Десетте най-популярни прозвища на Москва
Москва е един от дребното градове в Русия, запазили името си непроменено през вековете.
Столицата обаче има и няколко неофициални и от време на време много смешни имена, които отразяват нейния специфичен статут и богата история!
Голямо село„ Москва – большая деревня “
Поленов, 1878Третяковска изложба
Москва е едно огромно село. Звучи смешно, нали? Тази фраза обаче се употребява много постоянно и е значи, че „ светът е дребен “. Защото всички поданици на Москва не се познават по този начин, както биха се познавали, в случай че живееха в едно село. Колкото и необикновено да звучи обаче за един град с близо 12 милиона души население, като нищо можеш да попаднеш на бившето си гадже в метрото: просто Москва е устроена по този метод.
Друго значение на този израз е, че доста московчани в действителност идват от село – което е съветският метод да се каже, че те са едвам първо потомство столичани, а родителите им са от провинцията, с което един тип се загатва, че въпросният човек е „ изостанал “ в традициите, държанието или езика на жителите.
Екатерина Велика първа споделя: „ Москва е едно село “. Е, това може би се дължи на обстоятелството, че Москва не наподобява на строго планувания Санкт Петербург. Москва обаче е учредена и издигната като град от самото си начало.
Друг чужденец – френски воин от романа на Лев Толстой „ Война и мир “, също загатва, че Москва наподобява на село. Този път обаче това е комплимент. Той желае да каже, че тя е хубава като френската провинция, изключително спрямо мръсния Париж.
2. Третият Рим„ Третий Рим “
Варвара Гранкова
„ Два Рима паднаха, третият се държи, а четвърти няма да има “, споделя средновековният духовник Филотей, като има поради Москва. Според логиката, вторият е Константинопол, директният правоприемник на Рим. Тази концепция е известна измежду хората, които желаят да трансфорат Великото московско княжество в Империя. Москва се счита за идващият правоприемник и значим православен център. Дори думата „ цар “ се корени в латинската „ цезар “.
Идеята от XVI в. набира известност измежду панславянските философи през XIX век. Но след Революцията през 1917 година тя губи значителност. Въпреки това болшевиките местят столицата в Москва от царския Санкт Петербург.
3. Градът на седемте хълма„ Город на семи холмах “
Legion Media
Центърът на Москва е ситуиран на няколко хълма. Всъщност, те са дори повече от седем, само че също както Рим в предишното е прочут като „ града на седемте хълма “, а Москва желае да е третият Рим, в последна сметка се подчертава върху седемте „ съществени “ хълма: Боровицки, Сретенски, Тверски, Трехгорни, Тагански, Лефортовски, Воробьови. Поради тази причина пейзажът в града е толкоз друг, което може да трансформира напредването с велосипед или пешком в същински призрачен сън. В подмяна обаче ще се насладите на превъзходни гледки от върха на тези безбройни хълмове.
4. Първопрестолна„ Первопрестольная “
Кремъл в края на XVII век, Аполлинарий Михайлович ВаснецовМузей на Москва
Тази фраза значи безусловно „ градът на първия трон “ или първата столица. Това название се появява през XVIII в., когато Москва към този момент е изгубила статута си на столица за сметка на Санкт Петербург. Това се случва с помощта на Петър Велики, който построява Санкт Петербург и мести столицата там. За да не се обиди Москва обаче, тя продължава да бъде почитана като първата съветска столица, обединила Русия, както и като града, където е коронован първият цар.
5. Златоглава„ Златоглавая “
Катедралите на Москва, Аполлинарий Михайлович ВаснецовТретяковска изложба
Градът със златните кубета е друго название на Москва, датиращо от Средновековието. То се появява през XV-XVI в., когато из целия град има дребни дървени здания. Единствените високи сгради тогава са църквите, а кремълската камбанария „ Иван грозни “ е най-високата измежду тях. Има възбрана за строителство на здания, по-високи от нея. В тези дни златните кубета на безбройните православни църкви се виждат на процедура от всяко място в града.
6. Белокаменна„ Белокаменная “
Гледка към Московския кремъл от Пьотър ВарешчагинЯрославски музей на изкуствата
Днес Москва се свързва с аления цвят: въпреки всичко, тя е столица на руската „ алена “ империя, там се намират „ Червеният площад “, аленият Кремъл и други сходни здания. Първият каменен Кремъл издигнат в Москва от Дмитрий Донской обаче е бял и е изработен от варовик. Тухлените стени са построени на мястото на белите каменни стени едвам през XVI век. И тогава обаче доста каменни здания, изключително църкви, не престават да се строят в бяло и има още една защитна стена, която обгръща така наречен „ Белий город “ (Бял град). През XVIII в. Екатерина Велика заповядва стената да бъде разрушена и на нейно място се появява Булевардният кръг.
7. Пристанище на петте морета„ Порт пяти морей “
Сергей Савостянов/ТАСС
Ако погледнем картата, ще забележим, че Москва няма изход на нито едно море. Какво значи тази фраза следователно? Оказва се, че това относително ново название е въведено от Йосиф Сталин, който го употребява на грандиозното разкриване на Московския канал, който свързва столицата с р. Волга. След завършването на този огромен руски строителен план, става допустимо от Москва да се стигне до пет морета, без пасажерите да напущат кораба си. Това са Черно, Бяло, Балтийско, Каспийско и Азовско море.
Негумена„ Нерезиновая “
Артьом Геодакян/ТАСС
„ Москва не е направена от гума “ – през 1990-те хората постоянно загатват тази фраза. Значението ѝ е, че градът не може да се разтяга до безспир, с цел да побере всички хора, които желаят да се реалокират да живеят в него. Въпреки че фразата без подозрение е с ксенофобски звук, тя се употребява свободно и от хората, които не са кореняци-московчани: тези, съумели да се реалокират тук по-рано, които не желаят нови хора да се конкурират за място под нейното слънце.
Понаеховск
Владимир Песня/Sputnik
Това е друга версия на прозвището „ негумена “. Отново, то показва мнението на някои сноби, които не са удовлетворени от обстоятелството, че толкоз доста хора се местят в Москва в търсене на по-добър живот. „ Понаехали “ – споделят някои хора, като имат поради: „ О, ето, отново започнаха да идват “.
Градът по дифолт
Mordolff/Getty Images
Московчани нормално се държат по този начин, все едно в света няма други градове или времеви зони, с изключение на Москва. Те даже шеговито споделят, че „ оттатък Московското околовръстно няма живот “. Така че, когато си говорите в интернет и някой ви попита въпрос, без да загатва града или пък спомене някой махленски адрес, без да прецизира града, можете да сте сигурни, че говорите с московчанин. Хората от районите се подиграват на московчани, които считат, че живеят в града „ по дифолт “, откъдето идва и това название. Честно казано, множеството хора, които не са от столицата, обичат да се подиграват с нея и чето настояват, че Москва даже не е „ същинска Русия “. Така че това название е разбираемо.
източник: RUSSIA BEYOND
Столицата обаче има и няколко неофициални и от време на време много смешни имена, които отразяват нейния специфичен статут и богата история!
Голямо село„ Москва – большая деревня “
Поленов, 1878Третяковска изложба
Москва е едно огромно село. Звучи смешно, нали? Тази фраза обаче се употребява много постоянно и е значи, че „ светът е дребен “. Защото всички поданици на Москва не се познават по този начин, както биха се познавали, в случай че живееха в едно село. Колкото и необикновено да звучи обаче за един град с близо 12 милиона души население, като нищо можеш да попаднеш на бившето си гадже в метрото: просто Москва е устроена по този метод.
Друго значение на този израз е, че доста московчани в действителност идват от село – което е съветският метод да се каже, че те са едвам първо потомство столичани, а родителите им са от провинцията, с което един тип се загатва, че въпросният човек е „ изостанал “ в традициите, държанието или езика на жителите.
Екатерина Велика първа споделя: „ Москва е едно село “. Е, това може би се дължи на обстоятелството, че Москва не наподобява на строго планувания Санкт Петербург. Москва обаче е учредена и издигната като град от самото си начало.
Друг чужденец – френски воин от романа на Лев Толстой „ Война и мир “, също загатва, че Москва наподобява на село. Този път обаче това е комплимент. Той желае да каже, че тя е хубава като френската провинция, изключително спрямо мръсния Париж.
2. Третият Рим„ Третий Рим “
Варвара Гранкова
„ Два Рима паднаха, третият се държи, а четвърти няма да има “, споделя средновековният духовник Филотей, като има поради Москва. Според логиката, вторият е Константинопол, директният правоприемник на Рим. Тази концепция е известна измежду хората, които желаят да трансфорат Великото московско княжество в Империя. Москва се счита за идващият правоприемник и значим православен център. Дори думата „ цар “ се корени в латинската „ цезар “.
Идеята от XVI в. набира известност измежду панславянските философи през XIX век. Но след Революцията през 1917 година тя губи значителност. Въпреки това болшевиките местят столицата в Москва от царския Санкт Петербург.
3. Градът на седемте хълма„ Город на семи холмах “
Legion Media
Центърът на Москва е ситуиран на няколко хълма. Всъщност, те са дори повече от седем, само че също както Рим в предишното е прочут като „ града на седемте хълма “, а Москва желае да е третият Рим, в последна сметка се подчертава върху седемте „ съществени “ хълма: Боровицки, Сретенски, Тверски, Трехгорни, Тагански, Лефортовски, Воробьови. Поради тази причина пейзажът в града е толкоз друг, което може да трансформира напредването с велосипед или пешком в същински призрачен сън. В подмяна обаче ще се насладите на превъзходни гледки от върха на тези безбройни хълмове.
4. Първопрестолна„ Первопрестольная “
Кремъл в края на XVII век, Аполлинарий Михайлович ВаснецовМузей на Москва
Тази фраза значи безусловно „ градът на първия трон “ или първата столица. Това название се появява през XVIII в., когато Москва към този момент е изгубила статута си на столица за сметка на Санкт Петербург. Това се случва с помощта на Петър Велики, който построява Санкт Петербург и мести столицата там. За да не се обиди Москва обаче, тя продължава да бъде почитана като първата съветска столица, обединила Русия, както и като града, където е коронован първият цар.
5. Златоглава„ Златоглавая “
Катедралите на Москва, Аполлинарий Михайлович ВаснецовТретяковска изложба
Градът със златните кубета е друго название на Москва, датиращо от Средновековието. То се появява през XV-XVI в., когато из целия град има дребни дървени здания. Единствените високи сгради тогава са църквите, а кремълската камбанария „ Иван грозни “ е най-високата измежду тях. Има възбрана за строителство на здания, по-високи от нея. В тези дни златните кубета на безбройните православни църкви се виждат на процедура от всяко място в града.
6. Белокаменна„ Белокаменная “
Гледка към Московския кремъл от Пьотър ВарешчагинЯрославски музей на изкуствата
Днес Москва се свързва с аления цвят: въпреки всичко, тя е столица на руската „ алена “ империя, там се намират „ Червеният площад “, аленият Кремъл и други сходни здания. Първият каменен Кремъл издигнат в Москва от Дмитрий Донской обаче е бял и е изработен от варовик. Тухлените стени са построени на мястото на белите каменни стени едвам през XVI век. И тогава обаче доста каменни здания, изключително църкви, не престават да се строят в бяло и има още една защитна стена, която обгръща така наречен „ Белий город “ (Бял град). През XVIII в. Екатерина Велика заповядва стената да бъде разрушена и на нейно място се появява Булевардният кръг.
7. Пристанище на петте морета„ Порт пяти морей “
Сергей Савостянов/ТАСС
Ако погледнем картата, ще забележим, че Москва няма изход на нито едно море. Какво значи тази фраза следователно? Оказва се, че това относително ново название е въведено от Йосиф Сталин, който го употребява на грандиозното разкриване на Московския канал, който свързва столицата с р. Волга. След завършването на този огромен руски строителен план, става допустимо от Москва да се стигне до пет морета, без пасажерите да напущат кораба си. Това са Черно, Бяло, Балтийско, Каспийско и Азовско море.
Негумена„ Нерезиновая “
Артьом Геодакян/ТАСС
„ Москва не е направена от гума “ – през 1990-те хората постоянно загатват тази фраза. Значението ѝ е, че градът не може да се разтяга до безспир, с цел да побере всички хора, които желаят да се реалокират да живеят в него. Въпреки че фразата без подозрение е с ксенофобски звук, тя се употребява свободно и от хората, които не са кореняци-московчани: тези, съумели да се реалокират тук по-рано, които не желаят нови хора да се конкурират за място под нейното слънце.
Понаеховск
Владимир Песня/Sputnik
Това е друга версия на прозвището „ негумена “. Отново, то показва мнението на някои сноби, които не са удовлетворени от обстоятелството, че толкоз доста хора се местят в Москва в търсене на по-добър живот. „ Понаехали “ – споделят някои хора, като имат поради: „ О, ето, отново започнаха да идват “.
Градът по дифолт
Mordolff/Getty Images
Московчани нормално се държат по този начин, все едно в света няма други градове или времеви зони, с изключение на Москва. Те даже шеговито споделят, че „ оттатък Московското околовръстно няма живот “. Така че, когато си говорите в интернет и някой ви попита въпрос, без да загатва града или пък спомене някой махленски адрес, без да прецизира града, можете да сте сигурни, че говорите с московчанин. Хората от районите се подиграват на московчани, които считат, че живеят в града „ по дифолт “, откъдето идва и това название. Честно казано, множеството хора, които не са от столицата, обичат да се подиграват с нея и чето настояват, че Москва даже не е „ същинска Русия “. Така че това название е разбираемо.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ