Проф. Топалов: Болно ми е, че България не е щастлива държава
Моята болежка е, че България към момента не е щастлива страна. Народът ни към момента не е благополучен. Това съобщи пред БГНЕС известният български публицист, академични учител и посланик проф. Кирил Топалов, който показа в столичното читалище „ Възраждане “ своите две последни книги „ Софийски истории “ и „ Живот по наложителност “.
Според него изходът от тази обстановка е доста сложен.
„ Изходът е натрупването на житейска и политическа мъдрост. Това е мъчно, тъй като с помощта на комунистическия режим на българското общество му беше отнето да бъде политически умно. Мъдрите ги избиха на 9 септември. Целият хайлайф беше избит и България потегли към едно опростачване, което продължи половин век. За страдание, в огромна степен продължава и в този момент “, съобщи проф. Топалов.
„ Софийски истории “ и „ Живот по наложителност “ съдържат доста автобиографични черти.
„ В края на живота си човек стартира да изпитва предпочитание да опише по-организирано за себе си, както съм направил в тези две книги “, показа писателят.
В тях той споделя за срещите си с доста известни българи. „ Трудно ми е да откроя единствено една персона, която ми е направила усещане. Тук естествено бих загатнал проф. Динеков, чиито лекции наследих в Софийския университет, а също по този начин Радой Ралин, който ме беше взел под крилото си като млад публицист. Той постоянно взимаше по някой млад публицист, с цел да го наложи в литературата “, сподели проф. Топалов. Той разказва и запознанството си с Димитър Талев, който е интервюирал.
Доц. Георги Цанков дефинира проф. Топалов като „ човек оркестър – академик, посланик и публицист “. Той напомни, че още първата книга на проф. Топалов „ Бягай... обичам те “, излязла преди доста десетилетия, още когато писателят е упражнявал бокс, се печели огромна известност.
„ Продължи с книгите „ Бъди благословена “, „ Не се сърди дребосъче “, които имаха голямо значение за нашата реалност. Във втората героят даже се самоубива в една социалистическа реалност. В неговите книги се усеща градската атмосфера, в нейния най-автентичен тип “, съобщи доцент Цанков. Той акцентира, че последните две книги на проф. Топалов са най-силните градски произведения у нас: „ Едно продължение на мощната градска линия, която познаваме от Павел Вежинов и Емилиян Станев “. /БГНЕС
