Мозъчните чипове на Илон Мъск са революционни. Големият пробив като

Мозъчните чипове на Илон Мъск са революционни. Големият пробив сякаш се случи предходната година. Пред пролетта излезе публикация за човек, който е с пресечен гръбначен мозък, към този момент може още веднъж да върви. Аз като го прочетох, първо си помислих, че това е заглавие от жълтата преса, защото звучи необикновено. Ние от десетилетия се опитваме да създадем някаква даже минимална стъпка напред по отношение на гръбначно-мозъчните контузии и внезапно такава вест. 

Това разяснява пред Нова нюз неврохирургът проф. Николай Габровски.

Оказа се обаче, че новината е оповестена в едно от най-сериозните научни списания и фактически швейцарски екип е съумял да направи този пробив и той се състоеше точно в имплантирането на сходен чип, който долавя сигналите от мозъка, прескача към мястото с нарушена проводимост на гръбнака и непосредствено подава сигнал към краката, с цел да могат те да правят придвижване, сходно на вървене. И фактически пациентът извършваше стъпки, които му обезпечават самостоятелен живот, разяснява той.

Това е свръхестествен, извънреден пробив. И почти по същото време Мъск получи позволение да се сложат на хора сходни чипове. Това са две страхотни вести. От една страна науката към този момент може да извлича тези сигнали, които нашия мозък подава и може да ги употребява и че цялата система към този момент е основана. Тя като е основана един път към този момент ще търпи своята еволюция, само че чисто научно към този момент е потвърдено, че това е допустимо. От друга страна, че Мъск е насочил своето внимание в тази посока, значи, че тя има вероятност, разяснява професорът. 

Сега чакаме да се насочат обилни средства в тази тенденция, а те са нужни, с цел да може технологията да се развива, уточни той.

Място за голям възторг има, тъй като с тази технология ще се помогне на огромен кръг хора. Но още е рано да се приказва за необятни благоприятни условия. Напрактика този чип, за който се приказва, в действителност съставлява датчик, който улавя мисълта, електромагнитния подтик в двигателния кортекс за това, че би трябвало да се върви да вземем за пример. Преди години, с цел да се реализира това, трябваше да се вграждат в мозъка непосредствено самите електроди, което е инвазивна, рискова процедура, даже деструктивна, изясни той.