Какви коли караха футболистите в СССР
Мой другар болшевик по стичане на събитията постоянно с носталгия си въздиша и без мотив: " Ех, какви футболисти живееха едно време в Съветския съюз и какви хубави коли караха ". Позамислих се върху думите му и взех решение да поровя в това време, в " което да гледаш " Время " в петък вечерта " беше повече от наложително (б.а. - изключително в случай че си считал да правиш кариера след 10 ноември 1989-а). Ето какво открих:
Футболистите в Съветския съюз карали " Победа ", " Волга ", " Жигули " и " Москвич ", а единствената " Чайка " имал Йожеф Сабо от Динамо Киев. В интерес на истината, той я е карал единствено един път - през 1969 година купил остарелия автомобил от унгарското посолство за 19 хиляди рубли, само че шефовете на ГАИ (б.а. - техният КАТ) го помолили да я върне, защото на " Чайка " се возели единствено партийните ръководители. Взели колата - в подмяна Сабо получил " Волга ". Срещали се и вносни марки (главно след войната), само че те главно били за посолствата и обкръжението на вожда. При Сталин служителите карали американските " Кадилак " и " Линкълн ". Хрушчов качил сина си на " Фиат ", а щерка си - на " Рено Флорида ".
Лев Яшин доста обичал волгите. Виктор Понеделник толкоз го боготворели почитателите, че носили автомобила му на ръце. Евгений Ловчев и Олег Блохин препродавали коли и крепко заработвали от това през 70-те: двамата купили по една волга за 9100 рубли, а ги продали за по 15 000.
Имало е и трагични случаи с футболисти. През 1982 година Виталий Дараселия (25 години) от Динамо Тбилиси не се справил с ръководството на новото си жигули и рухнал в ждрело на река. През 1991-ва - младият вратар на ЦСКА Москва Михаил Ерьомин (23 години) няколко часа след спечелването на Купата на Съюз на съветските социалистически републики зад кормилото на своята " Лада 1600 " се блъснал съдбовно в рейс (който бил ръководен от негов приятел).
Ето няколко автомобилни истории за звезди на руския футбол.
***
Алексей Хомич, поради зрелищната му игра го наричали Тигъра, кариера през 1945-1956 години
След пътешестване в Англия през 1945 година, където англичаните го кръстили Тигъра, Хомич първи в московското Динамо си купил автомобил. " Москвич 400 " (произвеждан 1946/54, 8000 рубли, вдигал до 90 км/ч), напълно дребна старичка кола, копираща трофейния " Опел Кадет ", на такива се возят фашистите във филмите за войната. За разлика от немския оригинал, москвичът бил с четири порти - прочее с помощта на Сталин. Проверявайки колата, той седнал до лидера и помолил конструктора да седне на задната седалка. За което се наложило Сталин да излезе от колата - по този начин се появили две спомагателни порти.
След войната страната мечтаела най-малко за две колела (даже велосипедите били ужасно дефицитни), да се возят на персонален автомобил можели малко на брой, дори футболисти. От Англия динамовците не си донесли нищо, а Хомич дори и с москвич продължавал да живее в комуналка.
Той имал първата кола в руския футбол и несъмнено, в Динамо му завиждали. От базата в Митищи за мачовете Хомич отивал за половин час по-рано от тима. Колата била дребна, той возел сътрудниците си, само че те му правили неприятни смешки. Ту му слагали картоф в ауспуха, ту разваляли нещо по мотора и москвичът оставал на паркинга, а Хомич на тичешком настигал рейса, съотборниците му се спуквали от смях.
Григорий Федотов, първият, отбелязал 100 гола в шампионата, Купата и националния отбор 1938-1949
Капитанът на ЦДКА бил нерешителен, съотборникът му Юрий Нариков го назовава подозрителен. Федотов се страхувал да лети със самолети, един път в неприятно време трябвало да летят до Тбилиси, той написал прощално писмо до жена си: " Прощавай Валя, пази децата ".
Федотов не обичал колите, страхувал се да кара, само че след трофеи подред (1946, 1947, 1948) му дали " Победа " - през 46-а произвели единствено 23 автомобила от тази марка, тъй като след войната в Съюз на съветските социалистически републики се изсипал рогът на изобилието с трофейна техника (от зоната на окупация било изнесено всичко) и по-престижно било да се возиш на вражески мерцедес или на премиален " Хорх ".
В края на 40-те " Победа " внезапно снижили качеството и колите изгнивали за година - в страната имало недостиг на ламарина за колите. Качеството пооправили след 3-4 години, а през 1948-а забранили на служителите да карат непознати марки и всички били трансферирани на " Победа ". Немските машини имали печка, съветските - не. Диваните (седалки) на немците били обшити с кожа, а съветските - с парцали.
Федотов бил безучастен към автомобила - дали са му го, добре. Взел брошура и пробвал да покара. Седнал, минал 150 метра, блъснал се в тротоара, излязъл от колата и споделил: " Повече няма да я карам ". Возилото стояло на клубния стадион 2-3 месеца, след това изчезнало безследно.
Лев Яшин, най-хубавият вратар на XX век, 1950-1971
Яшин карал извънредно светли волги, първата се появила след третата шампионска купа за пет години (1954, 1955, 1957). През 1958 година в тима дали три номерчета за коли: на Владимир Рижкин и Борис Кузнецов - за москвич, а Яшин споделил, че му е дребен, и изискал волга. С такава се возел космонавтът Георгий Гречко.
" Волга " е основният бранд, най-скъпият и влиятелен публичен автомобил в Съюз на съветските социалистически републики. Килим, тв приемник, двустаен апартамент и волга била фантазията на всеки футболист. На такива коли се возели момчетата от първата петица в хокея, изключително след Суперсериите (мачове с Канада) през 1972 година, когато известността им застигнала тази на Гагарин.
На Яшин му дали светла волга, на нея мъчно се виждали дъждовни капки и тиня, коствала 33 хиляди рубли (по курса през 1961-ва), или четири годишни заплати на инженер, в случай че не яде и пие, а единствено къта за волга. В фамилията на Яшин пари нямали, та се наложило целият тим да дава назаем. На първата кола на Лев Иванович имало елен. След няколко дни обаче му го свили. Скоро към Яшин се доближил човек и споделил: " Мога да ви намеря елен за колата ". " Не, аз самичък го счупих и махнах ", споделил Лев Иванович и траял да кара без емблема на марката.
Още една история. Пътувал Лев Иванович към къщи, само че карал бързичко. Пръкнал се полицай с палка и му изискал книжката. " Е, добре, нали сме динамовци ", почнал Яшин. " Аз не съм за Динамо, аз съм от Спартак ", дал отговор полицаят и му праснал една дупка в талона за превишена скорост.
Футболистите в Съветския съюз карали " Победа ", " Волга ", " Жигули " и " Москвич ", а единствената " Чайка " имал Йожеф Сабо от Динамо Киев. В интерес на истината, той я е карал единствено един път - през 1969 година купил остарелия автомобил от унгарското посолство за 19 хиляди рубли, само че шефовете на ГАИ (б.а. - техният КАТ) го помолили да я върне, защото на " Чайка " се возели единствено партийните ръководители. Взели колата - в подмяна Сабо получил " Волга ". Срещали се и вносни марки (главно след войната), само че те главно били за посолствата и обкръжението на вожда. При Сталин служителите карали американските " Кадилак " и " Линкълн ". Хрушчов качил сина си на " Фиат ", а щерка си - на " Рено Флорида ".
Лев Яшин доста обичал волгите. Виктор Понеделник толкоз го боготворели почитателите, че носили автомобила му на ръце. Евгений Ловчев и Олег Блохин препродавали коли и крепко заработвали от това през 70-те: двамата купили по една волга за 9100 рубли, а ги продали за по 15 000.
Имало е и трагични случаи с футболисти. През 1982 година Виталий Дараселия (25 години) от Динамо Тбилиси не се справил с ръководството на новото си жигули и рухнал в ждрело на река. През 1991-ва - младият вратар на ЦСКА Москва Михаил Ерьомин (23 години) няколко часа след спечелването на Купата на Съюз на съветските социалистически републики зад кормилото на своята " Лада 1600 " се блъснал съдбовно в рейс (който бил ръководен от негов приятел).
Ето няколко автомобилни истории за звезди на руския футбол.
***
Алексей Хомич, поради зрелищната му игра го наричали Тигъра, кариера през 1945-1956 години
След пътешестване в Англия през 1945 година, където англичаните го кръстили Тигъра, Хомич първи в московското Динамо си купил автомобил. " Москвич 400 " (произвеждан 1946/54, 8000 рубли, вдигал до 90 км/ч), напълно дребна старичка кола, копираща трофейния " Опел Кадет ", на такива се возят фашистите във филмите за войната. За разлика от немския оригинал, москвичът бил с четири порти - прочее с помощта на Сталин. Проверявайки колата, той седнал до лидера и помолил конструктора да седне на задната седалка. За което се наложило Сталин да излезе от колата - по този начин се появили две спомагателни порти.
След войната страната мечтаела най-малко за две колела (даже велосипедите били ужасно дефицитни), да се возят на персонален автомобил можели малко на брой, дори футболисти. От Англия динамовците не си донесли нищо, а Хомич дори и с москвич продължавал да живее в комуналка.
Той имал първата кола в руския футбол и несъмнено, в Динамо му завиждали. От базата в Митищи за мачовете Хомич отивал за половин час по-рано от тима. Колата била дребна, той возел сътрудниците си, само че те му правили неприятни смешки. Ту му слагали картоф в ауспуха, ту разваляли нещо по мотора и москвичът оставал на паркинга, а Хомич на тичешком настигал рейса, съотборниците му се спуквали от смях.
Григорий Федотов, първият, отбелязал 100 гола в шампионата, Купата и националния отбор 1938-1949
Капитанът на ЦДКА бил нерешителен, съотборникът му Юрий Нариков го назовава подозрителен. Федотов се страхувал да лети със самолети, един път в неприятно време трябвало да летят до Тбилиси, той написал прощално писмо до жена си: " Прощавай Валя, пази децата ".
Федотов не обичал колите, страхувал се да кара, само че след трофеи подред (1946, 1947, 1948) му дали " Победа " - през 46-а произвели единствено 23 автомобила от тази марка, тъй като след войната в Съюз на съветските социалистически републики се изсипал рогът на изобилието с трофейна техника (от зоната на окупация било изнесено всичко) и по-престижно било да се возиш на вражески мерцедес или на премиален " Хорх ".
В края на 40-те " Победа " внезапно снижили качеството и колите изгнивали за година - в страната имало недостиг на ламарина за колите. Качеството пооправили след 3-4 години, а през 1948-а забранили на служителите да карат непознати марки и всички били трансферирани на " Победа ". Немските машини имали печка, съветските - не. Диваните (седалки) на немците били обшити с кожа, а съветските - с парцали.
Федотов бил безучастен към автомобила - дали са му го, добре. Взел брошура и пробвал да покара. Седнал, минал 150 метра, блъснал се в тротоара, излязъл от колата и споделил: " Повече няма да я карам ". Возилото стояло на клубния стадион 2-3 месеца, след това изчезнало безследно.
Лев Яшин, най-хубавият вратар на XX век, 1950-1971
Яшин карал извънредно светли волги, първата се появила след третата шампионска купа за пет години (1954, 1955, 1957). През 1958 година в тима дали три номерчета за коли: на Владимир Рижкин и Борис Кузнецов - за москвич, а Яшин споделил, че му е дребен, и изискал волга. С такава се возел космонавтът Георгий Гречко.
" Волга " е основният бранд, най-скъпият и влиятелен публичен автомобил в Съюз на съветските социалистически републики. Килим, тв приемник, двустаен апартамент и волга била фантазията на всеки футболист. На такива коли се возели момчетата от първата петица в хокея, изключително след Суперсериите (мачове с Канада) през 1972 година, когато известността им застигнала тази на Гагарин.
На Яшин му дали светла волга, на нея мъчно се виждали дъждовни капки и тиня, коствала 33 хиляди рубли (по курса през 1961-ва), или четири годишни заплати на инженер, в случай че не яде и пие, а единствено къта за волга. В фамилията на Яшин пари нямали, та се наложило целият тим да дава назаем. На първата кола на Лев Иванович имало елен. След няколко дни обаче му го свили. Скоро към Яшин се доближил човек и споделил: " Мога да ви намеря елен за колата ". " Не, аз самичък го счупих и махнах ", споделил Лев Иванович и траял да кара без емблема на марката.
Още една история. Пътувал Лев Иванович към къщи, само че карал бързичко. Пръкнал се полицай с палка и му изискал книжката. " Е, добре, нали сме динамовци ", почнал Яшин. " Аз не съм за Динамо, аз съм от Спартак ", дал отговор полицаят и му праснал една дупка в талона за превишена скорост.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ