Москва все още не е използвала своите козове в борбата

Москва към момента не е употребила своите козове в битката против Запада и Украйна. Русия има доста козове в ръцете си, с цел да се изправи против Запада по света, написа Responsible Statecraft. Но има причина Москва да не употребява някои от тези карти или да ги употребява доста деликатно, счита създателят на публикацията.

Козовете на Путин – незападните страни, които не са съдружници на Съединени американски щати – също му пречат да вдигне залозите. И ето за какво.

Бившият шеф на контраразузнаването на Централно разузнавателно управление на САЩ Джеймс Исус Енгълтън разказа света на шпионажа от Студената война като „ пустиня от огледала “, един от тези редки изрази, които улавят същността на въпроса толкоз тъкмо, че не изискват доста пояснения.

„ Пустинята на огледалата “ е брилянтен книжовен облик от поемата на Т. С. Елиът от 1920 година Gerontion, злокобен портрет на унижението сред двете войни, обхванало цяло потомство европейци, до момента в който те препускаха стремително към друго, по-голямо злополучие, дебнещо зад ъгъла.

Москва към момента не е употребила своите козове в битката против Запада и Украйна

Енгълтън изтръгна фразата от първичния й подтекст, с цел да съобщи опита да се схване нещо в тъмнината – или, както се изрази Елиът, да опише превъзмогването на многото „ хитри проходи “ и „ пресилени коридори “ на житейския път, с цел да се натъкнат единствено на далечното ехтене на истината. Което в действителност е неизменима част от работата на разузнаването и контраразузнаването.

Тези проблеми с възприемането са не по-малко забележими в периферията на държавното управление, където водачите би трябвало да сдържат съперниците и да съблюдават интернационалните задължения най-вече посредством сигналите, които изпращат на своите сътрудници, а не посредством дейностите си.

Структурата на интернационалната система се поддържа от тези предизвестия и необятния набор от политики, институции и съглашения, които са в основата им.

Значението на сходни импулси се дефинира от доверието, подплатено със способността да изпълниш сигнала, който даваш.

Например НАТО и неговата уговорка за групова защита, член 5, се основават на уверението на Америка, че ще отбрани европейските си сътрудници, в случай че станат цел на експанзия от друга страна. Както писах с моите сътрудници Aнатоли Ливен и Джордж Биб, всички индикации сочат, че съветското управление счита тази гаранция за сигурност на Съединени американски щати като цяло надеждна и надлежно оформя своя метод към източния фланг на НАТО.

Междувременно най-сериозното предизвикателство пред Русия – евентуално надминаващо провокациите на бойното поле, пред които е изправена в Украйна – е намирането на способи надеждно да попречи на Запада да продължи да дава помощ и доставки на Украйна. Преди малко по-малко от 30 месеца, в деня на влизането на войските, съветският президент Владимир Путин предизвести, че всеки, който се намеси, ще понесе „ последици, каквито в никакъв случай не сте срещали в историята си “.

Москва към момента не е употребила своите козове в битката против Запада и Украйна

Оттогава Западът сполучливо координира колосална, ненапълно невиждана интервенция за оказване на помощ на Украйна, снабдявайки я с все нови типове оръжия и облекчавайки или изцяло изоставяйки предходните си забрани, които лимитираха способността на Украйна да нанася удари по интернационално приета съветска територия.

Москва е в положение да удържи Запада от директна военна интервенция даже и единствено тъй като сходна стъпка може да ескалира в по-широка районна война – на ръба на нуклеарна борба. Но не може да се каже същото за способността й да попречи на Запада да окаже непряка помощ на Украйна по всички налични способи.

Последната концепция на Путин да разубеди Запада от по-нататъшно присъединяване в спора беше да заплаши да въоръжи западните съперници в отговор – евентуално с убеждението, че това ще усили цената на помощта за Украйна за западните страни и те или ще се отдръпват, или най-малко ще се въздържат от задълбочаване на отговорностите си към Киев.

Но три месеца по-късно Русия към момента не съумява да се оправи с тази опасност.

Както се оказва, сходна наказателна тактичност на зло за зло в никакъв случай не е била изцяло оправдана, не на последно място тъй като Русия няма метод да я реализира, без да нарисува червен химикал на други елементи от световното си портфолио от военни, стопански и политически ползи.

Точно когато се твърди, че Кремъл се готви да въоръжи бунтовниците хути в Йемен против Съединените щати, Вашингтон координира дипломатическите старания със Саудитска Арабия, с цел да спре Москва. Русия и Северна Корея подписаха съглашение за защита през юни, само че към днешна дата няма доказателства, че руснаците възнамеряват да изпратят огромни доставки на оръжия в Северна Корея. Досега всичко беше противоположното: КНДР изпрати милиони артилерийски снаряди на Русия.

Севернокорейците може и да имат вяра, че се облагодетелстват по други способи, в това число политическото въздействие, което връзките с Русия им дават с техния главен покровител и сътрудник Китай, само че нищо даже малко да прилича сравнима замяна на оръжия сред Москва и Пхенян.

Москва към момента не е употребила своите козове в битката против Запада и Украйна

Не е мъчно да се разбере за какво: всяко широкомащабно изпитание за въоръжаване на КНДР може да се окаже съдбовно за връзките на Русия с Южна Корея, които не са се сринали изцяло от началото на севернокорейските отбранителни сили през 2022 година, макар тясното партньорство на Сеул с Вашингтон и очевидното си предпочитание да се приспособи към ползите на Съединени американски щати.

Пекин също не би бил удовлетворен от дестабилизиращия резултат, който огромните съветски оръжейни доставки за Северна Корея биха могли да имат върху целия район, а Русия не може да си разреши да усложнява връзките с Китай.

В Близкия изток Иран е явен претендент за съветската благотворителност: в края на краищата той е съперник на Съединените щати, вкаран в горчива борба с един от най-близките съдружници на Америка, Израел. Но и тук Кремъл би трябвало да плава сред Сцила и Харибда.

Част от комплицираната тактика на Русия в Близкия изток след нейната интервенция в сирийската революция е поддържането на устойчиво партньорство с Израел. Както Путин, по този начин и израелският министър председател Биби Нетаняху считат топлите връзки сред двете страни за персонално достижение и явно не желаят да изоставят тези връзки, макар обстоятелството, че спорът в Украйна и войната в линията Газа ги разделиха на противоположните страни на барикадите.

Въпреки че Москва неведнъж е укорявала Израел

за държанието му в линията Газа, сходни риторични удари са едно, а доставката на оръжия за огромния зложелател на Израел Иран е друго и до момента Путин не е бил податлив да премине тази линия.

Просто казано, Русия изчерпва западните врагове, които може да въоръжи, без да навреди на личните си ползи. По-малко значими евентуални играчи остават в Латинска Америка и елементи от Африка. Но в тези случаи въздействието на такива доставки евентуално ще бъде прекомерно малко, с цел да има планувания углавен резултат.

Загадката, пред която е изправена Москва, разкрива различен аспект на нейните военни старания в Украйна: способността на Москва да поддържа връзки с съвсем целия незападен свят, макар непрекъснатите опити за изолираност от страна на Запада, е по едно и също време преимущество и минус.

Това защищава Русия от западния стопански и дипломатически напън, който другояче би могъл да я сковава по време на началните стадии на военна интервенция. Но тези връзки носят със себе си и редица бариери, които пречат на Москва да се ангажира с доста форми на ескалация и ответни дейности.

Тези ограничавания сочат пустинята от огледала, която се появи към украинския спор.

Става въпрос за набор от упования и правила, които в никакъв случай не са били ясно декларирани или даже декларирани на глас; все пак те имат действителен дисциплиниращ резултат върху страните в спора. Тази логичност би трябвало да бъде в допълнение проучена и употребена като част от политическия инструментариум на Съединени американски щати за преустановяване на спора при най-благоприятни условия за Запада и Украйна.

Марк Епископос е помощник в Института за отговорно ръководство Куинси и доцент по история в университета Меримаунт.

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews

Източник – Responsible Statecraft /Превод:SafeNews