Финансовата свобода НЕ е за всеки
Моята процедура демонстрира, че дълготрайните цели на хората от по-големите градове в България с положителни приходи се трансформират през последните години. По-голямото жилище, по-скъпата кола, пътуването до някоя екзотична дестинация и спомагателни средства към държавната пенсия са сменени от нова цел – финансовата независимост до най-много 15-20 години. За да няма разочаровани хора след време, в тази публикация съм описал главните провокации, които ще би трябвало да преодолеем в преследването на тази цел.
Богатство или финансова независимост?
Преди да си сложим една дълготрайна цел, би трябвало да знаем какво съставлява тя. Много хора бъркат финансовата независимост с благосъстоянието и си показват, че техния проект един ден ще ги направи мултимилионери и ще живеят като в приказките (или като в Instagram). В това няма нищо неприятно, само че методите и методите за реализиране на тези две цели са много разнообразни. Финансовата независимост е обвързвана с пасивни приходи, които са по-високи от настоящите ни разноски. Това значи, че може да реализираме тази цел даже с доходи от 2,000 лв. на месец, в случай че харчовете ни са по-малки.
При благосъстоянието и лукса нещата стоят по друг метод, тъй като няма точна формула или ясни критерии. За едни, те се свързани с това да имат скъпа кола на лизинг, да живеят в огромен апартамент в прекрасен квартал и децата им да учат в частно учебно заведение, а за други това не е задоволително и те си показват частни яхти, самолети, острови и други сходни знаци на лукса. Всъщност, с цел да станем същински богати и да влезем в листата на списание Forbes, има единствено един метод. Сигурно, към този момент се досещате кой е той? Да, това е да създадем личен бизнес и да го развием. Всички милиардери в света са го създали (или са го наследили), без изключение. Ако имаше сходна ранглиста в България, резултатите щяха да са сходни.
Свободата или движимостите?
Финансовата независимост не е толкоз обвързвана с парите, а с метода на мислене и полезностите. Ако задачата ни е да притежаваме първокласни движимости, да се снимаме от разнообразни дестинации по света (за да покажем какъв брой сме сполучливи и богати) и да парадираме с парите си, по-добре да си изберем друга цел и средства, с които да я реализираме.
За мен, свободата като полезност има три съществени форми. Първата е финансова – да имаш средства, които да ми разрешат да върша това, което желая в сходство с моите полезности. Втората форма на свободата е времето. Да, в случай че имаме задоволително пари може да си купим време, само че това не постоянно е допустимо. Например, ще сме ангажирани, в случай че би трябвало да се грижим за болен родител, дете или други сходни обстановки. Третата независимост е географската – да мога да върша нещата, които обичам, без значение къде се намирам. Ако съм „ прикрепен “ към обещано място, няма да се усещам толкоз свободен.
Дълго време поставях кариерата преди всичко, до момента в който не осъзнах, че при нея контролът е отвън мен. Когато вкусих от свободата да върша това, което желая и самичък да дефинирам къде и с кого да го върша, не бих го заменил за нищо друго. Дори в този момент, когато реализирах финансова независимост, задачата ми е да обменям пари за време, а не за движимости.
Приходите или разноските са по-важни?
Един от най-разпространените легенди за реализиране на финансов триумф е, че би трябвало да се фокусираме повече върху приходите, в сравнение с върху разноските. Обикновено това го споделят хора, които са привикнали да харчат всичко, което изкарват и си мислят, че в случай че един ден стартират да получават доста по-големи приходи, ще настъпи магическа смяна в метода им на мислене и те ще стартират да икономисват и да влагат. Това става извънредно рядко.
Много по-голям надзор всеки от нас има върху разноските си и може да ги усъвършенства по подобен метод, че в края (а още по-добре е в началото) на месеца да задели част от приходите си и те да бъдат вложени и да стартират да носят спомагателни приходи в бюджета. Така със силата на комплицираната рента, може да се реализира финансова независимост.
Обикновено, приходите ни от работа (а и от бизнес) зависят в доста дребна степен от нас и даже те да се усилват, в случай че не направляваме разноските си, ще попаднем в една омагьосана въртележка, в която приходите ни се усилват, само че в края на месеца още веднъж нищо не остава. Просто сме ги похарчили за капризи, които „ прилягат “ на по-високия ни витален стандарт.
Има и още един синдром, който е присъщ за по-южните нации, в това число и българския. През годината пестим, пестим (дори прекомерно в някои случаи), само че когато пристигна празник като Коледа, Великден, рожден ден или различен, спестеното отива за ястие, пиянство, дарове и неща, които сме „ си ги заслужили “. За доказателство единствено ще кажа, че за коледните и новогодишните празници на 2018 година българите сме дали над 2 милиарда лв. за посрещането им.
Става ли се богат от работа?
Освен очевидния факт, че най-богатите хора в света (а и в съвсем всички страни) са бизнесмени, само че има и още една причина за какво единствено с работа няма да реализираме финансова независимост. И тя е, че в свободното си време управляваме парите, които сме изкарали. Решенията, които взимаме след работа са тези, които ще ни донесат финансов триумф или ни обричат на безконечна незначителност и живот на заем от заплата до заплата.
Не е задоволително единствено да имаме висока заплата или да управляваме сполучлив бизнес, тъй като това единствено по себе си няма да ни донесе нищо, с изключение на малко по-висок витален стандарт. По-високите приходи ще ни създадат подвластни и ще би трябвало да се борим за тях ден след ден до края на живота си. Не звучи добре, нали?
Финансовата просветеност, опита с вложения и рационалните решения за ръководството на нашите пари ще трансфорат дейните ни приходи от работа в относително пасивни, които не изискват толкоз от нашите старания и време. Сигурността и свободата, която ще ни дадат е добра основа, с цел да разгърнем капацитета си и да вършим това, което обичаме, без стрес и напрежение.
Не пожелавай нещо, което не си сигурен дали искаш
За доста хора финансовата независимост е крайната цел, която те гонят. Чак когато я реализиран, ще могат да си провиснал „ душичката “. Така най-малко си мислят. Всъщност, не е тъкмо по този начин. Представете си, че желаете да имате X лв. въздържан приход на месец. След 15 години, в които сте спестявали огромна част от вашия приход, вложили сте го, претърпели сте много загуби и малко върхове, били сте на крачка да се откажете, само че най-после задачата е реализирана. Имате парите, само че какво от това? Струваше ли си?
Когато задам въпроса на моите клиенти какво ще вършат откакто станат финансово свободни, по-голямата част дават отговор, че ще пътуват, ще си почиват или ще се отдадат на заниманията си. Това е отлично, само че е тотално противоположно на това, което вършат сега – дейна работа, забързан живот, положителни резултати. Надали това ще се промени сега, когато към този момент имат опция да не работят. Пътуването и почивката ще са единствено за няколко месеца, а по-късно?
Хората, които са постигнали финансова независимост имат не по-малко проблеми от останалите. Основният е още веднъж да намерят смисъл в някаква друга активност. Това доста наподобява на пенсионирането. Цял живот си работил, всичките ти познати са в офиса, борил си се компанията да върви напред, и внезапно всичко това изчезва. Трябва още веднъж да градиш обществения си живот и целите.
Това бяха 5-те неща, за които да помислим преди да изберем финансовата независимост като наша дълготрайна цел. Както постигането ѝ непременно, по този начин и неглижирането на персоналните ни финанси и тяхното ръководство няма да ни донесат позитивни страсти. Всичко е в салдото сред задоволяването на настоящите ни потребности и стремежи, и обезпечаването на по-добро бъдеще за нас и околните ни.
Богатство или финансова независимост?
Преди да си сложим една дълготрайна цел, би трябвало да знаем какво съставлява тя. Много хора бъркат финансовата независимост с благосъстоянието и си показват, че техния проект един ден ще ги направи мултимилионери и ще живеят като в приказките (или като в Instagram). В това няма нищо неприятно, само че методите и методите за реализиране на тези две цели са много разнообразни. Финансовата независимост е обвързвана с пасивни приходи, които са по-високи от настоящите ни разноски. Това значи, че може да реализираме тази цел даже с доходи от 2,000 лв. на месец, в случай че харчовете ни са по-малки.
При благосъстоянието и лукса нещата стоят по друг метод, тъй като няма точна формула или ясни критерии. За едни, те се свързани с това да имат скъпа кола на лизинг, да живеят в огромен апартамент в прекрасен квартал и децата им да учат в частно учебно заведение, а за други това не е задоволително и те си показват частни яхти, самолети, острови и други сходни знаци на лукса. Всъщност, с цел да станем същински богати и да влезем в листата на списание Forbes, има единствено един метод. Сигурно, към този момент се досещате кой е той? Да, това е да създадем личен бизнес и да го развием. Всички милиардери в света са го създали (или са го наследили), без изключение. Ако имаше сходна ранглиста в България, резултатите щяха да са сходни.
Свободата или движимостите?
Финансовата независимост не е толкоз обвързвана с парите, а с метода на мислене и полезностите. Ако задачата ни е да притежаваме първокласни движимости, да се снимаме от разнообразни дестинации по света (за да покажем какъв брой сме сполучливи и богати) и да парадираме с парите си, по-добре да си изберем друга цел и средства, с които да я реализираме.
За мен, свободата като полезност има три съществени форми. Първата е финансова – да имаш средства, които да ми разрешат да върша това, което желая в сходство с моите полезности. Втората форма на свободата е времето. Да, в случай че имаме задоволително пари може да си купим време, само че това не постоянно е допустимо. Например, ще сме ангажирани, в случай че би трябвало да се грижим за болен родител, дете или други сходни обстановки. Третата независимост е географската – да мога да върша нещата, които обичам, без значение къде се намирам. Ако съм „ прикрепен “ към обещано място, няма да се усещам толкоз свободен.
Дълго време поставях кариерата преди всичко, до момента в който не осъзнах, че при нея контролът е отвън мен. Когато вкусих от свободата да върша това, което желая и самичък да дефинирам къде и с кого да го върша, не бих го заменил за нищо друго. Дори в този момент, когато реализирах финансова независимост, задачата ми е да обменям пари за време, а не за движимости.
Приходите или разноските са по-важни?
Един от най-разпространените легенди за реализиране на финансов триумф е, че би трябвало да се фокусираме повече върху приходите, в сравнение с върху разноските. Обикновено това го споделят хора, които са привикнали да харчат всичко, което изкарват и си мислят, че в случай че един ден стартират да получават доста по-големи приходи, ще настъпи магическа смяна в метода им на мислене и те ще стартират да икономисват и да влагат. Това става извънредно рядко.
Много по-голям надзор всеки от нас има върху разноските си и може да ги усъвършенства по подобен метод, че в края (а още по-добре е в началото) на месеца да задели част от приходите си и те да бъдат вложени и да стартират да носят спомагателни приходи в бюджета. Така със силата на комплицираната рента, може да се реализира финансова независимост.
Обикновено, приходите ни от работа (а и от бизнес) зависят в доста дребна степен от нас и даже те да се усилват, в случай че не направляваме разноските си, ще попаднем в една омагьосана въртележка, в която приходите ни се усилват, само че в края на месеца още веднъж нищо не остава. Просто сме ги похарчили за капризи, които „ прилягат “ на по-високия ни витален стандарт.
Има и още един синдром, който е присъщ за по-южните нации, в това число и българския. През годината пестим, пестим (дори прекомерно в някои случаи), само че когато пристигна празник като Коледа, Великден, рожден ден или различен, спестеното отива за ястие, пиянство, дарове и неща, които сме „ си ги заслужили “. За доказателство единствено ще кажа, че за коледните и новогодишните празници на 2018 година българите сме дали над 2 милиарда лв. за посрещането им.
Става ли се богат от работа?
Освен очевидния факт, че най-богатите хора в света (а и в съвсем всички страни) са бизнесмени, само че има и още една причина за какво единствено с работа няма да реализираме финансова независимост. И тя е, че в свободното си време управляваме парите, които сме изкарали. Решенията, които взимаме след работа са тези, които ще ни донесат финансов триумф или ни обричат на безконечна незначителност и живот на заем от заплата до заплата.
Не е задоволително единствено да имаме висока заплата или да управляваме сполучлив бизнес, тъй като това единствено по себе си няма да ни донесе нищо, с изключение на малко по-висок витален стандарт. По-високите приходи ще ни създадат подвластни и ще би трябвало да се борим за тях ден след ден до края на живота си. Не звучи добре, нали?
Финансовата просветеност, опита с вложения и рационалните решения за ръководството на нашите пари ще трансфорат дейните ни приходи от работа в относително пасивни, които не изискват толкоз от нашите старания и време. Сигурността и свободата, която ще ни дадат е добра основа, с цел да разгърнем капацитета си и да вършим това, което обичаме, без стрес и напрежение.
Не пожелавай нещо, което не си сигурен дали искаш
За доста хора финансовата независимост е крайната цел, която те гонят. Чак когато я реализиран, ще могат да си провиснал „ душичката “. Така най-малко си мислят. Всъщност, не е тъкмо по този начин. Представете си, че желаете да имате X лв. въздържан приход на месец. След 15 години, в които сте спестявали огромна част от вашия приход, вложили сте го, претърпели сте много загуби и малко върхове, били сте на крачка да се откажете, само че най-после задачата е реализирана. Имате парите, само че какво от това? Струваше ли си?
Когато задам въпроса на моите клиенти какво ще вършат откакто станат финансово свободни, по-голямата част дават отговор, че ще пътуват, ще си почиват или ще се отдадат на заниманията си. Това е отлично, само че е тотално противоположно на това, което вършат сега – дейна работа, забързан живот, положителни резултати. Надали това ще се промени сега, когато към този момент имат опция да не работят. Пътуването и почивката ще са единствено за няколко месеца, а по-късно?
Хората, които са постигнали финансова независимост имат не по-малко проблеми от останалите. Основният е още веднъж да намерят смисъл в някаква друга активност. Това доста наподобява на пенсионирането. Цял живот си работил, всичките ти познати са в офиса, борил си се компанията да върви напред, и внезапно всичко това изчезва. Трябва още веднъж да градиш обществения си живот и целите.
Това бяха 5-те неща, за които да помислим преди да изберем финансовата независимост като наша дълготрайна цел. Както постигането ѝ непременно, по този начин и неглижирането на персоналните ни финанси и тяхното ръководство няма да ни донесат позитивни страсти. Всичко е в салдото сред задоволяването на настоящите ни потребности и стремежи, и обезпечаването на по-добро бъдеще за нас и околните ни.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ