България е на първо място по смъртност от инсулти
Мозъчно-съдовите болести са водеща причина за заболеваемаст и смъртност по целия свят. България е на едно от първите места в това отношение. Смъртността от мозъчни инсулти е 270.1 за мъжете и 265.1 за дамите на 100 000 души население. В България се записват годишно към 82 398 случая с мозъчносъдови болести от които 35311 случая са с мозъчен инсулт, разкри БНР.
От записаните 35311 случаи с мозъчен инсулт 7175 заболели приключват с летален излаз. Преживелите мозъчният инсулт са 28136 с друга степен на неработоспособност, която при 10 % от тях е тежко изразена и изисква спомагателни грижи и помощ от фамилията, околните и обществото.
От претърпелите мозъчни инсулти 25-50% са с говорно-речеви нарушавания, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушавания остават трайни. Инсултите са втората по периодичност причина за развиване на деменция, най-честата причина за епилепсия в преклонна възраст и доста честа причина за меланхолия.
Темата разяснява в “Нашият ден “ доцент Росен Калпачки, шеф на неврологичното поделение в болница “Света Анна “.
“По отношение на инсултите България е рекордьор и то през последните две десетилетия. В света няма страна, в която заболеваемостта и смъртността от инсулт да е по-голяма.
Причините са сложни. Възможно е да има и някаква генетична предразположеност на популацията. Според мен главната причина е, че ние сме много немарливи във връзка с метода на живот и предварителната защита.
При грижата за инсулта би трябвало известна методичност, а ние като нация и като хора сме привикнали да има нещо, което да глътнем или да отидем и да си създадем проучване и нещата да са под надзор.
Преди средствата би трябвало едно по-системно внимание върху нашето здраве. Това, което защищава най-много от инсулт, е положителното кръвно налягане, то би трябвало да се мери редовно. Ако се предпише лекуване, би трябвало да се взима постоянно.
Със сигурност българското население още не е осведомено с ранните признаци. Но и не сме привикнали да поемаме персонална отговорност за здравето си. Покрай епидемията от ковид това става доста ясно.
Мозъчен инсулт значи мозъчна гибел, умиране на част от нашия мозък. Всеки мозъчен инсулт предизвиква гибел на една част от мозъка и това би трябвало да е безусловно ясно. Кръвообращението към мозъка стопира, запушват се някои от кръвоносните съдове или пък скъсване на кръвоносен съд, мозъчен кръвоизлив, вследствие, на което част от мозъка умира.
Първите два-три до четири часа може да се приложи лекуване, което съвсем да минимализира последствията от мозъчната гибел или дори изцяло да излекува индивида. Изключително подвластни сме от времето.
Белезите са три: ненадейно деформиране на лицето на индивида против вас, неочаквана загуба на мощ в лявата или дясната ръка и ненадейно нарушаване на говора.
Обикновено хора, които получават инсулт, не усещат незабавно този проблем или тяхната опция за реакция е извънредно затруднена. Това, което би трябвало да създадат околните при подозрение за инсулт, е да заведат потърпевшия до болнично заведение. Цялото време, от възникването на инсулта до опцията да се стартира лекуване, е четири часа.
Всяка болница, в която бъде заведен, даже на най-подготвената би трябвало от половин до един час време, с цел да може да провежда лекуването. Реално хората разполагат с към три часа.
От записаните 35311 случаи с мозъчен инсулт 7175 заболели приключват с летален излаз. Преживелите мозъчният инсулт са 28136 с друга степен на неработоспособност, която при 10 % от тях е тежко изразена и изисква спомагателни грижи и помощ от фамилията, околните и обществото.
От претърпелите мозъчни инсулти 25-50% са с говорно-речеви нарушавания, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушавания остават трайни. Инсултите са втората по периодичност причина за развиване на деменция, най-честата причина за епилепсия в преклонна възраст и доста честа причина за меланхолия.
Темата разяснява в “Нашият ден “ доцент Росен Калпачки, шеф на неврологичното поделение в болница “Света Анна “.
“По отношение на инсултите България е рекордьор и то през последните две десетилетия. В света няма страна, в която заболеваемостта и смъртността от инсулт да е по-голяма.
Причините са сложни. Възможно е да има и някаква генетична предразположеност на популацията. Според мен главната причина е, че ние сме много немарливи във връзка с метода на живот и предварителната защита.
При грижата за инсулта би трябвало известна методичност, а ние като нация и като хора сме привикнали да има нещо, което да глътнем или да отидем и да си създадем проучване и нещата да са под надзор.
Преди средствата би трябвало едно по-системно внимание върху нашето здраве. Това, което защищава най-много от инсулт, е положителното кръвно налягане, то би трябвало да се мери редовно. Ако се предпише лекуване, би трябвало да се взима постоянно.
Със сигурност българското население още не е осведомено с ранните признаци. Но и не сме привикнали да поемаме персонална отговорност за здравето си. Покрай епидемията от ковид това става доста ясно.
Мозъчен инсулт значи мозъчна гибел, умиране на част от нашия мозък. Всеки мозъчен инсулт предизвиква гибел на една част от мозъка и това би трябвало да е безусловно ясно. Кръвообращението към мозъка стопира, запушват се някои от кръвоносните съдове или пък скъсване на кръвоносен съд, мозъчен кръвоизлив, вследствие, на което част от мозъка умира.
Първите два-три до четири часа може да се приложи лекуване, което съвсем да минимализира последствията от мозъчната гибел или дори изцяло да излекува индивида. Изключително подвластни сме от времето.
Белезите са три: ненадейно деформиране на лицето на индивида против вас, неочаквана загуба на мощ в лявата или дясната ръка и ненадейно нарушаване на говора.
Обикновено хора, които получават инсулт, не усещат незабавно този проблем или тяхната опция за реакция е извънредно затруднена. Това, което би трябвало да създадат околните при подозрение за инсулт, е да заведат потърпевшия до болнично заведение. Цялото време, от възникването на инсулта до опцията да се стартира лекуване, е четири часа.
Всяка болница, в която бъде заведен, даже на най-подготвената би трябвало от половин до един час време, с цел да може да провежда лекуването. Реално хората разполагат с към три часа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ