Знаете ли легендата за Стария мост над река Марица във Свиленград?
Мостът на Мустафа паша (наричан също Старият мост) е пътен мост, пресичащ река Марица при Свиленград, България. Той има зидана каменна структура, формирана от 20 свода с максимален отвор 18 м. Мостът има широчина 6 м и обща дължина 300 м. Той е издигнат през 1529 година от известния османски проектант Мимар Синан и е част от вакъфскикомплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам. Финансиран е от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно към комплекса поражда град Мустафа паша, през днешния ден Свиленград.
В средата на моста е сложена мраморна барелефна плоча с османски надпис на, който в превод гласи:
„ Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, наследник на Селим хан, да бъде последовател на сигурността и сигурността му техния везир Мустафа паша – Бог да го покровителства за това, което основава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово положително дело през годината, на дата на която стана едно постоянно положително дело. “
Легендата за Стария мост е извънредно любопитна и по ориенталски драматично-красива. Тя споделя по какъв начин везирът Мустафа паша, чието име по-късно стартира да носи градът, решил да построи моста за севап (добро дело) на хората. Възхитен от построеното, тогавашният султан Сюлейман изискал незабавно да го откупи, само че везирът се опитал да разубеди своя стопанин, но, уви - несполучливо.
Хитрият държател желал да печели пари от прекосяването през моста. Цяла вечер Мустафа паша мислил по какъв начин да успее да резервира моста за хората и да излезе от заплетената обстановка. На сутринта той взел съдбоносното решение да се самоубие. Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова. Когато на идната заран султанът схванал за случилото се, гневът му бил неизразим. В яда си султан Сюлейман изрекъл жестока клетва: „ Който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има! “. Дълго време никой не смеел да премине през моста, с цел да не го застигне проклятието.
Покрусеният от тъга татко на Мустафа паша, който освен изгубил най-милото си, само че и не видял реализирането на неговата фантазия за хаир на хората сбъдната, решил да премине през моста и да скапе клетвата.
Старият мост се трансформира в един от знаците на Свиленград, към който се разраства града. Появява се комплекс с кервансарай, джамия, остаряла турска баня и чаршия.
В някои източници се твърди, че той е издигнат по самодейност на именитата брачна половинка на Сюлейман Великолепни – Роксолана.
От 2003 година остарелият каменен мост е монумент с национално значение. Според мнозина той може да се съпостави с моста на Дрина, вишеградският мост в Босна, увековечен от носителя на нобелова премия за литература – Иво Андрич.
Построеното през 1529 година оборудване буди удивлението и възхищението на доста пътешественици, минали по тези земи. Още през 1553 година Антон Вранчич разказва моста, а по-късно, през 1554 година, различен странник се пробва да премери каква е размера на моста в крачки.
В средата на моста е сложена мраморна барелефна плоча с османски надпис на, който в превод гласи:
„ Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, наследник на Селим хан, да бъде последовател на сигурността и сигурността му техния везир Мустафа паша – Бог да го покровителства за това, което основава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово положително дело през годината, на дата на която стана едно постоянно положително дело. “
Легендата за Стария мост е извънредно любопитна и по ориенталски драматично-красива. Тя споделя по какъв начин везирът Мустафа паша, чието име по-късно стартира да носи градът, решил да построи моста за севап (добро дело) на хората. Възхитен от построеното, тогавашният султан Сюлейман изискал незабавно да го откупи, само че везирът се опитал да разубеди своя стопанин, но, уви - несполучливо.
Хитрият държател желал да печели пари от прекосяването през моста. Цяла вечер Мустафа паша мислил по какъв начин да успее да резервира моста за хората и да излезе от заплетената обстановка. На сутринта той взел съдбоносното решение да се самоубие. Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова. Когато на идната заран султанът схванал за случилото се, гневът му бил неизразим. В яда си султан Сюлейман изрекъл жестока клетва: „ Който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има! “. Дълго време никой не смеел да премине през моста, с цел да не го застигне проклятието.
Покрусеният от тъга татко на Мустафа паша, който освен изгубил най-милото си, само че и не видял реализирането на неговата фантазия за хаир на хората сбъдната, решил да премине през моста и да скапе клетвата.
Старият мост се трансформира в един от знаците на Свиленград, към който се разраства града. Появява се комплекс с кервансарай, джамия, остаряла турска баня и чаршия.
В някои източници се твърди, че той е издигнат по самодейност на именитата брачна половинка на Сюлейман Великолепни – Роксолана.
От 2003 година остарелият каменен мост е монумент с национално значение. Според мнозина той може да се съпостави с моста на Дрина, вишеградският мост в Босна, увековечен от носителя на нобелова премия за литература – Иво Андрич.
Построеното през 1529 година оборудване буди удивлението и възхищението на доста пътешественици, минали по тези земи. Още през 1553 година Антон Вранчич разказва моста, а по-късно, през 1554 година, различен странник се пробва да премери каква е размера на моста в крачки.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ