Симо Колев: До 50-годишните жени…
Моята четирилогия върви към своя край. Животът не.
Ти си на 50. Тамън си. Доближаваш досега, в който ще можеш да вървиш до Тенерифе за 299 евро, тъй като си 55 плюс. Не се сдухвай – майтапя се.
50 е същото като 40. И като 30. Запазила си духа на изброените години. Не се опитваш да запазваш метода, по който изглеждаш. Просто пусни предишното. Няма по-гадно от 50- годишна жена, която се е вкопчила в аутфита на 30- годишно момиче. Нали сме си говорили. Този диалог е най в мощ в този момент.
Пишеш с молив. По-стилно е и не е по този начин истерично като писането с писалка, която пуска.
По-щастлива си от всеки път. Имаш време. Не си губиш времето. Не го и пестиш, защото това време, което си икономисала, не ти би трябвало за нищо. Не го затваряш в буркани. Между другото, затваряш буркани. Не за издръжка и не за наяждане. За кеф.
Защото имаш опит, сърце и предпочитание да направиш нещо вкусно за себе си. Патладжанът е патладжан, чесънчето е чесънче, зехтинът е зехтин, не олио. Сладкото ти е с кафява захар. Гледаш си равнището на кръвната захар.
Не живееш за никой различен с изключение на за себе си и за него. Връзката ви е спокойна и хармонична. Чувате се, с цел да се чуете по какъв начин сте. А не с цел да питате как са децата. Децата са добре. Чувате се задоволително. Не можеш да им дадеш повече, от това, което си им дала. И не би трябвало.
Купуваш си все по-малко неща и изхвърляш все по-малко неща.
От години не си употребила киндъл-а. Даже не знаеш къде е. Май го взе Рада – щерка ти. Ти четеш хартиени книги. Мъжа ти направи библиотека от масив. Жестока! Искахте да купите, но като видяхте какви библиотеки продават, си казахте – “Не, благодаря ”.
Станали са като четки за зъби – консуматив. Започнахте да си подвързвате книгите, да купувате книги и да си говорите за книги. Много те беше боязън, че няма за какво да си говорите и че животът от един миг ще бъде брутално отегчителен и блудкав – като застояло тресавище.
Ходиш на спорт. Чувстваш се по-подвижна и по-добре. Гребеш, вървиш на катерене, танци. Пътуванията ви са по-дълги, по-разточителни и по-бавни. Мислите за пътя на Камино. Направили сте Ком-Емине.
В работата от дълго време не си си тръгвала незабавно след края на работния ден. Тръгваш си доста след края на работния ден. Абе, не обръщаш внимание кога си тръгваш. Понякога по-рано, от време на време по-късно.
Имаш име и престиж, против които никой не ти задава тъпи въпроси. Щом стоиш някъде, значи ти харесва. Ако не ти харесваше, нямаше да стоиш. Това го научи скоро…
Не си писала молба за работа от 100 години. Канят те за работа.
Разбра какво значи да даваш образец. И привикна с концепцията, че ти даваш образец. За всичко. Как си си възпитала децата, по какъв начин се обличаш, по какъв начин гледаш на всички неща към теб. Малките неща и огромните неща.
Караш чудесно.
Можеш да правиш всичко сама, само че не правиш всичко сама. Оставяш се.
Не се караш, не се ядосваш, не натякваш. И да има и да няма причина. Знаеш, че това основава вреди. Нямаш време да поправяш вреди.
По-щастлива си от всеки път. Имаш време. Не си губиш времето. Спокойна си. Ок си, да знаеш. Всичко е ок.
Инфо:
