Защо е опасно ранното пенсиониране
Мозъкът е също като мускулите - когато не го упражняваме, той постепенно деградира. А хората, които излизат рано в пенсия, се лишават от редица нормални провокации и обществени контакти. Какви са последствията?
По-бързо в пенсия, с цел да си отживея! След десетилетен трудов живот мнозина мислят по този начин, само че не се досещат за една сериозна заплаха: след пенсиониране човешкият мозък е заплашен от отпадане на някои функционалности и постепенна деградация. Изводите си професор Хендрик Шмиц от университета в Падерборн коментира в обстойно изявление.
Ученият предизвестява, че паралелно с насладата от множеството свободно време след пенсионирането у хората може да се следи и утежняване на умствените качества.
И мозъкът желае подготовка
Проведени проучвания по този въпрос посочили, че аргументите за това са няколко, като най-важната се свежда до известното умозаключение „ Use it or loose it “. Тоест, или би трябвало да използваш интензивно мозъка си, или си застрашен от неговата деградация – тъкмо както при мускулите, които би трябвало непрестанно да бъдат подтиквани.
„ Когато приключим трудовата си кариера, ние към този момент се сблъскваме с много по-малко провокации, в сравнение с преди. Друга причина е и загубата на обществени контакти “, изяснява професорът.
Той прецизира, че един от признаците за сходно понижаване на когнитивните качества е по-бързата загуба наизуст: по-ранното пенсиониране води до утежняване на паметта, което е сходно с утежняването заради възраст, настъпващо сред 60 и 70 години, твърди професорът. Ето за какво, съгласно Шмиц, ранното пенсиониране крие избрани опасности за духовното положение на индивида.
Всички би трябвало да работят по-дълго
„ Разбира се, никой не упорства хората да работят до 80-годишна възраст, единствено с цел да запазят мозъчната си активност. Ние просто обръщаме внимание на обстоятелството, че предвид на положителната умствена активност по принцип за всички хора е по-добре да работят по-дълго “, споделя още професор Шмиц в изявлението си, представено от Дойче веле.
Той напомня, че в Германия възрастта за наложително пенсиониране е релативно висока спрямо други европейски страни, само че все пак страната има потребност от работещи пенсионери – с цел да се подсигурява устойчивостта на пенсионната система, а и заради дефицита на квалифицирани фрагменти.
Липса на фрагменти
В момента всяка година трудоспособното население в Германия понижава с към един милион души, а миграцията към страната възлиза на към 300 до 400 хиляди, т.е. - дефицитът на работна ръка непрестанно пораства, установи професор Шмиц. На това място той разумно стига до заключението, че към трудова активност изключително упорито би трябвало да се предизвикват безработните и пенсионерите. За да бъде човек добре квалифициран за излизане в пенсия, той би трябвало непрестанно да се образова и образова, споделя в края на изявлението си за АРД професор Хендрик Шмиц.
По-бързо в пенсия, с цел да си отживея! След десетилетен трудов живот мнозина мислят по този начин, само че не се досещат за една сериозна заплаха: след пенсиониране човешкият мозък е заплашен от отпадане на някои функционалности и постепенна деградация. Изводите си професор Хендрик Шмиц от университета в Падерборн коментира в обстойно изявление.
Ученият предизвестява, че паралелно с насладата от множеството свободно време след пенсионирането у хората може да се следи и утежняване на умствените качества.
И мозъкът желае подготовка
Проведени проучвания по този въпрос посочили, че аргументите за това са няколко, като най-важната се свежда до известното умозаключение „ Use it or loose it “. Тоест, или би трябвало да използваш интензивно мозъка си, или си застрашен от неговата деградация – тъкмо както при мускулите, които би трябвало непрестанно да бъдат подтиквани.
„ Когато приключим трудовата си кариера, ние към този момент се сблъскваме с много по-малко провокации, в сравнение с преди. Друга причина е и загубата на обществени контакти “, изяснява професорът.
Той прецизира, че един от признаците за сходно понижаване на когнитивните качества е по-бързата загуба наизуст: по-ранното пенсиониране води до утежняване на паметта, което е сходно с утежняването заради възраст, настъпващо сред 60 и 70 години, твърди професорът. Ето за какво, съгласно Шмиц, ранното пенсиониране крие избрани опасности за духовното положение на индивида.
Всички би трябвало да работят по-дълго
„ Разбира се, никой не упорства хората да работят до 80-годишна възраст, единствено с цел да запазят мозъчната си активност. Ние просто обръщаме внимание на обстоятелството, че предвид на положителната умствена активност по принцип за всички хора е по-добре да работят по-дълго “, споделя още професор Шмиц в изявлението си, представено от Дойче веле.
Той напомня, че в Германия възрастта за наложително пенсиониране е релативно висока спрямо други европейски страни, само че все пак страната има потребност от работещи пенсионери – с цел да се подсигурява устойчивостта на пенсионната система, а и заради дефицита на квалифицирани фрагменти.
Липса на фрагменти
В момента всяка година трудоспособното население в Германия понижава с към един милион души, а миграцията към страната възлиза на към 300 до 400 хиляди, т.е. - дефицитът на работна ръка непрестанно пораства, установи професор Шмиц. На това място той разумно стига до заключението, че към трудова активност изключително упорито би трябвало да се предизвикват безработните и пенсионерите. За да бъде човек добре квалифициран за излизане в пенсия, той би трябвало непрестанно да се образова и образова, споделя в края на изявлението си за АРД професор Хендрик Шмиц.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ