е елементарен за превъзмогване. Ситуацията обаче се трансформира, когато човек дълго време се е занимавал с мисловен труд и е умствено изтощен.

Мозъкът внезапно понижава успеваемостта си след 90 минути интензивно натоварване

Каква е продължителността на ритмичните цикли на мозъка

Според учените, когато сме будни, всеки цикъл на повишение и намаление на продуктивността е с дълготрайност 90 минути. Ето за какво интензивната умствена активност в продължение на повече от час и половина е уморителна за множеството хора. В резултат на това продуктивността е мощно нарушена. Това може да докара до закъснение на осъществяването на дадена задача.

За тези 90-минутни цикли учените знаят от дълго време. Между другото, затова ранните холивудски филми са били съкращавани, с цел да не са по-дълги от 90 минути. Благодарение на това феновете в киносалоните са задържали вниманието си върху картината през целия сеанс. Много спортни събития, като да вземем за пример футболните мачове и мачовете по ръгби, също не престават към деветдесет минути. Това, несъмнено, не значи, че след 100 минути хората просто стопират да гледат кино лентата или футболния мач, само че вследствие на това се появява отмалялост и концентрацията понижава.

Как да избегнем намаляването на продуктивността на мозъка

За да се избегне забавянето работата на мозъка, учените предлагат работните сесии да се възнамеряват по този начин, че да не престават не повече от 90 минути. Това време може да се поправя според от това какъв брой сте изтощени. Така да вземем за пример в края на деня е по-добре да разделите работните сесии на 60 минути, а не на 90 минути.

Учените предлагат да се прави 10-минутна отмора след всяка 90-минутна работна сесия

Необходимо е да се прави отмора след всяка сходна работна сесия. Когато човек възобнови интензивната умствена работа след къса отмора, то той продължава да бъде концентриран и кадърен да се занимава с интензивна умствена активност. Това значи, че 90-минутният цикъл стартира изначало. Според откриватели от Флорида една 10-минутна отмора е задоволителна, с цел да се „ рестартира “ ритмичният цикъл на мозъка.

Освен това, с цел да се увеличи продуктивността на умствената работа, учените поучават 80% от работата да се опитате да извършите при започване на цикъла, т.е. през първите 20% от работната сесия. През този интервал мозъкът е най-продуктивен. По-малко натоварващата работа би трябвало да се остави за края на работния цикъл, когато мозъкът стартира да се забавя. Ако по време на работния цикъл би трябвало да се изпълнят няколко задания, учените предлагат да ги подредите от лесни към сложни.

Ако темпото на осъществяване на дилемите се забави доста, по-добре е да отложите работата и да извършите десетминутна отмора, след което да започнете да ги изпълнявате още веднъж. На пръв взор всяка отмора може да наподобява като 10 минути от времето ви, само че в реалност работата се прави по-бързо, в сравнение с в случай че работите с часове без почивки. Така е по-лесно да се справите даже с прокрастинацията, в случай че тя не е симптом на здравословен проблем.

Тези рекомендации на учените не важат за креативната работа, която изисква по-различен метод.

Но тези рекомендации не се отнасят за креативната работа, която изисква специфичен метод. Тя би трябвало да се извършва, когато всичко се получава добре. Ако да вземем за пример мозъкът е потънал в креативен хрумвания, почивката може да прекъсне този развой и след това към този момент да не се „ настрои “ креативен.

Мозъкът от време на време не получава задоволително отмора през нощта

Изследователите настояват, че почивките оказват помощ за възобновяване на мозъчната работливост единствено в случай че човек се занимава с умствена активност не повече от четири часа дневно. При по-продължителна интензивна работа мозъкът се изморява дотолкоз, че освен 10 минути отмора, само че и добър нощен сън не са задоволителни. В този случай умората се придвижва и на идващия ден.

Понякога даже една нощ не е задоволителна, с цел да може мозъкът да си почине след интензивна умствена активност

Може би сте забелязали, че след уикенда стартирате да вършите умствената работа по-бързо и по-лесно. Това може да се изясни с обстоятелството, че през уикенда мозъкът ви е изцяло отпочинал.