Московското метро е известно с красивите и луксозни станции, считани

Секретното московско метро – мрежа от подземни тунели и вариант за спасение по време на война

Московското метро е известно с красивите и първокласни станции, считани за същински творби на изкуството. Малко хора обаче знаят за възможното битие на паралелна и загадка метро мрежа, обгърната в тайнственост и спекулации.

Тази подземна линия, с кодово име D-6, е издигната по времето на Сталин по време на Студената война и остава мистерия за мнозина.

Произходът на D-6: Тайна метро мрежа от сталинската ера

Смята се, че построяването на тайната метро мрежа е почнало през 50-те години на предишния век, когато Йосиф Сталин е управлявал Съветския съюз с желязна ръка. Контекстът на Студената война и нуждата от отбрана на руското управление при положение на нуклеарна офанзива може би са стимулирали основаването на този план.

Наименованието „ Метро-2 “ също се употребява за обозначаване на това оборудване и се допуска, че то се намира сред 50 и 200 метра под повърхността.

През годините съществуването на D-6 се счита значително за градска легенда, опровергана от мнозина. Въпреки това, през 1991 година отчет на Министерството на защитата на Съединени американски щати, озаглавен „ Военни сили в преход “, загатва тайната мрежа, хвърляйки нова светлина върху въпроса.

„ Съветите построиха надълбоко метро както в градската зона на Москва, по този начин и отвън града. Тези уреди са свързани между тях посредством мрежа от дълбоки линии на метрото, които обезпечават бърз и безвреден метод за евакуация на управлението “, написа в отчета.

Там се показва, че в спокойно време управлението може да се придвижва от офисите си през скрити входове в защитни пространства под града. В региона на Москва има значими дълбоки подземни командни пунктове, един от които се намира в Кремъл.

Отбелязва се също, че има голям под земята бункер в непосредствена непосредственост до Московския държавен университет. Тези уреди са предопределени за националното командване по време на война. Смята се, че са с дълбочина сред 200 м и 300 м и могат да поберат към 10 000 души.

В документа се показва, че Съюз на съветските социалистически републики е построил бездънен под земята комплекс, обвързван с линия на метрото, който би разрешил на руското управление да се придвижва безвредно по време на война.

Официални доказателства и отчети от съветските управляващи

Първото обществено удостоверение за мрежата D-6 не идва от съветски източници, а точно от американския документ. Според отчета мрежата е свързвала Кремъл с надълбоко ситуирани подземни командни пунктове. Има и опция за евакуация посредством скрити пространства, непосредствено свързани с офисите в Москва.

Първата публична съветска информация за „ Метро-2 “ се появява едвам през 2004 година, когато Владимир Шевченко, някогашен консултант на Горбачов, Елцин и Путин, признава за съществуването на подземната линия.

Той обаче омаловажава смисъла ѝ и показва, че подземните връзки са мощно пресилени. Според Шевченко в действителност е имало еднорелсова железопътна линия, свързваща Кремъл с вилата на Сталин във Волнско, която към този момент не се употребява.

През 2007 година съветската осведомителна организация „ ТАСС “ загатва в резюме мрежата D-6, потвърждавайки, че тя е под контрола на ФСБ, съветската разследваща работа.

Тогавашният шеф на Московското метро Дмитрий Гаев даже предлага тунелите да бъдат употребявани за облекчение на транспортната система на града. Решението обаче зависи от органите, виновни за националната сигурност.

Спецификации на D-6: Оборудване и структура

Малко се знае за това какво в действителност съществува в тази мистериозна мрежа. Някои фотоси, за които се твърди, че са свързани с D-6, са оповестени през 2012 година на уеб страница, профилиран в съветския превоз.

Изображенията демонстрират тунели и бронирани порти, които биха служили за отбрана на достъпите и секциите на тунелите, трансформирайки ги в нуклеарни убежища по време на изключителни обстановки.

Подвижният състав, употребен по мрежата D-6, също е в детайли разказан от специалисти. Сред транспортните средства се открояват локомотиви с електрически акумулатори и метро вагони Ež6, създадени от компанията Metrowagonmash.

Според известия, през 2003 година съветското държавно управление е поръчало дизелови влакове особено за тази линия, с мотори, ситуирани под пода и съвместими със стандартите Euro3.

Бъдещето на D-6: Използване или занемаряване?

В момента е малко известно какво е оперативното положение на D-6. В изявленията с някогашни съветски държавни чиновници, като да вземем за пример Михаил Полторанин, някогашен министър при Борис Елцин, тайната линия е разказана като разпростираща се мрежа от тунели, предопределена да отбрани руското управление при положение на война.

Полторанин показва, че мрежата има разклонения, които се простират до покрайнините на Москва, което разрешава на руското командване да се дистанцира от епицентъра на нуклеарна офанзива.

Светлана Разина, представител на Московското метро, заяви през 2008 година, че са набирани машинисти за употреба на секрети направления в подземната мрежа. Тя загатва също, че тези тунели са били употребявани от дребни влакове, състоящи се от локомотиви с електрически акумулатори и един пътнически вагон.

Мистерия, която продължава

„ Метро-2 “ или D-6 остава една от най-големите мистерии към съветската инфраструктура. Въпреки че някои управляващи признават съществуването му, мрежата остава обгърната в загадка и спекулации. Липсата на публични карти и лимитираният достъп до тези тунели вършат съвсем невероятно обществеността да знае тъкмо къде се намират и какъв брой са дълги в действителност.

Снимки, оповестени на профилирани уеб страници, демонстрират, че мрежата е формирана от херметични врати, сходни на тези в други метро мрежи, издигнати по време на руската ера. Тези врати са проектирани да основават водонепроницаеми сектори, способни да устоят на нуклеарни офанзиви и да приютят хиляди хора, в случай че е належащо.

Докато някои специалисти се застъпват за потреблението на тези тунели за облекчение на транспортната система на Москва, окончателното решение остава в ръцете на органите за сигурност на страната.