Колко много греша като майка
Моят наследник скоро ще навърши 4 години и аз непрестанно позволявам неточности. Докато беше напълно дребен, и грешките ми бяха дребни. Например – купя му прелестна разрастваща се играчка. А той я гризе. Или му сготвям разнообразна потребна храна. А той си играе с нея.
Когато синът ми стана на 1 година, за първи път сгреших на едро. Отидохме на море за цялото лято и аз си представях по какъв начин аз ще съм с артистичен бял шал, ще се разхождаме с него ръка за ръка по плажа и ще се любуваме на залеза.
Действително детето ми направи своите първи стъпки на Канарските острови, само че съвпаденията свършиха дотук . Първо, той изрично отхвърли да ме държи за ръката. Второ, мразеше да стъпва по пясък – предпочиташе да го яде. Трето, като всички деца на своята възраст той по-скоро падаше, в сравнение с ходеше. А по пътя към плажа повърна върху белия ми шал.
Всъщност бях сбъркала с към година. Следващото лято отново отидохме на море. Синът ми таман навърши 2 години, на драго сърце правихме дълги разходки ръка за ръка, гонихме се във водата, краката му бяха покрити с пясък, а косите му грееха от лъчите на залязващото слънце.
Оттогава аз непрестанно имам отклонения от упованията с към 12 месеца и досегашният ми опит не ми оказва помощ да спра да бъркам.
И по този начин, на година и половина започнах да очаквам по кое време ще проговори. В края на краищата, по разказите на бабите му, техните деца – т.е. ние с мъжа ми, на тази възраст към този момент сме декламирали „ Зайченцето бяло “. По памет. Пред аудитория.
Моето дете опроверга всички закони на наследствеността и на година и половина споделяше единствено шест думи: „ ма “, „ му “, „ мяу “, „ ав-ав “, „ бу “ и „ ку “. Бабите намекваха за невролог и логопед. И аз взех решение да проведа малко изследване измежду майките в интернет и си изясних, че речниковият ресурс на децата на тази възраст се разграничава доста малко.
Но пък в Русия няма нито една баба, чиито деца не са проговаряли още на 11 месеца. В общи линии, допускам, се досещате, че синът ми стартира да приказва на към 2 години, а на 2,5 сподели първото научено наизуст стихче. Не помня тъкмо какво, само че не беше „ Зайченцето бяло “. И до момента не сме го учили.
След това на мен внезапно ми провървя: оказа се, че нямам никакви съответни упования за потреблението на гърнето. Това се оказа в действителност огромен шанс, тъй като „ сектата на очевидците на едногодишните деца, употребяващи гърне “, не отстъпва по многочисленост на „ сектата на очевидците на деца, цитиращи наизуст „ Зайченцето бяло “ на година и половина “.
А по неотстъпчивост на убежденията даже я превъзхожда. В общи линии, в случай че смятате, че на година и половина детето ще употребява умерено гърнето, прибавете към упованията си още една година и по-скоро няма да сбъркате.
С използването на правилото „ плюс една година “ доста си опростих живота, само че не стопирах да бъркам. Работата е там, че когато детето ви може да върви, яде независимо и приказва, е доста мъчно да не изпаднете в заблуждението, че и всичко останало може да прави единствено.
Така на 3 години аз започнах упорито да очаквам, че ето, всеки миг ще стартира да си играе единствено и да заспива, без да съм в стаята. След месец ще навърши четири и имаме частични триумфи на тези два фронта. Ако му подарим нов конструктор, ще му стигне за 40-тина минути независима игра, а наскоро напълно самичък заспа, слушайки обичаната си аудио приказка.
Разбира се, това в наши дни въобще не би удивило никого: децата на 4 години към този момент приказват, даже е редно да четат… Но аз персонално имам концепция по кое време това ще се случи най-рано.
Автор: Анна Иванова
Инфо: https://cleverbook.net
