Мечтата на едно дете за К-19 разчувства мрежата до дъно
„ Моята фантазия е да се махне този ковид. Тези маски, дезинфектанти и други извънредно доста ме умориха. Идва ми да го пребия. Това е единственото нещо, което желая да пребия. Аз и на дядо Коледа си пожелах това, и на рождения си ден ще си го пожелая, и на падаща звезда. Ето за това си бленувам “.
Това е написано от дете в тетрадка за извършения, написа 24Родопи.
Заданието е под точка 20-„ Разкажи за твоята фантазия в къс текст от 3 до 5 фрази “.
До това докарахме децата. Да желаят да пребият невидимия, който скова от смут родителите им и промени всекидневието на най-малките. Да си пожелават, да мечтаят за „ махане на вирус “.
Наскоро прибирали ли сте се обратно във времето?
Там, на очукания чин. Върнете лентата. Важно е.
Учителят бе полубожество, чието мнение бе господстващо. Просветната ни система даваше енциклопедични познания. Кихане и кашляне в час водеха до забележка „ по-тихо “. Лекарят пращаше в класната стая с „ нищо ти няма, айде назад “.
Сега.
„ Елате да си приберете детето незабавно! Има висока температура (36,9), кашля, не е добре! “. СМС зов към родители. Ученикът се прибира по неотложност. Дремва пред тв приемника и след час едвам не… се качва на тавана от простотия. А „ високата температура “ е станала 35,9 градуса.
Превърнахме децата в заложници на личните си страхове.
Не е ли рисково насажданото мнение, че най-малките не боледували, изкарвали вируса на крайници, само че пък заразявали наред?! Защо началник на една здравна ревизия прикани неотдавна към „ неотстъпчивост към неспазващите ограниченията “?
Движим се по доста, доста рискова повърхност.
Затваряме здрави и прави деца в килиите, охранявани от суматоха и смут. Апелираме към надали не разпра (може би пердах с тояги и камъни) към хора без маски на улицата.
Който не се опасява е разколник. Всички би трябвало да имат вяра и умират от боязън по 199 пъти дневно от жестокия вирус. Никой няма право да живее към този момент обикновено?!
Сочеха с пръст, ядосано и до лудост лудо, Швеция. И тогава, и в този момент, скандинавската страна продължава своя натурален темп. В момента с минимум инфектирани, с минимум умряли.
Отшелници
За някои е добре пристигнало. Асоциалното държание се толерира, приветства, приканва. Неистово предпочитание да се дистанцираш, да се скриеш, да се изолираш и да зяпаш зомбирано екрана на устройството, което само те свързва с останалия свят.
Аскетизмът на уплашените, умиращи всяка минута в пъкъла на личния смут. Отказващи да одобряват още веднъж живота.
А той ще свърши, в този момент или след години. Няма метод. Всяка минута те доближава към края. А дали ще я прекараш под ключ в изолираност или измежду другари, изборът е твой. Но не бийте с тояги тези, които желаят да живеят.
Предалите се на ужаса към този момент са мъртви.
Защо човечеството е просперирало? Първите хора се събират на групи, разбирайки, че по този начин шансът им за оцеляване е по-голям. Най-умният и най-силният поема управлението. След това се сдружават с другото племе. Съюзът още веднъж е на същия принцип.
Умният управлява, мощните стават ловци и бойци, дамите гледат децата, старците дават ум въз основа на опита си. В един миг най-учените осъзнават, че би трябвало да създадат нещо, с което да улеснят бойци, ловци, майките. Така стартират откритията.
Просперитетът на човечеството се дължи главно на едно-социализация и реципрочност.
А в този момент? Нека се разделим…
Погледнете към Изток
Япония спря с тестванията, спря с данните, зачерта ковид от всекидневието. Който е болен отива в болница. Стига суматоха и боязън, стига психонатиск върху хората.
Три са главните знаци на тази далечна страна. Слънцето въплъщава всички добродетели. Хризантемата и шаранът са другите два. Цветето оцелява даже в най-свирепия мраз и пробива през снега. Рибата плува против течението.
Сега разбирате ли за какво не зъбато животно е знак на Япония? Усещате ли духа на самураите и настройките на един народ, който постоянно съумява да се оправи?
Не пипайте децата!
„ Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно.
И който одобри едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едно от тия дребните, които имат вяра в Мене, за него ще е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина “.
Думите на Христос.
Децата пишат писма за фантазиите си. Не ги вкарвайте в килиите на личните си страхове. По-добре бъдете като тях.
Това е написано от дете в тетрадка за извършения, написа 24Родопи.
Заданието е под точка 20-„ Разкажи за твоята фантазия в къс текст от 3 до 5 фрази “.
До това докарахме децата. Да желаят да пребият невидимия, който скова от смут родителите им и промени всекидневието на най-малките. Да си пожелават, да мечтаят за „ махане на вирус “.
Наскоро прибирали ли сте се обратно във времето?
Там, на очукания чин. Върнете лентата. Важно е.
Учителят бе полубожество, чието мнение бе господстващо. Просветната ни система даваше енциклопедични познания. Кихане и кашляне в час водеха до забележка „ по-тихо “. Лекарят пращаше в класната стая с „ нищо ти няма, айде назад “.
Сега.
„ Елате да си приберете детето незабавно! Има висока температура (36,9), кашля, не е добре! “. СМС зов към родители. Ученикът се прибира по неотложност. Дремва пред тв приемника и след час едвам не… се качва на тавана от простотия. А „ високата температура “ е станала 35,9 градуса.
Превърнахме децата в заложници на личните си страхове.
Не е ли рисково насажданото мнение, че най-малките не боледували, изкарвали вируса на крайници, само че пък заразявали наред?! Защо началник на една здравна ревизия прикани неотдавна към „ неотстъпчивост към неспазващите ограниченията “?
Движим се по доста, доста рискова повърхност.
Затваряме здрави и прави деца в килиите, охранявани от суматоха и смут. Апелираме към надали не разпра (може би пердах с тояги и камъни) към хора без маски на улицата.
Който не се опасява е разколник. Всички би трябвало да имат вяра и умират от боязън по 199 пъти дневно от жестокия вирус. Никой няма право да живее към този момент обикновено?!
Сочеха с пръст, ядосано и до лудост лудо, Швеция. И тогава, и в този момент, скандинавската страна продължава своя натурален темп. В момента с минимум инфектирани, с минимум умряли.
Отшелници
За някои е добре пристигнало. Асоциалното държание се толерира, приветства, приканва. Неистово предпочитание да се дистанцираш, да се скриеш, да се изолираш и да зяпаш зомбирано екрана на устройството, което само те свързва с останалия свят.
Аскетизмът на уплашените, умиращи всяка минута в пъкъла на личния смут. Отказващи да одобряват още веднъж живота.
А той ще свърши, в този момент или след години. Няма метод. Всяка минута те доближава към края. А дали ще я прекараш под ключ в изолираност или измежду другари, изборът е твой. Но не бийте с тояги тези, които желаят да живеят.
Предалите се на ужаса към този момент са мъртви.
Защо човечеството е просперирало? Първите хора се събират на групи, разбирайки, че по този начин шансът им за оцеляване е по-голям. Най-умният и най-силният поема управлението. След това се сдружават с другото племе. Съюзът още веднъж е на същия принцип.
Умният управлява, мощните стават ловци и бойци, дамите гледат децата, старците дават ум въз основа на опита си. В един миг най-учените осъзнават, че би трябвало да създадат нещо, с което да улеснят бойци, ловци, майките. Така стартират откритията.
Просперитетът на човечеството се дължи главно на едно-социализация и реципрочност.
А в този момент? Нека се разделим…
Погледнете към Изток
Япония спря с тестванията, спря с данните, зачерта ковид от всекидневието. Който е болен отива в болница. Стига суматоха и боязън, стига психонатиск върху хората.
Три са главните знаци на тази далечна страна. Слънцето въплъщава всички добродетели. Хризантемата и шаранът са другите два. Цветето оцелява даже в най-свирепия мраз и пробива през снега. Рибата плува против течението.
Сега разбирате ли за какво не зъбато животно е знак на Япония? Усещате ли духа на самураите и настройките на един народ, който постоянно съумява да се оправи?
Не пипайте децата!
„ Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно.
И който одобри едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едно от тия дребните, които имат вяра в Мене, за него ще е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина “.
Думите на Христос.
Децата пишат писма за фантазиите си. Не ги вкарвайте в килиите на личните си страхове. По-добре бъдете като тях.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ