Библейските овце на Павел Койчев вече пасат в Южния парк
" Моят темперамент очевидно е изискан в мажорната гама и това се отпечатва в творбите. И това явно е главното, което въздейства на хората “, сподели скулпторът Павел Койчев по време на формалното разкриване през днешния ден по обед на композицията му „ Водна паша “ в Южния парк в София при входа на ул. " Нишава ".
Според него оптимизмът в творбата му се дължи точно на неговия темперамент. „ Мисля, че животът постоянно е бил идентичен. Човек по принцип е основан и живее в една враждебна среда, тъй като всеки ден се бори с доста условия. Оцеляваме - това е оптимизъм “, разяснява още той.
Посланието на композицията стъпва върху библейския роман, сподели доцент Георги Лозанов. „ Когато видях за първи път „ Водна паша “, си споделих, че това е евангелието с хепиенд. Защото духовният овчар повежда своето стадо. То обаче не изгубва като Петър вярата и не пада във водата. А продължава да го следва. И вместо хората да сложат духовния овчар, както се случва в библейския роман, на кръста и да го разпнат, му имат вяра и не престават да го следват “, разяснява той.
„ Павел Койчев с качеството на своята креативна достоверност беляза своето време и изрази през себе си, през личното си творчество, персоналните и групови сили за търсене и реализиране на модерно схващане за изкуството. „ Водна паша “ е следващото върхово достижение на Павел Койчев – една от десетките негови реализации на огромни планове в градска и естествена среда.
Скулптурна комбинация, която е синтез на цялата му дълга биография, на повече от 50 години интензивна процедура, на типичен открития, на стъпки в еволюцията на персоналния жанр на създателя “, сподели по време на събитието и проф. Станислав Памукчиев. „ София заслужава да има своята непрекъсната апаратура, модерно изкуство в градска среда “, разяснява и ръководителят на Комисията по просвета и обучение в Столичния общински съвет Малина Едрева.
„ Водна паша “ съставлява нова версия на едноименния план на Павел Койчев от 2009 г. " Водна паша " изобразява овчар с оранжево покривало и стадо овце и е ситуирана във водното огледало при входа на парка откъм ул. " Нишава ". Фигурите са направени от месинг и тежат общо над два тона. Главната фигура е висока четири метра и 40 сантиметра.
До 2019 година „ Водна паша “ е ситуирана край село Осиковица. Първоначално тя е основана най-вече от стиропор, а по-късно създателят я покрива със смола.
„ На мен голямото неспокойствие ми беше преди 13 години, когато го направих на мястото, което съм желал и както съм желал. Тук по-спокойно го одобрявам. Мисля, че стана. Необичайно ми е, още ми е извънредно. Не мога още изцяло да го осъзная, само че мисля, че добре се получи. Доволен съм от композирането “, сподели още Койчев след церемонията по разкриване на композицията в Южен парк и изрази вяра, че „ Водна паша “ ще има „ благополучен живот “ на новото място.
Да уважат и поздравят своя прославен сътрудник и другар за новия му триумф, на откриването бяха Малина Едрева, ръководител на непрекъснатата комисия по просвета, акад. Владимир Зарев и брачната половинка му поетесата Мирела Иванова, шефът на Театър " София " Ириней Константинов, художникът проф. Станислав Памукчиев, литературният критик проф. Михаил Неделчев, ръководителят на Съюза на българските художници Любен Генов, певицата Кристина Белчева, поетът Румен Леонидов, проф. Амелия Личева, учител в СУ, художникът Николай Янакиев и други
Идеята " Водна паша " да заживее непрекъснато в София е на писателя акад. Владимир Зарев и Румяна Таслакова.
Столичният общински съвет утвърди разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 година Идеята за слагането на творбата е подкрепена от публични фигури и персони от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена изложба. Проектът е утвърден от Експертно-художествения съвет към Столична община.
Павел Койчев е роден през 1939 година в София. През 1966 година приключва компетентност „ Скулптура “ във Висшия институт за изобразително изкуство „ Николай Павлович “. Първата му независима галерия се състои през 1982 година, а 17 години по-късно взе участие в ревюто „ Световни художници на хилядолетието “ в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Участва в представянето на България на Международното биенале във Венеция през 2002 и 2012 година
Произведения на Койчев са владеене на Националната художествена изложба (НХГ), на Софийската градска художествена изложба (СГХГ), на други галерии в страната, както и на частни сбирки и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, Съединени американски щати и други
Сред плановете му са „ Торен бръмбар “ (1995 г.), „ Доли или нещо за клонирането ” (1997 г.), „ Стадото “ (2000 г.), „ Обиталище “ (2000 г.), „ Къщите, лятото, морето “ (2005 г.), „ Високомерна разходка “ (2006 г.), „ Градежът “ (2007 г.) и други
Снимки: Агнес Методиева и Марина Чертова
Според него оптимизмът в творбата му се дължи точно на неговия темперамент. „ Мисля, че животът постоянно е бил идентичен. Човек по принцип е основан и живее в една враждебна среда, тъй като всеки ден се бори с доста условия. Оцеляваме - това е оптимизъм “, разяснява още той.
Посланието на композицията стъпва върху библейския роман, сподели доцент Георги Лозанов. „ Когато видях за първи път „ Водна паша “, си споделих, че това е евангелието с хепиенд. Защото духовният овчар повежда своето стадо. То обаче не изгубва като Петър вярата и не пада във водата. А продължава да го следва. И вместо хората да сложат духовния овчар, както се случва в библейския роман, на кръста и да го разпнат, му имат вяра и не престават да го следват “, разяснява той.
„ Павел Койчев с качеството на своята креативна достоверност беляза своето време и изрази през себе си, през личното си творчество, персоналните и групови сили за търсене и реализиране на модерно схващане за изкуството. „ Водна паша “ е следващото върхово достижение на Павел Койчев – една от десетките негови реализации на огромни планове в градска и естествена среда.
Скулптурна комбинация, която е синтез на цялата му дълга биография, на повече от 50 години интензивна процедура, на типичен открития, на стъпки в еволюцията на персоналния жанр на създателя “, сподели по време на събитието и проф. Станислав Памукчиев. „ София заслужава да има своята непрекъсната апаратура, модерно изкуство в градска среда “, разяснява и ръководителят на Комисията по просвета и обучение в Столичния общински съвет Малина Едрева.
„ Водна паша “ съставлява нова версия на едноименния план на Павел Койчев от 2009 г. " Водна паша " изобразява овчар с оранжево покривало и стадо овце и е ситуирана във водното огледало при входа на парка откъм ул. " Нишава ". Фигурите са направени от месинг и тежат общо над два тона. Главната фигура е висока четири метра и 40 сантиметра.
До 2019 година „ Водна паша “ е ситуирана край село Осиковица. Първоначално тя е основана най-вече от стиропор, а по-късно създателят я покрива със смола.
„ На мен голямото неспокойствие ми беше преди 13 години, когато го направих на мястото, което съм желал и както съм желал. Тук по-спокойно го одобрявам. Мисля, че стана. Необичайно ми е, още ми е извънредно. Не мога още изцяло да го осъзная, само че мисля, че добре се получи. Доволен съм от композирането “, сподели още Койчев след церемонията по разкриване на композицията в Южен парк и изрази вяра, че „ Водна паша “ ще има „ благополучен живот “ на новото място.
Да уважат и поздравят своя прославен сътрудник и другар за новия му триумф, на откриването бяха Малина Едрева, ръководител на непрекъснатата комисия по просвета, акад. Владимир Зарев и брачната половинка му поетесата Мирела Иванова, шефът на Театър " София " Ириней Константинов, художникът проф. Станислав Памукчиев, литературният критик проф. Михаил Неделчев, ръководителят на Съюза на българските художници Любен Генов, певицата Кристина Белчева, поетът Румен Леонидов, проф. Амелия Личева, учител в СУ, художникът Николай Янакиев и други
Идеята " Водна паша " да заживее непрекъснато в София е на писателя акад. Владимир Зарев и Румяна Таслакова.
Столичният общински съвет утвърди разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 година Идеята за слагането на творбата е подкрепена от публични фигури и персони от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена изложба. Проектът е утвърден от Експертно-художествения съвет към Столична община.
Павел Койчев е роден през 1939 година в София. През 1966 година приключва компетентност „ Скулптура “ във Висшия институт за изобразително изкуство „ Николай Павлович “. Първата му независима галерия се състои през 1982 година, а 17 години по-късно взе участие в ревюто „ Световни художници на хилядолетието “ в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Участва в представянето на България на Международното биенале във Венеция през 2002 и 2012 година
Произведения на Койчев са владеене на Националната художествена изложба (НХГ), на Софийската градска художествена изложба (СГХГ), на други галерии в страната, както и на частни сбирки и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, Съединени американски щати и други
Сред плановете му са „ Торен бръмбар “ (1995 г.), „ Доли или нещо за клонирането ” (1997 г.), „ Стадото “ (2000 г.), „ Обиталище “ (2000 г.), „ Къщите, лятото, морето “ (2005 г.), „ Високомерна разходка “ (2006 г.), „ Градежът “ (2007 г.) и други
Снимки: Агнес Методиева и Марина Чертова
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ