Десетичната запетая е със 150 години по-стара, отколкото мислеха историците
Мощният изчислителен инструмент води началото си от италиански ренесансов математик.
Неотдавнашен разбор на астрономически таблици, формирани от италианския търговец и математик Джовани Бианкини през 40-те години на XIV в., сподели, че десетичната запетая е изобретена към 150 години по-рано от хипотетичното до момента време. Историците настояват, че това изобретение трансформира радикално визиите за произхода на един от главните математически правила. Както и, че демонстрира, че Бианкини, който е имал икономическо обучение за разлика от сътрудниците си астрономи, може да е играл по-важна роля в историята на математиката, в сравнение с се считаше до момента. Откритията са оповестени в списание Historia Mathematica.
Хосе Чабас, историк по астрономия в университета Помпеу Фабра в Барселона, Испания, назовава откритието „ доста забавно “. Той споделя, че десетичната запетая е била „ стъпка напред за човечеството “, улеснявайки и ускорявайки изчисленията, които са в основата на актуалната просвета и технологии. Досега се считаше, че десетичната запетая се появява за първи път в астрономическа таблица, формирана от немския математик Кристофър Клавий през 1593 година Сега стана ясно, че „ вдъхновението е пристигнало от Бианкини “, споделя Шабас.
Бианкини е работил като венециански търговец, преди да стане шеф на имението на могъщата фамилия Д’Есте, която по това време ръководи херцогство Ферара. Докато ръководи активите и вложенията, Бианкини дава отговор и за съставянето на хороскопи. А за това са му били нужни знания по астрономия. Той разгласява няколко публикации на тематики, вариращи от придвижването на планетите до предсказването на затъмненията.
Глен ван Бруммелен, историк по математика в университета „ Тринити Уестърн “ в Лангли, Канада, се надява, че работата на Бианкини ще помогне да се обясни по какъв начин и по кое време знанията за ислямската астрономия са достигнали до Европа. Въпреки това, както показва Ван Бруммелен, доста от концепциите на Бианкини са резултат от личното му креативно мислене.
По това време европейските астрономи употребяват само шестнадесетичната система, наследена от вавилонците. Тя се употребява и до през днешния ден за обозначаване на географската широчина и дължина, както небесна, по този начин и земна. Въпреки това Бианкини създава своя лична десетична скица за опростяване на изчисленията, която е основна в неговата работа.
Докато учи трактата на Бианкини, написан през 40-те години на XIV в., Ван Брумелен открива потреблението на десетична бройна система. Както и на десетична запетая, сходна на актуалната. Това изобретение е направено по време на математически лагер за възпитаници и провокира огромен възторг измежду откривателите.
Тригонометричните таблици на Бианкини, в това число таблицата за синуса, показват потреблението на десетични дроби с десети, стотни и хилядни. Това удостоверява, че Клавий евентуално е заимствал концепцията за десетичната запетая от своя предходник.
Откритието на Бианкини има дълбоки последствия освен за астрономията, само че и за цялата просвета. Това е по този начин, тъй като то разрешава доста по-голяма акуратност на измерванията и открива нови благоприятни условия за научни проучвания. Сега историците приканват за преоценка на приноса на Бианкини за развиването на математиката, като акцентират основната му роля в историята на десетичната система.
