Футболът се прибира у дома… без купа
МОСКВА – Рефренът „ Футболът се прибира вкъщи “, прочут като един от слоганите на Англия, заливаше Русия в последните дни. Мечтата на Острова за първа международна купа от 1966 година насам живееше. Големите съперници окапваха като круши и разчистваха пътя на „ трите лъва “.
Хвалещите се своя феърплей англичани, намигнаха встрани, когато трябваше да паднат от Белгия, с цел да избегнат Бразилия, Франция и Уругвай. Направиха го „ кавалерски “ – 0:1. И пътят в действителност се отвори. Първа победа с дузпи на международно против Колумбия, относително елементарно 2:0 против Швеция. И полуфинал против Хърватия – тимът, против който Англия бе вкарала общо 9 гола в двата последни публични мача. Всичко за финала бе нарисувано, а там против Франция – каквото сабя покаже.
Англия победи проклятието на дузпите, само че не и на полуфиналите. Загубата от Хърватия е четвърта подред за „ трите лъва “ във финалното каре на огромно състезание. Започна се против Югославия на Евро 68, последваха две провали от Германия на Мондиал 90 и Евро 96, с цел да се стигне до хърватския призрачен сън. Така Англия остана с една единствена купа от огромен шампионат – домакинското международно през 1966 година
„ Футболът се прибира вкъщи! “ С всеки минал мач британските почитатели в Русия ставаха от ден на ден и повече. Бяха по-малко от 2000 на първия дуел с Тунис, с цел да станат над 15 000 в полуфинала. Много от пристигналите на „ Лужники “ бяха платили по над 10 000 паунда за аероплан, хотел и билет. Някои летяха през Амстердам, други – през Малага, трети – през Сицилия. Само с цел да са в точния момент.
И макар провалянето англичаните са удовлетворени. Футболната асоциация пусна пламенна декларация какъв брой превъзходна е съветската приказка и какъв брой е горда с тима си. Факт – за първи път англичаните не отидоха на огромен шампионат с доста звезди, а с млад тим. Но някои от титулярите на Гарет Саутгейт не играят постоянно в клубовете си. Вече дълготраен проблем на Висшата лига, която се трансформира в най-интернационалното състезание. И локалните фрагменти остават на все по-заден проект. А както историята и до през днешния ден демонстрира, британски футболисти доста рядко играят зад граница.
Много сълзи от тъга изляха на Острова. Световният първенец във „ Формула 1 “ Люис Хамилтън също написа в обществените мрежи, че е горделив. Но истината е, че Англия имаше шанс да е на полуфинал. Девет от 12-те гола на „ лъвовете “ пристигнаха след статични положения. Срещу хърватите голови обстановки също липсваха. И тимът, който искаше да избяга от дузпите, не бе Англия.
Хвалещите се своя феърплей англичани, намигнаха встрани, когато трябваше да паднат от Белгия, с цел да избегнат Бразилия, Франция и Уругвай. Направиха го „ кавалерски “ – 0:1. И пътят в действителност се отвори. Първа победа с дузпи на международно против Колумбия, относително елементарно 2:0 против Швеция. И полуфинал против Хърватия – тимът, против който Англия бе вкарала общо 9 гола в двата последни публични мача. Всичко за финала бе нарисувано, а там против Франция – каквото сабя покаже.
Англия победи проклятието на дузпите, само че не и на полуфиналите. Загубата от Хърватия е четвърта подред за „ трите лъва “ във финалното каре на огромно състезание. Започна се против Югославия на Евро 68, последваха две провали от Германия на Мондиал 90 и Евро 96, с цел да се стигне до хърватския призрачен сън. Така Англия остана с една единствена купа от огромен шампионат – домакинското международно през 1966 година
„ Футболът се прибира вкъщи! “ С всеки минал мач британските почитатели в Русия ставаха от ден на ден и повече. Бяха по-малко от 2000 на първия дуел с Тунис, с цел да станат над 15 000 в полуфинала. Много от пристигналите на „ Лужники “ бяха платили по над 10 000 паунда за аероплан, хотел и билет. Някои летяха през Амстердам, други – през Малага, трети – през Сицилия. Само с цел да са в точния момент.
И макар провалянето англичаните са удовлетворени. Футболната асоциация пусна пламенна декларация какъв брой превъзходна е съветската приказка и какъв брой е горда с тима си. Факт – за първи път англичаните не отидоха на огромен шампионат с доста звезди, а с млад тим. Но някои от титулярите на Гарет Саутгейт не играят постоянно в клубовете си. Вече дълготраен проблем на Висшата лига, която се трансформира в най-интернационалното състезание. И локалните фрагменти остават на все по-заден проект. А както историята и до през днешния ден демонстрира, британски футболисти доста рядко играят зад граница.
Много сълзи от тъга изляха на Острова. Световният първенец във „ Формула 1 “ Люис Хамилтън също написа в обществените мрежи, че е горделив. Но истината е, че Англия имаше шанс да е на полуфинал. Девет от 12-те гола на „ лъвовете “ пристигнаха след статични положения. Срещу хърватите голови обстановки също липсваха. И тимът, който искаше да избяга от дузпите, не бе Англия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ