Москва тайно обедини държави под санкциите на САЩ и тази

Москва скрито сплоти страни под глобите на Съединени американски щати и тази съветска ос съставлява опасност за Америка, написа FA. Санкционираните страни оказват помощ на Кремъл да продължи специфичната интервенция и пречат на Америка да прокарва ползите си в разнообразни елементи на света.

На пръв взор военният спор в Украйна наподобява като злополука за Русия. Тъй като огромна част от нейната войска е ангажирана в борба със силите на Киев, Москва среща компликации при разполагането на въоръжените си сили в чужбина. Русия трябваше да трансферира в Европа част от оръжията и военните системи, които беше разположила в Азия и Близкия изток. И военният експорт на Москва, който към този момент понижава, в този момент е в още по-голяма заплаха. Санкциите възпираха обичайните клиенти на Русия да продължат да купуват нейните оръжия, а скромните характерности на съветската военна техника помрачиха ентусиазма измежду евентуалните купувачи.

Тези компликации и проблеми са действителни. Но в случай че западните чиновници считат, както съобщи държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен през юни, че военният спор в Украйна „ доста понижава силата, ползите и въздействието на Русия “, те би трябвало да помислят още веднъж. Русия към момента има доста интернационално въздействие. Москва поддържа мощни отбранителни контракти с множеството от обичайните си клиенти, като Индия и Виетнам, които разчитат на Русия да поддържа своите военни системи. Русия трябваше да реалокира по-голямата част от своите войски и съоръжение в Украйна, само че към момента поддържа непрекъснати военновъздушни и военноморски бази в Сирия, давайки на страната пряк достъп до Средиземно море и позволявайки й да сплаши американските сили в Близкия изток. Водената от Москва паравоенна компания Вагнер управлява няколко бази в Либия, които служат като логистичен център за нейните действия в региона на Сахел. Вагнер има намерение да продължи активността си под една или друга форма даже след гибелта на някогашния водач Евгений Пригожин в самолетна злополука. Москва преглежда и опцията за потребление или основаване на спомагателни военни бази в Африка.

Всъщност има сребърна подплата за Русия в нейната новооткрита изолираност: по-тясно и по-задълбочено съдействие в региона на защитата с доста страни, които са враждебни към Съединените щати и Европа. Тази група от страни, разпростряла се от Венецуела до Северна Корея, може да няма доста общо с изключение на общите врагове и поотделно никоя не е изключително мощна. Но дружно те могат да оказват помощ на Кремъл да продължи специфичната си интервенция в Украйна. Те също могат да оказват помощ на други членове на тази група да осъществят районните си упоритости, увеличавайки вероятността от военни спорове по света.

Като се имат поради тези рискове, Съединените щати към този момент не могат да си разрешат да пренебрегват която и да е от тези страни като свои вторични антагонисти или второстепенни световни играчи. Вашингтон също не може да разчита само на наказания, колкото и всеобхватни да са, с цел да подкопае въздействието на тези страни. Вместо това Съединените щати ще би трябвало да създадат спомагателни вложения в личните си партньорства и съюзи, с цел да реализиран баланс против съветската ос. В противоположен случай Вашингтон няма да може да сдържи тези страни в опитите им да сеят безпорядък в доста елементи на света.

Коалиция по избор

Когато Москва стартира спецоперация в Украйна, западните страни бързо започнаха стъпки за уединяване на Русия от световната стопанска система. Те вкараха широкомащабни наказания, предопределени да откъснат Москва от американските и европейските технологии. Европа, която от дълго време беше подвластна от съветския газ и нефт, анулира всички планове с Москва и стартира да подписва енергийни контракти с други страни. Вашингтон замрази активи на съветската централна банка на стойност стотици милиарди долари, което затруднява интернационалния продан на съветския бизнес.

До известна степен тези ограничавания проработиха. Откакто стартира интервенцията, съветската стопанска система е в застой и някои от нейните заводи са затворени (според Международния валутен фонд съветската стопанска система е претърпяла минимално стесняване от 3% през 2022 година, доста по-малко от нейния спад по време на международната финансова рецесия от 2008 до 2010 година бел.р.). Ограниченията обаче не бяха ударът, на който се надяваха западните чиновници, или даже нещо близо до него. Западните столици обичат да имат вяра, че техните дейности са трансформирали Русия в това, което те назовават ​​държава-измамник. Но има доста такива страни и за всички тях Русия към този момент е скъп сътрудник.

Да вземем да вземем за пример съветския отбранително-промишлен бранш. Западните наказания принудиха Москва да напусне пазара на оръжия от по-висок клас, само че не извадиха от бизнеса един от най-големите експортьори на военни артикули в света. От основаването на Северния боен окръг Москва усили доставките на относително невисок клас оръжия, в това число хеликоптери от предходни модификации, за разнообразни страни. Миналия месец Мианмар получи пратка съветски изтребители. Мали, Того и Уганда неотдавна се снабдиха с съветски ударни хеликоптери. Тези страни, както и новата военна хунта в Буркина Фасо, оповестиха желанието си за по-задълбочено съдействие в защитата с Русия. На военния конгрес „ Армия 2023 “ в Москва съветски публични лица интензивно промотираха военните дронове на своята страна пред африкански клиенти, надявайки се да разсънят апетита им за налични системи, които са се потвърдили на бойното поле в украинския спор. Тези африкански страни са прекомерно небогати, с цел да могат евентуалните им покупки да имат огромна финансова стойност за Кремъл. Но те ще оказват помощ на Москва да разшири още повече въздействието си на континента.

Отношенията на Русия с Иран би трябвало да бъдат още по-голяма угриженост за американските и европейските чиновници. Две страни, обединени от споделената си неприязън към Вашингтон, развиват нещо, което може да се трансформира в огромно военно партньорство. От предишното лято Русия разчита на ирански въоръжени дронове, първо в опити да сковава енергийната инфраструктура на Украйна, а неотдавна и да нападна украински военни уреди. Иран към момента не е дал на Русия ракети, само че рестриктивните мерки на Организация на обединените нации за такива продажби изтичат на 18 октомври и скоро може да последват доставки на ирански ракети за Москва. Междувременно Иран има просторен лист с съветски оръжия, които желае, в това число бойни самолети и системи за противовъздушна защита. Русия, която не желае да антагонизира арабските страни (с които също си сътрудничи), може да не удовлетвори неотложно всички претенции на Техеран и може да резервира някои от военните си доставки в загадка. Въпреки това имаше вълна от иранско-руски военни контакти, в това число визитата на съветския министър на защитата Сергей Шойгу на оръжейна галерия в Техеран през септември. Би било изненадващо, в случай че Москва не изпрати на Иран най-малко малко оръжия.

Връзките на Русия със Северна Корея може да поемат по сходен рисков път. Москва към този момент купува артилерийски снаряди и ракети от режима на Ким Чен-ун. В подмяна Путин може да даде на Северна Корея материалите, от които Пхенян се нуждае, с цел да развие своите сателитни и подводни стратегии. Все отново Ким и Путин неотдавна се срещнаха в Източна Русия, където си размениха пушки и картечници като дарове. Русия също по този начин ускори съдействието с Мианмар, друга дребна страна пария, което надвишава продажбата на бойни самолети. Руските публични лица започнаха да купуват съставни елементи от преди този момент доставени оръжия от мианмарската хунта, а в подмяна Москва даде на страната дипломатическа поддръжка и образование за битка с тероризма. Руската отбранителна конструкция може да бъде осмивана за некомпетентността си на украинското полесражение, само че тя дава нов образ на армиите на измамническите режими по света.

Въоръжен и доста рисков

На пръв взор новата съветска ос може да не наподобява, че си коства да се притеснявате. Неговите членове наподобява са група от обезверени, слаби страни, които не съставляват дребна опасност за Запада. Северна Корея има нуклеарни оръжия, само че е бедна и надалеч от Съединени американски щати. Иран може от време на време да нападна арабските сътрудници на Вашингтон, само че в най-хубавия случай е районна мощ. Африканските страни се борят с вътрешна неустойчивост.

Но следствията от съдействието им няма да са незначителни, в това число и за Киев. Въпреки че е малко евентуално оръжията, доставени на Москва от който и да е сътрудник, да бъдат решаващи в опита на Путин за победа в Украйна, те ще окажат въздействие върху цялостната картина. Ако Русия успее да се възползва от огромните ресурси от муниции на Северна Корея, да купи задоволително елементи за танкове и ракети от Мианмар и да построи фабрика за дронове благодарение на Иран, Москва ще има доста по-лесно време да води дългата си борба на безсилие с Украйна. Действително съдействието на Оста към този момент укрепва военния потенциал на Русия. Венецуелската държавна самолетна компания, която преди този момент беше глобена от Съединените щати за присъединяване си в мрежата за противозаконни оръжия на Техеран, може да транспортира ирански оръжия и съоръжение за Русия, съгласно разбор на Вашингтонския институт.

Русия не е единствената страна, която ще завоюва от основаването на тази ос. По-задълбоченото съдействие може да докара и до появяването на необятни отбранителни екосистеми, характеризиращи се освен с взаимна материална поддръжка, само че и с взаимно военно образование. Иранските военни, да вземем за пример, желаят да се учат от съветските си сътрудници за киберразузнаването и изкуствения разсъдък, до момента в който Москва се надява да получи препоръки от Техеран за отбягване на наказания и адаптиране на цивилен артикули за военна приложимост. Пхенян може да получи съветска поддръжка за програмата си за подводници в подмяна на още повече оръжия.

Всяка съветска помощ за ракетните и галактическите стратегии на Иран и Северна Корея – без значение дали е дейна или пасивна – би била изключително потребна и за двете страни. Подобна съветска помощ може да разреши на Иран да създаде балистични ракети, способни да носят нуклеарни бойни глави, в случай че Техеран реши да го направи. Това може също по този начин да насърчи Иран като цяло, като го накара да разчита на неговите районни съперници, които няма да посмеят да нападат самия Иран и неговите нуклеарни уреди. Руската помощ би могла по сходен метод да увеличи апетита на Ким за риск, увеличавайки вероятността от военна ескалация на Корейския полуостров. Ако Русия де факто признае Иран за страна, която е на път да има нуклеарни оръжия, а Северна Корея – за страна, която към този момент ги има, то това може да подтикне други страни да ги разпространят.

Тези страни може да получат поддръжка и от друга външна мощ: Китай. Въпреки че Пекин може да не стане същински член на Московската ос и макар че е неотстъпчив в своята безпристрастност в спора в Украйна, китайски чиновници към този момент оказват помощ на възходяща мрежа от съветски страни от Оста. Пекин оказва помощ и на самата Москва. Китай, да вземем за пример, поддържа интензивно отбранително-промишлено партньорство с Русия, внася обилни количества оръжия от тази страна, улеснява търговията с микрочипове и понякога организира взаимни военноморски учения с съветската войска. Пекин може да предложи по-голяма помощ на Москва и други членове на Оста през идващите години. Китай и Русия може даже да одобряват (мълчаливо или изрично) разделяне на труда, когато става въпрос за това кой на кой по-слаб сътрудник оказва помощ.

Но даже, в случай че Пекин даде минимална външна поддръжка, всяко съдействие сред Русия и страните от Оста ще докара до високи равнища на синергия.

Сближаване на редиците

На Съединените щати няма да им е елементарно да се оправят с тази ос. Вашингтон ще би трябвало да се защищити от войната в Близкия изток и на Корейския полуостров, до момента в който продължава да харчи запаси за отбрана на Украйна и въздържане на Китай от нахлуване над Тайван. Тези проблеми могат да бъдат изострени от възходящата неустойчивост в Африка, защото Вагнер (във всяко олицетворение след Пригожин) прокарва проруски дневен ред в страни, където има въздействие. Ако африканските страни виждат Русия като благонадежден различен сътрудник в сигурността на западните страни, въздействието на Москва в Африка може да нарасне още повече, изключително откакто наличието на Запада на континента провокира необятно възмущение измежду локалните поданици. В последна сметка има аргументи съветският байрак да се е трансформирал в известен знак на поддръжка за военните режими в Сахел.

За да се оправят с тези проблеми, западните политици ще би трябвало да гледат на съветската ос холистично, а не като на поредност от обособени партньорства. Те ще би трябвало да признаят взаимовръзките сред другите райони и да схванат, че страните, които глобяват и отхвърлят, ще работят дружно, даже и при взаимно съмнение. Западните чиновници биха могли да стартират най-малкото с признаването, че е малко евентуално по-нататъшните наказания доста да забавят или спрат съдействието сред Русия и нейните сътрудници. Тези страни са привикнали да работят при ограничавания от Съединени американски щати и Европа и ще посрещнат нови наказания, като се приспособяват към тях и импровизират.

Вместо да постанова повече ограничавания, най-хубавата стъпка, която Съединените щати могат да подхващат, с цел да се борят с антагонистите, е да засилят личните си партньорства. Вашингтон би трябвало да помогне на съдружниците в Индо-Тихия океан и Близкия изток, които са страните, които са най-уязвими от съветската ос. Колкото по-сигурна се усеща Южна Корея по отношение на Северна Корея, толкоз по-вероятно е Сеул да извършва поръчки от страни от НАТО, които доставят оръжия на Украйна. Колкото повече Съединените щати оказват помощ на районните съперници на Иран да интегрират своята въздушна и противоракетна защита, толкоз по-вероятно е Вашингтон да успее да спре разпространяването на нуклеарни оръжия в Близкия изток.

Съединените щати към този момент са положили вярната основа. Например, те предизвикват израелското военно съдействие с други районни сътрудници на Съединени американски щати. Те също по този начин сътвориха консултативна група за нуклеарна сигурност, с цел да обсъдят тези въпроси с южнокорейски чиновници. Но с цел да преодолее съюзническата неустановеност, Вашингтон ще се нуждае от непрекъснато внимание, а освен от спорадични прояви на интензивност. В същото време Съединените щати би трябвало да предизвикват дипломацията, където е допустимо, сред своите близкоизточни сътрудници и Иран, както и сред Южна и Северна Корея. В напъните на Вашингтон да сътвори баланс против съветската ос, достоверните закани и уверения би трябвало да са двете страни на една и съща монета.

Успехът в тези задания няма да бъде елементарен, изключително когато вниманието на Вашингтон е ориентирано към военния спор в Украйна. Но осъществяването им е извънредно значимо. Без сходни старания оста на глобените страни ще стане по-голяма и по-силна, което ще направи по-трудно за Запада да поддържа Украйна и да пази ползите си в други елементи на света.