Кремъл може да ограничи износа на храни
Москва предизвести, че е подготвена да наложи ограничавания на експорта на основни хранителни артикули поради следения в последно време ценови скок, принудил съветския кабинет да постави таван на вътрешните разноски за съществени артикули като захар и брашно.
Министърът на икономическото развиване Максим Решетников разяснява за " Файненшъл таймс ", че Русия, която е един от най-едрите експортьори на зърно в света, обмисля по какъв начин най-ефикасно да поддържа хранителния износ и в същото време да отбрани локалните консуматори от растящите цени. Глобалният хранителен индекс на Организация на обединените нации се изкачи до най-високото си ниво за последните съвсем 10 години през май, отчитайки скок от близо 40% годишно. Цените на храните са основен политически проблем за Кремъл като се има поради, че 20 млн. души или всеки седми руснак живее под линията на бедността, а споменът за купонната система и хиперинфлацията към момента е жив.
През декември 2020-а съветският президент Владимир Путин подреди на подчинените си да наложат краткотраен ценови надзор на основни хранителни артикули като слънчогледово олио и макарони. В началото на 2021-а бе въведена квота за експорт на брашно, а през юни влязоха в действие и експортни мита. Москва се стимулира, че ограниченията са наложителни, с цел да компенсират годините на намаляващи приходи, които са създали ред базови артикули непостижими за доста хора.
Министър Решетников акцентира, че Русия ще продължи да следи и да приема експортни ограничения, в това число плаващи ставки на " гъвкави експортни мита " на още артикули, в случай че цените продължат да порастват. По отношение на вътрешното ползване Москва е премахнала множеството ценови ограничавания, само че ще продължи да субсидира някои базови храни като самун и брашно.
Експортните ограничавания, които Решетников дефинира като " шокови абсорбатори ", целят също да окуражат локалните производители да влагат повече. Министърът изяснява, че " това е един от съветските източници на напредък посредством прибавянето на нови вериги: зърното засилва развъждането на животни, то пък усилва производството на мляко и т. н. "
Русия стартира да изнася базови хранителни първични материали като пшеница след 2014-а когато забрани по-голямата част от вноса на храни от запад в отговор на глобите на Съединени американски щати и Европейския съюз и стартира стремително да развива националното селско стопанство. Селскостопанските артикули като пшеница, са имали едвам 8% дял от съветския експорт на стойност 419 милиарда щ. $ през 2019-а, по данни на Световната комерсиална организация. Страната обаче към момента не разполага с задоволителна инфраструктура за предпазване на храни от мащабите на щатската и европейската. Тя би й разрешила да преживее ценовите скокове посредством нарастване на предлагането, посредством депозиране на непотребната продукция и посредством стартирането й на пазара при нужда.
Предложените експортни предели имат поддръжката на дребните търговци на храни, чиито ръководители настояват, че последният ценови взрив се дължи на увеличеното търсене на китайските вносители, които са подготвени да заплащат по-скъпо. Захарта в Русия е поскъпнала с 65% през предходната година.
Официалните представители на властта пък хвърлят виновността за по-високите цени на храните в Русия върху " алчността на някои производители и мрежи от дребни търговци ", както ги характеризира съветският министър председател Михаил Мишустин. Над три четвърти от съветските предприемачи се оплакват, че се усещат несигурни поради голословните престъпни следствия от страната, сочи изследване на службите за сигурност към президента. Нещо повече - 18% от прокурорите са съгласни с тях. Тези опасения са толкоз необятно публикувани, че член на Народното събрание се пошегувал по време на икономическата конференция в Санкт Петербург през предходната седмица, че " е подхваната първата стъпка (за капиталовия климат) - три дни по време на форума без нито един задържан ".
Решетников декларира, че всевъзможни бъдещи ограничения верояно ще са под формата на по-високи налози. Защото, в случай че инвестираш всичките си облаги, даже те да са високи, в ново произвеждане, развиване, изследвания, би било напълно друго. Ако пък плащаш дивиденти, което също е отлично, то би било добре да се премине към ново данъчно равнище, с цел да се подтикват вложенията.
Министърът на икономическото развиване Максим Решетников разяснява за " Файненшъл таймс ", че Русия, която е един от най-едрите експортьори на зърно в света, обмисля по какъв начин най-ефикасно да поддържа хранителния износ и в същото време да отбрани локалните консуматори от растящите цени. Глобалният хранителен индекс на Организация на обединените нации се изкачи до най-високото си ниво за последните съвсем 10 години през май, отчитайки скок от близо 40% годишно. Цените на храните са основен политически проблем за Кремъл като се има поради, че 20 млн. души или всеки седми руснак живее под линията на бедността, а споменът за купонната система и хиперинфлацията към момента е жив.
През декември 2020-а съветският президент Владимир Путин подреди на подчинените си да наложат краткотраен ценови надзор на основни хранителни артикули като слънчогледово олио и макарони. В началото на 2021-а бе въведена квота за експорт на брашно, а през юни влязоха в действие и експортни мита. Москва се стимулира, че ограниченията са наложителни, с цел да компенсират годините на намаляващи приходи, които са създали ред базови артикули непостижими за доста хора.
Министър Решетников акцентира, че Русия ще продължи да следи и да приема експортни ограничения, в това число плаващи ставки на " гъвкави експортни мита " на още артикули, в случай че цените продължат да порастват. По отношение на вътрешното ползване Москва е премахнала множеството ценови ограничавания, само че ще продължи да субсидира някои базови храни като самун и брашно.
Експортните ограничавания, които Решетников дефинира като " шокови абсорбатори ", целят също да окуражат локалните производители да влагат повече. Министърът изяснява, че " това е един от съветските източници на напредък посредством прибавянето на нови вериги: зърното засилва развъждането на животни, то пък усилва производството на мляко и т. н. "
Русия стартира да изнася базови хранителни първични материали като пшеница след 2014-а когато забрани по-голямата част от вноса на храни от запад в отговор на глобите на Съединени американски щати и Европейския съюз и стартира стремително да развива националното селско стопанство. Селскостопанските артикули като пшеница, са имали едвам 8% дял от съветския експорт на стойност 419 милиарда щ. $ през 2019-а, по данни на Световната комерсиална организация. Страната обаче към момента не разполага с задоволителна инфраструктура за предпазване на храни от мащабите на щатската и европейската. Тя би й разрешила да преживее ценовите скокове посредством нарастване на предлагането, посредством депозиране на непотребната продукция и посредством стартирането й на пазара при нужда.
Предложените експортни предели имат поддръжката на дребните търговци на храни, чиито ръководители настояват, че последният ценови взрив се дължи на увеличеното търсене на китайските вносители, които са подготвени да заплащат по-скъпо. Захарта в Русия е поскъпнала с 65% през предходната година.
Официалните представители на властта пък хвърлят виновността за по-високите цени на храните в Русия върху " алчността на някои производители и мрежи от дребни търговци ", както ги характеризира съветският министър председател Михаил Мишустин. Над три четвърти от съветските предприемачи се оплакват, че се усещат несигурни поради голословните престъпни следствия от страната, сочи изследване на службите за сигурност към президента. Нещо повече - 18% от прокурорите са съгласни с тях. Тези опасения са толкоз необятно публикувани, че член на Народното събрание се пошегувал по време на икономическата конференция в Санкт Петербург през предходната седмица, че " е подхваната първата стъпка (за капиталовия климат) - три дни по време на форума без нито един задържан ".
Решетников декларира, че всевъзможни бъдещи ограничения верояно ще са под формата на по-високи налози. Защото, в случай че инвестираш всичките си облаги, даже те да са високи, в ново произвеждане, развиване, изследвания, би било напълно друго. Ако пък плащаш дивиденти, което също е отлично, то би било добре да се премине към ново данъчно равнище, с цел да се подтикват вложенията.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ