Мозък, който не се използва, е мъртва звезда
Мозъкът е по едно и също време душата, мозъкът, азът, кадърен да взаимодейства с външния свят, като в същото време подхранва съзнанието с поток от мисли, който разрешава развиването на размисъл.
Но по собствен метод той е и мускул, който се нуждае от стимулация, с цел да остане витален. Мозък, който към този момент не се употребява, е мъртва звезда, годна единствено за осъществяване на дилемите на всекидневието, без в никакъв случай да се самооспорва. Той се трансформира в самото отричане на интелекта, в незаместим инструмент за продължение на живота, като черен дроб или бъбрек, само че лишен от всякаква дарба да вмъква рефлективна и структурирана мисъл сред себе си и сетивния свят, написа " Слейт ".
Това, което изкуственият разсъдък ни предлага, или по-скоро ни постанова, е просто изоставянето на мозъка като маркер на мислещ обект. Ако всичко произтича от изкуствения разсъдък, в случай че всички наши дейности, от най-тривиалните до най-решителните, са артикул на мисъл, създадена от робот, в случай че подчиняваме всяко наше придвижване на утвърждението на външен разсъдък, ние освен губим свободната си воля, само че и се отхвърляме от претенцията си да останем мислещи същества.
Аргументът, изтъкван от поддръжниците на изкуствения разсъдък, е, че неговата интервенция би разрешила на всеки да освободи повече време. Това е несъмнено правилно. Благодарение на потреблението му в безконечен брой области, от готвене до компютърни технологии и домашна автоматизация, ще спечелим скъпи секунди. Но каква изгода ще ни донесе цялото това време, в случай че мозъкът ни към този момент не е кадърен да постави и най-малкото интелектуално изпитание?!
Ако четенето се трансформира в упражнение отвън нашите благоприятни условия, в случай че гледането на малко по-сложен филм ни обезкуражава с привидната си нечетливост, в случай че съзерцанието на картина ни потапя в дълбока досада, в случай че слушането на джаз или класическа музика към този момент не е налично за нашите сетива, в случай че философското размишление, посредством своята научна структура, ни остава непознато, в случай че самият акт на мислене се трансформира в невероятно за реализиране положение, какво ще коства животът, в случай че не един тип постоянно развлечение, където прекарваме времето си, бидейки нищо повече от потребители, гонещи най-новата оригиналност?
Но по собствен метод той е и мускул, който се нуждае от стимулация, с цел да остане витален. Мозък, който към този момент не се употребява, е мъртва звезда, годна единствено за осъществяване на дилемите на всекидневието, без в никакъв случай да се самооспорва. Той се трансформира в самото отричане на интелекта, в незаместим инструмент за продължение на живота, като черен дроб или бъбрек, само че лишен от всякаква дарба да вмъква рефлективна и структурирана мисъл сред себе си и сетивния свят, написа " Слейт ".
Това, което изкуственият разсъдък ни предлага, или по-скоро ни постанова, е просто изоставянето на мозъка като маркер на мислещ обект. Ако всичко произтича от изкуствения разсъдък, в случай че всички наши дейности, от най-тривиалните до най-решителните, са артикул на мисъл, създадена от робот, в случай че подчиняваме всяко наше придвижване на утвърждението на външен разсъдък, ние освен губим свободната си воля, само че и се отхвърляме от претенцията си да останем мислещи същества.
Аргументът, изтъкван от поддръжниците на изкуствения разсъдък, е, че неговата интервенция би разрешила на всеки да освободи повече време. Това е несъмнено правилно. Благодарение на потреблението му в безконечен брой области, от готвене до компютърни технологии и домашна автоматизация, ще спечелим скъпи секунди. Но каква изгода ще ни донесе цялото това време, в случай че мозъкът ни към този момент не е кадърен да постави и най-малкото интелектуално изпитание?!
Ако четенето се трансформира в упражнение отвън нашите благоприятни условия, в случай че гледането на малко по-сложен филм ни обезкуражава с привидната си нечетливост, в случай че съзерцанието на картина ни потапя в дълбока досада, в случай че слушането на джаз или класическа музика към този момент не е налично за нашите сетива, в случай че философското размишление, посредством своята научна структура, ни остава непознато, в случай че самият акт на мислене се трансформира в невероятно за реализиране положение, какво ще коства животът, в случай че не един тип постоянно развлечение, където прекарваме времето си, бидейки нищо повече от потребители, гонещи най-новата оригиналност?
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ