Моят най-добър приятел, голям брат и втори баща, така започва прощалният пост на репортерът Дани към водещия
МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ, ПО-ГОЛЯМ БРАТ И ВТОРИ БАЩА. С тези думи стартира прощалния пост на репортера Даниел Петканов, който няколко години работеши в един екип с водещия Милен Цветков. Публикуваме го без редакторска интервенция. Едни от бичовете на нашето съвремие са фалшът, лицемерието и мързелът.
Моят най-хубав другар беше противовес на тези три думи. Благодарение на него дължа живота, който повеждам в този момент! С него се срещнах на 31 май 2010 година в Аулата на УНСС. В 19:30 започваше състезанието " Мис и Мистър УНСС " и аз участвах в него. Когато пристигна моят ред да се изявя поздравих непринудено Милен Цветков от сцената по микрофона и той ми върна някакъв отговор, само че толкоз ме тресеше адреналина, че дори не асимилирах какво сподели. Милен присъстваше на събитието като част от журито на състезанието. До ден сегашен не знам по какъв начин, само че аз завоювах в мъжката категория и това събитие промени целия ми живот.
На другия ден, дружно с Мис УНСС трябваше да гостуваме в утринния му блок, който се излъчваше по това време в икономическата телевизия EBF. Знаех, че моят предстоящ най-хубав другар и наставник в живота е изострен публицист, който не търпи цензура и заради тази причина беше намерил кей краткотрайно в тази медия. По време на присъединяване, макар терзанието, се държах свободно - майтапих се с Милен, танцувах със синоптичката и след изявата той ме предложения на диалог в кабинета му. В първия миг се стъписах, тъй като си помислих, че нещо не е наред, само че видях, че е доброжелателен и това ме развълнува. Следващото, което си припомням е, че ме попита дали съм се занимавал с телевизия, на което аз отговорих негативно, а вторият въпрос беше: - А, искаш ли да се занимаваш? Не можех да допускам! Нали знаете тезата, че когато искаш нещо доста мощно, то рано или късно се случва. Тайно съм си мечтаел да схвана от първо лице какво е да работиш в телевизия, само че в никакъв случай пред никого не го бях споделял, тъй като си мислих, че това е затворена общественост и че нямам никакъв късмет. Е, Милен Цветков ми даде този късмет! Искам да опиша толкоз доста неща за приключенията ни от този миг нататък, само че ще би трябвало да го направя под някаква друга форма, тъй като тук платформата ме лимитира откъм размер. Накратко - връзките ни бяха доста бурни. Карахме се непрекъснато и се обичахме от душа, тъкмо както по едно и също време можеш да мразиш и да обичаш единствено някой, който откровено е заел място в сърцето ти. Напуснах " Часът на Милен Цветков " три! пъти през първия месец (2011г.) поради пререкания с него. Веднъж извади касата на вратата в редакцията с удар, тъй като спорихме за един мой репортаж. Той не обичаше демагогията, празнословието - нещо в което аз съм се шлифовал.
Милен обичаше прямотата, упоритостта, старанието и се опитваше да научи всички към него в редакцията на тези качества.
Аз се борих против това вътрешно, тъй като бях привикнал да се нося по течението и всичко да се случва непринудено, без подготовка и усърдие. ГРЕШАХ, само че го разбрах след доста години. Но връзките ни не бяха единствено противоборство. Случвало се е да го прегръщам без мотив, просто тъй като го обичах като втори татко. Казвал съм му неведнъж " Обичам те ", тъй като го усещах като мой брат. Случвало ми се е да ми се насълзяват очите, когато сме оставали уединено и сме си споделяли персонални неща, тъй като той ми имаше голямо доверие, а животът му може да бъде разказан по всевъзможен метод, само че не и като елементарен. Благодаря на Бог, че ме позволи в живота на този огромен Човек, който ми даде толкоз доста, а не искаше нищо в подмяна! 10 години след нашето запознанство дрогиран палач лиши живота на НАЙ-ЦЕННИЯ човек в моя живот отвън фамилията ми и който не оцених задоволително приживе! Обичам те, братле! Прости ми за всичко! Благодаря за всичко!
Моят най-хубав другар беше противовес на тези три думи. Благодарение на него дължа живота, който повеждам в този момент! С него се срещнах на 31 май 2010 година в Аулата на УНСС. В 19:30 започваше състезанието " Мис и Мистър УНСС " и аз участвах в него. Когато пристигна моят ред да се изявя поздравих непринудено Милен Цветков от сцената по микрофона и той ми върна някакъв отговор, само че толкоз ме тресеше адреналина, че дори не асимилирах какво сподели. Милен присъстваше на събитието като част от журито на състезанието. До ден сегашен не знам по какъв начин, само че аз завоювах в мъжката категория и това събитие промени целия ми живот.
На другия ден, дружно с Мис УНСС трябваше да гостуваме в утринния му блок, който се излъчваше по това време в икономическата телевизия EBF. Знаех, че моят предстоящ най-хубав другар и наставник в живота е изострен публицист, който не търпи цензура и заради тази причина беше намерил кей краткотрайно в тази медия. По време на присъединяване, макар терзанието, се държах свободно - майтапих се с Милен, танцувах със синоптичката и след изявата той ме предложения на диалог в кабинета му. В първия миг се стъписах, тъй като си помислих, че нещо не е наред, само че видях, че е доброжелателен и това ме развълнува. Следващото, което си припомням е, че ме попита дали съм се занимавал с телевизия, на което аз отговорих негативно, а вторият въпрос беше: - А, искаш ли да се занимаваш? Не можех да допускам! Нали знаете тезата, че когато искаш нещо доста мощно, то рано или късно се случва. Тайно съм си мечтаел да схвана от първо лице какво е да работиш в телевизия, само че в никакъв случай пред никого не го бях споделял, тъй като си мислих, че това е затворена общественост и че нямам никакъв късмет. Е, Милен Цветков ми даде този късмет! Искам да опиша толкоз доста неща за приключенията ни от този миг нататък, само че ще би трябвало да го направя под някаква друга форма, тъй като тук платформата ме лимитира откъм размер. Накратко - връзките ни бяха доста бурни. Карахме се непрекъснато и се обичахме от душа, тъкмо както по едно и също време можеш да мразиш и да обичаш единствено някой, който откровено е заел място в сърцето ти. Напуснах " Часът на Милен Цветков " три! пъти през първия месец (2011г.) поради пререкания с него. Веднъж извади касата на вратата в редакцията с удар, тъй като спорихме за един мой репортаж. Той не обичаше демагогията, празнословието - нещо в което аз съм се шлифовал.
Милен обичаше прямотата, упоритостта, старанието и се опитваше да научи всички към него в редакцията на тези качества.
Аз се борих против това вътрешно, тъй като бях привикнал да се нося по течението и всичко да се случва непринудено, без подготовка и усърдие. ГРЕШАХ, само че го разбрах след доста години. Но връзките ни не бяха единствено противоборство. Случвало се е да го прегръщам без мотив, просто тъй като го обичах като втори татко. Казвал съм му неведнъж " Обичам те ", тъй като го усещах като мой брат. Случвало ми се е да ми се насълзяват очите, когато сме оставали уединено и сме си споделяли персонални неща, тъй като той ми имаше голямо доверие, а животът му може да бъде разказан по всевъзможен метод, само че не и като елементарен. Благодаря на Бог, че ме позволи в живота на този огромен Човек, който ми даде толкоз доста, а не искаше нищо в подмяна! 10 години след нашето запознанство дрогиран палач лиши живота на НАЙ-ЦЕННИЯ човек в моя живот отвън фамилията ми и който не оцених задоволително приживе! Обичам те, братле! Прости ми за всичко! Благодаря за всичко!
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ