Моята първа година като училищен директор“

След частните уроци за ученици – вече и за директори! МОН без капацитет да подготви лидерите в образованието?

„ Моята първа година като учебен шеф “ – по този начин се назовава отдалечено образование , което предлага на новоназначени шефове . Иронията е, че до момента в който (МОН) от години се бори със систематични проблеми – липса на фрагменти, ниска мотивация и административно претоварване – подготовката на водачите на учебните заведения се трансферира в ръцете на частния бранш .

Частни уроци за шефове – признак на систематична рецесия

Обществото към този момент се помири, че родителите би трябвало да търсят частни уроци за децата си . Днес към този момент се постанова и шефовете да посещават платени курсове , с цел да схванат по какъв начин да оцелеят в лабиринта на нормативни условия, администрация и упования от обществото.

Това е самопризнание, че страната няма построена система за съответна поддръжка на своите нови управленци в учебните заведения.

МОН – без потенциал за личните си водачи

Липсата на национална стратегия за въвеждане на новите шефове е обезпокоителен сигнал . Докато университетите приготвят учители, никой не приготвя ръководителите, които би трябвало да трансфорат учебното заведение в жив организъм.

Резултатът е забележим – десетки учебни заведения в страната остават без претенденти за шефове. Малките обитаеми места безусловно се обезкървяват, тъй като специалността е натоварена, виновна, а поддръжка – няма .

Какво стои зад празните кабинети

Причините са добре познати:

ниско възнаграждение по отношение на високата отговорност;
голям административен натиск;
липса на действителна поддръжка от институциите;
демографски проблеми в отдалечените региони.

Вместо МОН да построи народен център за образование на шефове , на пазара се появяват частни платформи, които продават точно това познание. Така общественият бранш става подвластен от частната самодейност, а страната абдикира от основна отговорност.

Кой печели и кой губи?

Печели частният бранш, който съумява да запълни празнината . Губят новите шефове, които започват в специалността си със боязън, неустановеност и потребност от спомагателни „ уроци “, с цел да се оправят. Най-големият губещ обаче са децата и родителите – тъй като в случай че ръководителят на едно учебно заведение е оставен самичък на себе си, качеството на образованието неизбежно страда.

Присъединете се към нашия