Диалогът на века: Кво става брат? Нищо бе брат. Кво става брат? Нищо бе брат.
Мозъчните ви кафези по този начин или другояче умират непрекъснато. Да ускорим този развой и да се насочим към едно произведение на изкуството, което от няколко дни се бори за внимание в Youtube. Става дума за награденото с три милиона и половина гледания амбициозно парче на Ангел и Сузанита. Озаглавено е " Кво става брат ", покорява ранглисти. Trending, както се споделя. А текстът му предлага следният впечатляващ разговор.
Ей, кво стаа брат?
Нищо бе брат.
Кво става брат,
кво става брат
кво става брат,
нищо бе брат.
Кво става брат, брат, брат
Кво става брат,
нищо бе брат.
Кво става брат,
кво става брат,
кво става брат,
нищо бе брат.
(Ангел и Сузанита, " Кво става брат " )
Интересно събитие е, че като създатели на текста са посочени двама души - Бисер Тодоров и Сузанита. Питам се по какъв начин тъкмо е протичала взаимната им работа? Дали единият е седнал над белия лист и е написал " Кво става брат ", а след това другият над същия бял лист му е дал отговор: " Нищо бе брат "?
Но за какво, в случай че е станало по този начин, първият не мирясва и продължава да пита: " Кво става брат "? Не е ли схванал, че нищо не става? Изглежда не. Той е просто захласнат от този въпрос. Настоява да разбере какво по-точно става брат, само че насреща непрестанно чака същият обезкуражаващ отговор. Действието не напредва, не се движи ни напред, ни обратно. Екзистенциална пропаст. Битието е прещракало, абсурдистки блокаж. Кво става брат? Нищо бе брат. Не бе, кажи ми, съществено, кво става? Кажи, брат! Нищо брат. Нищо не става. Брат, това го разбрах. Но аз желая да те запитвам: Кво става брат? Брат, в случай че ставаше нещо, щях да ти кажа. Просто нищо не става, брат.
И правилно, нищо не става брат. От доста време насам нищо не става. Както Бийтълс дефинираха шейсетте, Флойд седемдесетте, Джексън осемдесетте, Нирвана деветдесетте, по този начин и Ангел и Сузанита са в точното време на точното място. Нескопосаното им парче е огледално на безумно време. Нищо не става брат. Нищо не става в политиката, нищо не става в културата, а най-вече нищо не става в музиката. Това десетилетие, което върви към края си, ще бъде запомнено като неутрално, празно, нулево. Всеобщо безсилие, особена отмалялост. Разсеян взор, пързалящ се в обществените мрежи. Бюти влогърки, кулинарни вождове. Любов модифицирана от Тиндър. Опиниън мейкъри с пилешки мозък, само че продуктивна стена. Оставящи по една дума на ред и изброяващи разнообразни неща от всекидневието поети. Писане, което се гордее с отхвърли от пунктуация и основни букви. Надвиснал над всичко закрепостен министър председател. Нежен спомен от летните протести на 2013-та, бледен след неизбежното му осребряване. Кресливи и постоянно конфигурирани извън апели да се следва я евразийски, я европейски път. Невротична досада. Обаждане след позвъняване след позвъняване след позвъняване в прът център. Ще ти се да ги питаш: Кво става брат? А ето какво става: поколението е толкоз парализирано, че даже не може да се назова изгубено - това би било естетическа привилегия.
Дори убежищата на потреблението нещо дават на късо. Губят философски резултат. Може би няколко сърца в Инстаграм ще свършат работа? Пускай тв приемника. Гледай: маршируват откровени тъпотии, маскирани като всички гледни точки. За всеки митинг има контрапротест, а пред всяка истина стои бездънно море от отзиви, готово да я погълне с безкрайна относителност.
Ето какво мисля: в случай че искаш нещо да става брат, просто се връщай обратно. Намери се още веднъж с великите мъртви. Поклони се на носталгията, влез в тъмната й квартира. Спомни си, че в миналото на детски лагер си чул " Smells like teen spirit " и нещо те е блъснало в стомаха и те е пратило във въздуха. Намери там най-важната дума, която те е белязала и се вкопчи в нея - а denial, а denial. После си купи грамофон и изживей наново музиката на бащите. Пусни си това парче, което те е дразнело като тинейджър и се предай на закъснялото просветление каква синева, синева, синева сме не запомнили в миналото тука. Така ще бъде малко по-добре, брат. Нещо ще стане.
Автор: Райко Байчев
Ей, кво стаа брат?
Нищо бе брат.
Кво става брат,
кво става брат
кво става брат,
нищо бе брат.
Кво става брат, брат, брат
Кво става брат,
нищо бе брат.
Кво става брат,
кво става брат,
кво става брат,
нищо бе брат.
(Ангел и Сузанита, " Кво става брат " )
Интересно събитие е, че като създатели на текста са посочени двама души - Бисер Тодоров и Сузанита. Питам се по какъв начин тъкмо е протичала взаимната им работа? Дали единият е седнал над белия лист и е написал " Кво става брат ", а след това другият над същия бял лист му е дал отговор: " Нищо бе брат "?
Но за какво, в случай че е станало по този начин, първият не мирясва и продължава да пита: " Кво става брат "? Не е ли схванал, че нищо не става? Изглежда не. Той е просто захласнат от този въпрос. Настоява да разбере какво по-точно става брат, само че насреща непрестанно чака същият обезкуражаващ отговор. Действието не напредва, не се движи ни напред, ни обратно. Екзистенциална пропаст. Битието е прещракало, абсурдистки блокаж. Кво става брат? Нищо бе брат. Не бе, кажи ми, съществено, кво става? Кажи, брат! Нищо брат. Нищо не става. Брат, това го разбрах. Но аз желая да те запитвам: Кво става брат? Брат, в случай че ставаше нещо, щях да ти кажа. Просто нищо не става, брат.
И правилно, нищо не става брат. От доста време насам нищо не става. Както Бийтълс дефинираха шейсетте, Флойд седемдесетте, Джексън осемдесетте, Нирвана деветдесетте, по този начин и Ангел и Сузанита са в точното време на точното място. Нескопосаното им парче е огледално на безумно време. Нищо не става брат. Нищо не става в политиката, нищо не става в културата, а най-вече нищо не става в музиката. Това десетилетие, което върви към края си, ще бъде запомнено като неутрално, празно, нулево. Всеобщо безсилие, особена отмалялост. Разсеян взор, пързалящ се в обществените мрежи. Бюти влогърки, кулинарни вождове. Любов модифицирана от Тиндър. Опиниън мейкъри с пилешки мозък, само че продуктивна стена. Оставящи по една дума на ред и изброяващи разнообразни неща от всекидневието поети. Писане, което се гордее с отхвърли от пунктуация и основни букви. Надвиснал над всичко закрепостен министър председател. Нежен спомен от летните протести на 2013-та, бледен след неизбежното му осребряване. Кресливи и постоянно конфигурирани извън апели да се следва я евразийски, я европейски път. Невротична досада. Обаждане след позвъняване след позвъняване след позвъняване в прът център. Ще ти се да ги питаш: Кво става брат? А ето какво става: поколението е толкоз парализирано, че даже не може да се назова изгубено - това би било естетическа привилегия.
Дори убежищата на потреблението нещо дават на късо. Губят философски резултат. Може би няколко сърца в Инстаграм ще свършат работа? Пускай тв приемника. Гледай: маршируват откровени тъпотии, маскирани като всички гледни точки. За всеки митинг има контрапротест, а пред всяка истина стои бездънно море от отзиви, готово да я погълне с безкрайна относителност.
Ето какво мисля: в случай че искаш нещо да става брат, просто се връщай обратно. Намери се още веднъж с великите мъртви. Поклони се на носталгията, влез в тъмната й квартира. Спомни си, че в миналото на детски лагер си чул " Smells like teen spirit " и нещо те е блъснало в стомаха и те е пратило във въздуха. Намери там най-важната дума, която те е белязала и се вкопчи в нея - а denial, а denial. После си купи грамофон и изживей наново музиката на бащите. Пусни си това парче, което те е дразнело като тинейджър и се предай на закъснялото просветление каква синева, синева, синева сме не запомнили в миналото тука. Така ще бъде малко по-добре, брат. Нещо ще стане.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ