Спорът между Полша и Русия – как Червената армия “освободи“ Варшава
Москва отбелязва празнично годишнината от освобождението на Варшава в края на Втората международна война. Но поляците се отнасят много резервирано към това събитие. И има за какво, написа Виктор Ерофеев в коментар за Дойче веле.
На 17 януари 1945 година руските войски в действителност освободиха столицата на Полша от хитлеристка окупация. В хода на военната интервенция Червената войска прогони германците от града, и по-точно от неговите отломки, защото след Варшавското въстание градът е опустошен. Всъщност обаче (от позиция на полската история) на тази дата преди 75 години във Варшава са навлелзи псевдо-освободители. А те са " псевдо ", тъй като вследствие на това чак до 1989 година Полша беше лишена от пълностоен държавен суверенитет. От руска позиция, която сега е и гледната точка на Путин, тази днешна полска оценка съставлява черна непризнателност.
Помирението невероятно
Днес не е допустимо да се помирят тези две гледни точки. По време на Перестройката сред двете страни беше зародило някакво взаимно схващане, през днешния ден обаче на негово място е настъпил цялостен раздор.
Една от неговите външни прояви е таман отношението към 17 януари. Поляците по никакъв метод няма да го отбележат публично, в Москва обаче се организира огромна празнична заря.
Острият спор сред Путинова Русия и Полша 75 години след успеха над нацистка Германия е резултат от два фактора. Първият е исторически, вторият - надълбоко политически.
Историческите аргументи
В исторически проект по време на Перестройката връзките се затоплиха въз основата на общочовешките и обществени полезности, до момента в който през днешния ден на дневен ред още веднъж излизат старите упоритости и искания. Стигна се чак до такава степен, че съгласно днешната съветска позиция Полша се оказва не жертва на Втората международна война, а надали не подбудител и провинен за нея.
От полска позиция национал-социалистическият и руският тоталитаризъм са идентични феномени. Полша добре познава всичките им " прелести ", тъй като е изтърпяла всеобщи репресии и от двете страни. Пактът Молотов-Рибентроп (всъщност Сталин-Хитлер) предреши следващата, четвърта в историята делба на Полша и извърши смъртната присъда над полската държавност. Когато си възвърна независимостта през 1989 година, Полша най-сетне получи опция да подсети за своите трагични връзки с Русия.
Политическите аргументи
Но днешното внезапно изостряне на полско-руските връзки към този момент е обвързвано с политическата обстановка. През последните месеци Путин на няколко пъти приказва за полската история и с невиждана неучтивост назова тогавашния полски дипломат в Берлин Йозеф Липски " гадина " и " антисемитска свиня ". Разбира се, не ставаше дума за Липски. Не Липски, а днешна Полша е бодил в очите на съветския президент, тъй като таман тя пречи на " рестартирането " на връзките с Европа, от което Путин чака изгода за себе си. А дали ще има изгода за Европа - това към този момент е различен въпрос.
Преди няколко години Европа се опълчи на Русия поради Украйна, само че с времето тази позиция избледня. Под ръководството на Макрон Франция се насочи към някакъв неоголизъм. Италия пък напълно се е отказала да се разправя с Русия. И най-после - Германия, където ползите на бизнеса ( " Северен поток ", само че и други проекти) влизат в спор с моралната страна на въпроса. А оттатък океана и Тръмп по собствен си метод подава сигнали, че желае да оправи връзките с Москва.
Като имаме поради още, че даже самият президент на Украйна търси контакт с Путин за решение на Донбаския проблем, смекчаването на европейската позиция стартира да наподобява в случай че не целесъобразно, то най-малко разбираемо.
И единствено Полша, на първо място Полша, а паралелно с нея и балтийските страни, които даже в по-голяма степен от своите полски другари изпитаха на гърба си " насладите " на руската власт, единствено тези страни не желаят да поемат курс към политически компромис. В същото време съветската върхушка мечтае за " Ялта 2 " - за някакъв нов контракт, който ще разреши на Москва да конструира свои сфери на въздействие, към които никой различен не протяга ръка, и в последна сметка да сътвори нещо сходно на Съветския съюз.
Варшава не има вяра на сълзи
В Кремъл непрестанно повтарят, че нов Съветски съюз не е вероятен, само че поляците изцяло разбираемо не имат вяра на тези уверения. Те знаят от личен опит, а към този момент и от опита на Украйна, че днешната власт в Русия исторически е взела на въоръжение философията на царете, на комунистите и, с опрощение, на бандюгите: в никакъв случай нищо да не признаваш, в случай че не ти е преференциално и опонира на твоите ползи.
Русия няма никаква изгода да атакува Полша. Полша към този момент се е научила по какъв начин да се съпротивлява и добре познава своя географски комшия и неговите държавни полезности. Без подозрение Полша си има свои исторически грехове и забежки, в това число днешния шовинизъм на ръководещите, само че да човъркаш полските рани е много рисковано единствено по себе си. Да, там е имало антисемитизъм, само че дано да си напомним 1950-те години, когато сталиновата война против " космополитизма " се трансформира в прям антисемитизъм. Да се надяваш, че Западът, който е доста сензитивен на тематика " антисемитизъм ", ще употребява този исторически проблем, с цел да принуди Полша да се отнася по-меко към Кремъл - такава вяра може да излезе на Русия прекомерно скъпо. Тя е и напълно безсмислена, тъй като по-скоро Русия ще се промени, в сравнение с Полша да се съобщи и да престане да упорства на своето.
На 17 януари 1945 година руските войски в действителност освободиха столицата на Полша от хитлеристка окупация. В хода на военната интервенция Червената войска прогони германците от града, и по-точно от неговите отломки, защото след Варшавското въстание градът е опустошен. Всъщност обаче (от позиция на полската история) на тази дата преди 75 години във Варшава са навлелзи псевдо-освободители. А те са " псевдо ", тъй като вследствие на това чак до 1989 година Полша беше лишена от пълностоен държавен суверенитет. От руска позиция, която сега е и гледната точка на Путин, тази днешна полска оценка съставлява черна непризнателност.
Помирението невероятно
Днес не е допустимо да се помирят тези две гледни точки. По време на Перестройката сред двете страни беше зародило някакво взаимно схващане, през днешния ден обаче на негово място е настъпил цялостен раздор.
Една от неговите външни прояви е таман отношението към 17 януари. Поляците по никакъв метод няма да го отбележат публично, в Москва обаче се организира огромна празнична заря.
Острият спор сред Путинова Русия и Полша 75 години след успеха над нацистка Германия е резултат от два фактора. Първият е исторически, вторият - надълбоко политически.
Историческите аргументи
В исторически проект по време на Перестройката връзките се затоплиха въз основата на общочовешките и обществени полезности, до момента в който през днешния ден на дневен ред още веднъж излизат старите упоритости и искания. Стигна се чак до такава степен, че съгласно днешната съветска позиция Полша се оказва не жертва на Втората международна война, а надали не подбудител и провинен за нея.
От полска позиция национал-социалистическият и руският тоталитаризъм са идентични феномени. Полша добре познава всичките им " прелести ", тъй като е изтърпяла всеобщи репресии и от двете страни. Пактът Молотов-Рибентроп (всъщност Сталин-Хитлер) предреши следващата, четвърта в историята делба на Полша и извърши смъртната присъда над полската държавност. Когато си възвърна независимостта през 1989 година, Полша най-сетне получи опция да подсети за своите трагични връзки с Русия.
Политическите аргументи
Но днешното внезапно изостряне на полско-руските връзки към този момент е обвързвано с политическата обстановка. През последните месеци Путин на няколко пъти приказва за полската история и с невиждана неучтивост назова тогавашния полски дипломат в Берлин Йозеф Липски " гадина " и " антисемитска свиня ". Разбира се, не ставаше дума за Липски. Не Липски, а днешна Полша е бодил в очите на съветския президент, тъй като таман тя пречи на " рестартирането " на връзките с Европа, от което Путин чака изгода за себе си. А дали ще има изгода за Европа - това към този момент е различен въпрос.
Преди няколко години Европа се опълчи на Русия поради Украйна, само че с времето тази позиция избледня. Под ръководството на Макрон Франция се насочи към някакъв неоголизъм. Италия пък напълно се е отказала да се разправя с Русия. И най-после - Германия, където ползите на бизнеса ( " Северен поток ", само че и други проекти) влизат в спор с моралната страна на въпроса. А оттатък океана и Тръмп по собствен си метод подава сигнали, че желае да оправи връзките с Москва.
Като имаме поради още, че даже самият президент на Украйна търси контакт с Путин за решение на Донбаския проблем, смекчаването на европейската позиция стартира да наподобява в случай че не целесъобразно, то най-малко разбираемо.
И единствено Полша, на първо място Полша, а паралелно с нея и балтийските страни, които даже в по-голяма степен от своите полски другари изпитаха на гърба си " насладите " на руската власт, единствено тези страни не желаят да поемат курс към политически компромис. В същото време съветската върхушка мечтае за " Ялта 2 " - за някакъв нов контракт, който ще разреши на Москва да конструира свои сфери на въздействие, към които никой различен не протяга ръка, и в последна сметка да сътвори нещо сходно на Съветския съюз.
Варшава не има вяра на сълзи
В Кремъл непрестанно повтарят, че нов Съветски съюз не е вероятен, само че поляците изцяло разбираемо не имат вяра на тези уверения. Те знаят от личен опит, а към този момент и от опита на Украйна, че днешната власт в Русия исторически е взела на въоръжение философията на царете, на комунистите и, с опрощение, на бандюгите: в никакъв случай нищо да не признаваш, в случай че не ти е преференциално и опонира на твоите ползи.
Русия няма никаква изгода да атакува Полша. Полша към този момент се е научила по какъв начин да се съпротивлява и добре познава своя географски комшия и неговите държавни полезности. Без подозрение Полша си има свои исторически грехове и забежки, в това число днешния шовинизъм на ръководещите, само че да човъркаш полските рани е много рисковано единствено по себе си. Да, там е имало антисемитизъм, само че дано да си напомним 1950-те години, когато сталиновата война против " космополитизма " се трансформира в прям антисемитизъм. Да се надяваш, че Западът, който е доста сензитивен на тематика " антисемитизъм ", ще употребява този исторически проблем, с цел да принуди Полша да се отнася по-меко към Кремъл - такава вяра може да излезе на Русия прекомерно скъпо. Тя е и напълно безсмислена, тъй като по-скоро Русия ще се промени, в сравнение с Полша да се съобщи и да престане да упорства на своето.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ