Историята с падналия зъб
Моя разведена другарка се срещала с разведен мъж. Всичко у тях вървяло по вода и нещата разумно отивали към женитба.
Като умна жена, приятелката ми се досетила по кое време ще бъде направено формалното предложение и за идната им среща в ресторант се подготвила повече от обичайно – с там разните пола, обувки, чанта, грим…
Но в същински шедьовър се трансформирала прическата, за чийто спомагателен размер майсторски били добавени изкуствени кичури коса. На идващия ден тя ми позвъни и смеейки се като луда, описа следната история:
В началото всичко вървяло съвършено. Любимият я взел от у дома с излъскана до искра кола, подарил ú букет от обичаните цветя и отишли в първокласен ресторант.
Всичко било като в приказките досега, в който под натиска на подло парче месо изкуственият ú зъб не се раздрусал изменнически. Тя, несъмнено, не дала тип нещо да се е случило, само че решила да бъде по-внимателна с храната и необятните усмивки.
Когато излезнали от ресторанта, той споделил нещо, на което тя не се сдържала, и се разхилила радостно. Тогава зъбът на щифта паднал от устата ú и затракал по тротоарните плочки. Нейният сателит като същински джентълмен се навел да вземе нещото, което било паднало от дамата.
„ Не е нужно, ще го взема сама “, извикала тя и мълниеносно се навела. Мъжът се досетил, че не е трябвало да се навежда и бързо се изправил. Но, о, смут, със сакото си той закачил прическата на приятелката ми и дълъг кичур от косата ú виснал върху копчето му.
Господинът се оказал същински мъж! Първо, той протегнал ръка и ú оказал помощ да се изправи, след това я целунал, а откакто се изкикотил, споделил: „ Кажи ми почтено, в случай че у теб има още нещо изкуствено или присадено “.
И заживели дълго и щастливо…
