Христо Иванов: Има въпроси, които не могат да НЕ бъдат задавани – за Борисовия султански двор и за Мата Хари
Мой фейсбук статус е станал мотив за отворено писмо на госпожа Виолета Сечкова. От всички вероятни способи да отвръщам, ще го направя с оптималната съвестност, която тематиката в действителност изисква.
Това написа в своя Фейсбук обява съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов в отговор на възмущенията на някогашната манекенка Виолета Сечкова,, че е популяризирал, по думите ѝ, " ".
Ето какъв е отговорът на Иванов в задочния разговор по сред им, оповестен без редакторска интервенция:
Има въпроси, които не могат да не бъдат задавани и тематики, които не могат да бъдат оставяни да заглъхнат. Колкото и да са нелицеприятни от време на време, да засягат персонални животи, да имат несигурни основания…
Например, въпросите за КТБ - по какъв начин беше захранена, по какъв начин беше превърната в политико-финансова пирамида, по какъв начин след това беше срината, по какъв начин активите ѝ се разграбват пред очите ни и за това не беше понесена никаква отговорност. А разплатата за тази услуга - постът на основния прокурор… Включително въпросите за обособени доближени до властта лица, които се оказаха измежду най-едрите участници в тази скица.
Или въпросите за записите от абсурда Яневагейт, в които имаме една от най-пълните картини на мафиотското преодоляване на правосъдната власт и за обособените персони, които попадат в тази енциклопедия на корупционната разруха.
Или въпросите за записите и фотосите от премиерската вила и изключително основният - коя е по този начин наречената от Борисов “Мата Хари”, която държи ключа към абсурда с необяснимите количества пари и злато в премиерската спалня.
И впрочем и впрочем.
Винаги съм се старал да задавам тези въпроси - и като жител, и като министър – и смятам, че е мое обвързване да го върша като политик.
На пръв взор това са въпроси, които касаят живота и биографиите на разнообразни хора. В дълбочина, обаче, става дума за това по какъв начин се ръководи България и изключително за модела “Борисов”.
Номинално, страната ни е парламентарна република с европейски стандарт на разделяне на управляващите, самостоятелност на медиите и комплицирана система от контролни институции. На процедура обаче ние живеем в режим на извънредно висока централизация на персонална и безконтролна власт в ръцете на Бойко Борисов, към който има нещо като неофициален султански двор, с любимци и фаворитки (по личните му самопризнания пред непознатата преса), лобита, другарски кръгове. Има в този двор и неофициален, само че всевластен, популярен везир, чието име е Делян Пеевски. Проблемът с това състояние на нещата, е че то значи, че властта в България не е мандат, който се дава от народа и се упражнява обществено и транспарантно в полза на народа и под негов надзор, а се възприема като бащиния от един стеснен кръг лица. Краткото име на това положение на нещата е систематична корупция. А още по-краткото - мафия.
За да бъде това състояние допустимо, има едно фундаментално изискване: всички институции, които би трябвало да обезпечават виновното и обществено реализиране на властта, са блокирани и превърнати в принадлежности на този султански двор. Разследвания не се вършат, доказателства не се събират, а даже и да се стигне до това - всичко се замита. В резултат, за тези от нас, които не сме част от Борисовия султански двор, неговото битие и дейности (от наше име и за наша сметка) се демонстрират като изводи по откъслечна информация, като догадки по нелогични дейности на властта, като заключения от неотговорени въпроси...
Съответно, когато институциите не си правят работата, жителите и тези, които се пробват да ги съставляват, са длъжни да задават въпроси и да упорстват на отговори, с цел да лишат султанския двор от комфорта на омертата. Само по този начин можем да върнем смисъла на републиката: властта да бъде обществена.
В човешки проект, аз разбирам реакцията на засегнатите и на тези, на които не им харесва задаването на един или различен въпрос или фокусирането върху една или друга личност от кръговете към Борисов. Но тук не става дума за дами и мъже, майки и татковци, съпрузи и съпруги. Става дума за хора, които умишлено са избрали да бъдат част от султанския двор, да го обслужват и да се употребяват от облагите му. И това коства на всички не просто милиони, а плячкосване на гражданското ни достолепие да имаме съвременна страна и бъдеще в нея.
И, да, до момента в който Борисов не излезе и не назове ясно коя е “Мата Хари” и до момента в който нямаме прокуратура, която може да я разпита обективно за това по какъв начин тъкмо са се появили тези пари и злато в нощното му шкафче и от кое място, този въпрос би трябвало да бъде задаван по всеки мотив и на всеки, който може да има някакво отношение към него. Считам това за собствен дълг и ще продължа да го върша. Няма да е изключително красиво, само че е неизбежно, в случай че желаеме да унищожаваме султаната и да си върнем републиката.
Аз нямам проблем да опиша на синовете си за какво съм задавал тези въпроси, само че не знам по какъв начин бих обяснявал мълчанието си.
Това написа в своя Фейсбук обява съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов в отговор на възмущенията на някогашната манекенка Виолета Сечкова,, че е популяризирал, по думите ѝ, " ".
Ето какъв е отговорът на Иванов в задочния разговор по сред им, оповестен без редакторска интервенция:
Има въпроси, които не могат да не бъдат задавани и тематики, които не могат да бъдат оставяни да заглъхнат. Колкото и да са нелицеприятни от време на време, да засягат персонални животи, да имат несигурни основания…
Например, въпросите за КТБ - по какъв начин беше захранена, по какъв начин беше превърната в политико-финансова пирамида, по какъв начин след това беше срината, по какъв начин активите ѝ се разграбват пред очите ни и за това не беше понесена никаква отговорност. А разплатата за тази услуга - постът на основния прокурор… Включително въпросите за обособени доближени до властта лица, които се оказаха измежду най-едрите участници в тази скица.
Или въпросите за записите от абсурда Яневагейт, в които имаме една от най-пълните картини на мафиотското преодоляване на правосъдната власт и за обособените персони, които попадат в тази енциклопедия на корупционната разруха.
Или въпросите за записите и фотосите от премиерската вила и изключително основният - коя е по този начин наречената от Борисов “Мата Хари”, която държи ключа към абсурда с необяснимите количества пари и злато в премиерската спалня.
И впрочем и впрочем.
Винаги съм се старал да задавам тези въпроси - и като жител, и като министър – и смятам, че е мое обвързване да го върша като политик.
На пръв взор това са въпроси, които касаят живота и биографиите на разнообразни хора. В дълбочина, обаче, става дума за това по какъв начин се ръководи България и изключително за модела “Борисов”.
Номинално, страната ни е парламентарна република с европейски стандарт на разделяне на управляващите, самостоятелност на медиите и комплицирана система от контролни институции. На процедура обаче ние живеем в режим на извънредно висока централизация на персонална и безконтролна власт в ръцете на Бойко Борисов, към който има нещо като неофициален султански двор, с любимци и фаворитки (по личните му самопризнания пред непознатата преса), лобита, другарски кръгове. Има в този двор и неофициален, само че всевластен, популярен везир, чието име е Делян Пеевски. Проблемът с това състояние на нещата, е че то значи, че властта в България не е мандат, който се дава от народа и се упражнява обществено и транспарантно в полза на народа и под негов надзор, а се възприема като бащиния от един стеснен кръг лица. Краткото име на това положение на нещата е систематична корупция. А още по-краткото - мафия.
За да бъде това състояние допустимо, има едно фундаментално изискване: всички институции, които би трябвало да обезпечават виновното и обществено реализиране на властта, са блокирани и превърнати в принадлежности на този султански двор. Разследвания не се вършат, доказателства не се събират, а даже и да се стигне до това - всичко се замита. В резултат, за тези от нас, които не сме част от Борисовия султански двор, неговото битие и дейности (от наше име и за наша сметка) се демонстрират като изводи по откъслечна информация, като догадки по нелогични дейности на властта, като заключения от неотговорени въпроси...
Съответно, когато институциите не си правят работата, жителите и тези, които се пробват да ги съставляват, са длъжни да задават въпроси и да упорстват на отговори, с цел да лишат султанския двор от комфорта на омертата. Само по този начин можем да върнем смисъла на републиката: властта да бъде обществена.
В човешки проект, аз разбирам реакцията на засегнатите и на тези, на които не им харесва задаването на един или различен въпрос или фокусирането върху една или друга личност от кръговете към Борисов. Но тук не става дума за дами и мъже, майки и татковци, съпрузи и съпруги. Става дума за хора, които умишлено са избрали да бъдат част от султанския двор, да го обслужват и да се употребяват от облагите му. И това коства на всички не просто милиони, а плячкосване на гражданското ни достолепие да имаме съвременна страна и бъдеще в нея.
И, да, до момента в който Борисов не излезе и не назове ясно коя е “Мата Хари” и до момента в който нямаме прокуратура, която може да я разпита обективно за това по какъв начин тъкмо са се появили тези пари и злато в нощното му шкафче и от кое място, този въпрос би трябвало да бъде задаван по всеки мотив и на всеки, който може да има някакво отношение към него. Считам това за собствен дълг и ще продължа да го върша. Няма да е изключително красиво, само че е неизбежно, в случай че желаеме да унищожаваме султаната и да си върнем републиката.
Аз нямам проблем да опиша на синовете си за какво съм задавал тези въпроси, само че не знам по какъв начин бих обяснявал мълчанието си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ