Русия и Сирия имат много взаимни интереси
Москва е подготвена да направи огромни старания, с цел да резервира военните си бази в Сирия. С изключение, несъмнено, на екстрадицията на Асад. Какво би могъл да желае Дамаск от Москва? И би трябвало ли Русия да взе участие интензивно в сирийската стопанска система?
Сирия подсигурява запазването на съветските военни бази, твърди Ройтерс. В него се прецизира, че обещанието, обещано от краткотрайния сирийски президент Ахмед ал-Шараа да съблюдава всички предходни сирийско-руски съглашения, реализирано по време на среща в Москва с Владимир Путин, допуска, че Москва ще резервира авиобазата Хмеймим и военноморската база в Тартус.
По-рано Ройтерс заяви, че Ал-Шараа има намерение публично да изиска екстрадицията на някогашния сирийски водач Башар Асад на договарянията в Москва, както и да разиска продължаващото наличие на съветски военни бази, като че ли намеквайки, че тези два въпроса ще бъдат свързани.
Не знаем дали Ал-Шараа е поискала екстрадицията на Асад или не; срещата се е провела при закрити порти, не е имало конференция след нея и няма удостоверение, че са реализирани някакви съглашения.
Няма смисъл да се гадае тук – никой няма да екстрадира Асад в Дамаск. Мненията за някогашния сирийски президент се разграничават, както и за някогашния украински президент Виктор Янукович, който също откри отбрана в Русия. Самите те не съставляват никаква стойност за Москва, само че, както е добре известно, Русия не екстрадира; това е алена линия, въпрос на принцип.
Никоя уважаваща себе си страна в никакъв случай не би екстрадирала някогашни съдружници, укриващи се на нейна територия, даже в случай че се открият положителни връзки с новите държавни управления на техните страни. Дори под опасността от изнудване с военни бази.
Въпреки това, въпросът за поддържането на бази е извънредно значим за Русия, защото тя не е единствено наличие в самата Сирия; тя е врата към Близкия изток и, по-важното, към Африка, където Русия има обилни стопански и геополитически ползи и където се нуждаем от спирка по пътя за зареждане с гориво, поправки, попълване на хранителни запаси и други
Следователно може да се допусна, че Москва е подготвена да постави огромни старания, с цел да резервира базите си. С изключение, несъмнено, на екстрадицията на Асад.
Какво друго би могъл да желае Дамаск от Москва?
Пари. На първо място, несъмнено, пари, вложения.
Сирия би трябвало да възвърне инфраструктурата си – енергийна, железопътна и транспортна. Русия може да окаже поддръжка в това отношение, съобщи пред кореспонденти вицепремиерът Александър Новак, който взе участие в договарянията. Той означи също, че по време на диалозите са били разисквани филантропични доставки за Сирия. По-конкретно, той означи, че сирийската страна е заинтригувана от приемане на пшеница, храни и медикаменти. Според него са били разисквани съответни планове с присъединяване на Русия.
Новите сирийски управляващи са много склонни да водят градивен разговор, макар обстоятелството, че в продължение на близо десетилетие Русия беше възприемана от тогавашната сирийска съпротива като главен външен зложелател, помагащ за запазването на омразния режим. Затова съвсем незабавно след бягството на Асад от страната новото държавно управление разгласи готовността си за разговор с Москва.
И не става въпрос единствено за бази. Русия е заинтригувана от продължение на енергийните и инфраструктурни планове, в които участваше по времето на Асад – доста от които датират от руско време.
Освен това, някои специалисти считат, че Москва желае да се причисли към построяването на катарския газопровод Персийски залив - Средиземно море.
Нека ви припомня, че планът е умислен в края на 90-те години на предишния век. Целта му е била да доставя газ от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция до Европа, като този газ би бил доста по-евтин за европейските консуматори от втечнения газ, който Европа сега купува от Катар.
По създание това би било енергийна „ гражданска война “ и, несъмнено, би навредило на ползите на Москва даже повече, в сравнение с планът за свързване на Трансадриатическия, Трансанадолския и Транскаспийския тръбопроводи, заобикаляйки Русия. Освен това би сложило в неизгодно състояние различен съдружник на Дамаск - Иран.
Естествено, Асад се опълчи на концепцията, която съгласно доста специалисти си навлече гнева както на Запада, по този начин и на турците и арабите - което се трансформира в главен предлог за опитите за свалянето му от власт, провокирали продължителната революция в Сирия.
Тази тайна доктрина беше доказана още през 2016 година от Робърт Кенеди-младши, племенник на някогашния американски президент, юрист и журналист, в публикация за Politico.
Той счита, че войната против Асад е почнала не с мирните цивилен митинги по време на Арабската пролет през 2011 година, а през 2000 година, когато Катар предложи построяването на газопровод. Поради тази причина, твърди той, Централно разузнавателно управление на САЩ е употребило радикални джихадисти, с цел да смъкна Асад, макар че е знаело за следствията.
Ако приемем, че това е правилно, както катарците, по този начин и турците, откакто се отърваха от Асад, в този момент са мощно заинтригувани от реализирането на плана. А този план, както беше тогава, е още по-голям удар по ползите на Русия, поради неуспеха на „ Северен поток “ и прекъсването на европейските покупки на нашия газ от тръбопровода.
Така че би било рационално Русия да се опита да се причисли към този план.
Участието на Русия в енергийни, инфраструктурни и други планове в Сирия през днешния ден обаче е изпълнено с клопки.
Като цяло обстановката мъчително припомня на събитията в Либия през 2011 година, когато Москва загуби 4 милиарда $ единствено от контракти за защита поради революцията.
И все пак, Русия се завърна в Либия, в случай че може да се назова по този начин – в края на краищата, Либия като единна страна де факто е престанала да съществува.
Между другото, Анкара, дружно с либийските си съдружници, раздели Източното Средиземноморие през 2019 година, като получи (или по-скоро присвои) законното право да изпомпва газ от континенталния шелф без разрешението на Гърция и Кипър.
Ако катарският водопровод бъде издигнат, Турция дефинитивно ще се трансформира в главен газов хъб на Евразия, свързващ всички основни тръбопроводи. При тези условия тя няма да има огромна потребност от тръбопровода от Русия, от който американците от дълго време тласкат турците да се откажат, обещавайки в подмяна връщане към стратегиите за военно съдействие и нараснала преданост персонално към президента Ердоган.
При тези условия достъпът на Русия до сирийския водопровод наподобява подозрителен, както и изгодите от вложението в Сирия. Що се отнася до базите, Ердоган, който има основно въздействие върху новото сирийско държавно управление, безспорно ще се опита да се възползва от този проблем, трансформирайки ги в разменна монета с Москва.
Разбира се, би било наивно да се считат Ал-Шараа и неговият екип за слабохарактерни пълномощници на Турция. Те сигурно биха желали да понижат несъразмерното въздействие на Анкара, в това число посредством усилване на връзките с Москва и Техеран. Способността им да го създадат или даже да запазят властта си обаче остава под въпрос.
Дали си коства да се влага в това в този момент е риторичен въпрос. В края на краищата, някои ще кажат, че ще е прекомерно късно, а други ще заемат нашето място. И ще бъдат прави.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/rusiya-i-siriya-imat-mnogo-vzaimni-interesi.186631 " }, " headline ": " Русия и Сирия имат доста взаимни ползи ", " description ": " Москва е подготвена да направи огромни старания, с цел да резервира военните си бази в Сирия. С изключение, несъмнено, на екстрадицията на Асад. Какво би могъл да желае Дамаск от Москва? И би трябвало ли Русия да взе участие интензивно в сирийската стопанска система? ", " image ": " https://pogled.info/imagebank/251023215454.jpg ", " author ": { " @type ": " Person ", " name ": " Дмитрий Родионов " }, " publisher ": { " @type ": " Organization ", " name ": " Поглед Инфо ", " logo ": { " @
Сирия подсигурява запазването на съветските военни бази, твърди Ройтерс. В него се прецизира, че обещанието, обещано от краткотрайния сирийски президент Ахмед ал-Шараа да съблюдава всички предходни сирийско-руски съглашения, реализирано по време на среща в Москва с Владимир Путин, допуска, че Москва ще резервира авиобазата Хмеймим и военноморската база в Тартус.
По-рано Ройтерс заяви, че Ал-Шараа има намерение публично да изиска екстрадицията на някогашния сирийски водач Башар Асад на договарянията в Москва, както и да разиска продължаващото наличие на съветски военни бази, като че ли намеквайки, че тези два въпроса ще бъдат свързани.
Не знаем дали Ал-Шараа е поискала екстрадицията на Асад или не; срещата се е провела при закрити порти, не е имало конференция след нея и няма удостоверение, че са реализирани някакви съглашения.
Няма смисъл да се гадае тук – никой няма да екстрадира Асад в Дамаск. Мненията за някогашния сирийски президент се разграничават, както и за някогашния украински президент Виктор Янукович, който също откри отбрана в Русия. Самите те не съставляват никаква стойност за Москва, само че, както е добре известно, Русия не екстрадира; това е алена линия, въпрос на принцип.
Никоя уважаваща себе си страна в никакъв случай не би екстрадирала някогашни съдружници, укриващи се на нейна територия, даже в случай че се открият положителни връзки с новите държавни управления на техните страни. Дори под опасността от изнудване с военни бази.
Въпреки това, въпросът за поддържането на бази е извънредно значим за Русия, защото тя не е единствено наличие в самата Сирия; тя е врата към Близкия изток и, по-важното, към Африка, където Русия има обилни стопански и геополитически ползи и където се нуждаем от спирка по пътя за зареждане с гориво, поправки, попълване на хранителни запаси и други
Следователно може да се допусна, че Москва е подготвена да постави огромни старания, с цел да резервира базите си. С изключение, несъмнено, на екстрадицията на Асад.
Какво друго би могъл да желае Дамаск от Москва?
Пари. На първо място, несъмнено, пари, вложения.
Сирия би трябвало да възвърне инфраструктурата си – енергийна, железопътна и транспортна. Русия може да окаже поддръжка в това отношение, съобщи пред кореспонденти вицепремиерът Александър Новак, който взе участие в договарянията. Той означи също, че по време на диалозите са били разисквани филантропични доставки за Сирия. По-конкретно, той означи, че сирийската страна е заинтригувана от приемане на пшеница, храни и медикаменти. Според него са били разисквани съответни планове с присъединяване на Русия.
Новите сирийски управляващи са много склонни да водят градивен разговор, макар обстоятелството, че в продължение на близо десетилетие Русия беше възприемана от тогавашната сирийска съпротива като главен външен зложелател, помагащ за запазването на омразния режим. Затова съвсем незабавно след бягството на Асад от страната новото държавно управление разгласи готовността си за разговор с Москва.
И не става въпрос единствено за бази. Русия е заинтригувана от продължение на енергийните и инфраструктурни планове, в които участваше по времето на Асад – доста от които датират от руско време.
Освен това, някои специалисти считат, че Москва желае да се причисли към построяването на катарския газопровод Персийски залив - Средиземно море.
Нека ви припомня, че планът е умислен в края на 90-те години на предишния век. Целта му е била да доставя газ от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция до Европа, като този газ би бил доста по-евтин за европейските консуматори от втечнения газ, който Европа сега купува от Катар.
По създание това би било енергийна „ гражданска война “ и, несъмнено, би навредило на ползите на Москва даже повече, в сравнение с планът за свързване на Трансадриатическия, Трансанадолския и Транскаспийския тръбопроводи, заобикаляйки Русия. Освен това би сложило в неизгодно състояние различен съдружник на Дамаск - Иран.
Естествено, Асад се опълчи на концепцията, която съгласно доста специалисти си навлече гнева както на Запада, по този начин и на турците и арабите - което се трансформира в главен предлог за опитите за свалянето му от власт, провокирали продължителната революция в Сирия.
Тази тайна доктрина беше доказана още през 2016 година от Робърт Кенеди-младши, племенник на някогашния американски президент, юрист и журналист, в публикация за Politico.
Той счита, че войната против Асад е почнала не с мирните цивилен митинги по време на Арабската пролет през 2011 година, а през 2000 година, когато Катар предложи построяването на газопровод. Поради тази причина, твърди той, Централно разузнавателно управление на САЩ е употребило радикални джихадисти, с цел да смъкна Асад, макар че е знаело за следствията.
Ако приемем, че това е правилно, както катарците, по този начин и турците, откакто се отърваха от Асад, в този момент са мощно заинтригувани от реализирането на плана. А този план, както беше тогава, е още по-голям удар по ползите на Русия, поради неуспеха на „ Северен поток “ и прекъсването на европейските покупки на нашия газ от тръбопровода.
Така че би било рационално Русия да се опита да се причисли към този план.
Участието на Русия в енергийни, инфраструктурни и други планове в Сирия през днешния ден обаче е изпълнено с клопки.
Като цяло обстановката мъчително припомня на събитията в Либия през 2011 година, когато Москва загуби 4 милиарда $ единствено от контракти за защита поради революцията.
И все пак, Русия се завърна в Либия, в случай че може да се назова по този начин – в края на краищата, Либия като единна страна де факто е престанала да съществува.
Между другото, Анкара, дружно с либийските си съдружници, раздели Източното Средиземноморие през 2019 година, като получи (или по-скоро присвои) законното право да изпомпва газ от континенталния шелф без разрешението на Гърция и Кипър.
Ако катарският водопровод бъде издигнат, Турция дефинитивно ще се трансформира в главен газов хъб на Евразия, свързващ всички основни тръбопроводи. При тези условия тя няма да има огромна потребност от тръбопровода от Русия, от който американците от дълго време тласкат турците да се откажат, обещавайки в подмяна връщане към стратегиите за военно съдействие и нараснала преданост персонално към президента Ердоган.
При тези условия достъпът на Русия до сирийския водопровод наподобява подозрителен, както и изгодите от вложението в Сирия. Що се отнася до базите, Ердоган, който има основно въздействие върху новото сирийско държавно управление, безспорно ще се опита да се възползва от този проблем, трансформирайки ги в разменна монета с Москва.
Разбира се, би било наивно да се считат Ал-Шараа и неговият екип за слабохарактерни пълномощници на Турция. Те сигурно биха желали да понижат несъразмерното въздействие на Анкара, в това число посредством усилване на връзките с Москва и Техеран. Способността им да го създадат или даже да запазят властта си обаче остава под въпрос.
Дали си коства да се влага в това в този момент е риторичен въпрос. В края на краищата, някои ще кажат, че ще е прекомерно късно, а други ще заемат нашето място. И ще бъдат прави.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/rusiya-i-siriya-imat-mnogo-vzaimni-interesi.186631 " }, " headline ": " Русия и Сирия имат доста взаимни ползи ", " description ": " Москва е подготвена да направи огромни старания, с цел да резервира военните си бази в Сирия. С изключение, несъмнено, на екстрадицията на Асад. Какво би могъл да желае Дамаск от Москва? И би трябвало ли Русия да взе участие интензивно в сирийската стопанска система? ", " image ": " https://pogled.info/imagebank/251023215454.jpg ", " author ": { " @type ": " Person ", " name ": " Дмитрий Родионов " }, " publisher ": { " @type ": " Organization ", " name ": " Поглед Инфо ", " logo ": { " @
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ