Терористичният акт в Иран като репетиция за война на НАТО срещу Русия
Мощна детонация е избухнала в склад за муниции в град Исфахан, в централната част на републиката, заяви ИРНА в неделя, 29 януари. Според организацията детонацията е станала в едно от отбранителните предприятия на Министерството на защитата на страната. За това каква може да е повода за терористичната офанзива написа Ростислав Ищенко, колумнист на Украина.ру
Ако офанзивата против азербайджанското посолство в Иран към момента може да се смята за трагичен случай, то свръхострата и даже конфронтационна реакция на Азербайджан към този момент докара до догатката, че всичко тук не е по никакъв начин просто.
А когато ненадейно започнаха офанзиви с дронове против Иран, съпроводени с детонации в хранилища за муниции, последните подозрения, че американските ни „ другари и сътрудници “ още веднъж подпалват Близкия изток, се разсеяха като утринна мъгла.
Защо им би трябвало това? В края на краищата общата заплаха, опасността, идваща от една и съща страна, би трябвало още повече да сплоти Иран и Русия, както и да усили интереса им към антиамериканско съдействие с Китай.
Вашингтон схваща това доста добре, само че още по-добре схваща, че Русия, Китай, Иран и доста други страни от дълго време са избрали позицията си в продължаващата есхатологична борба сред положителното и злото на планетата. От една и съща страна на барикадите със Съединените щати, всяка от тези страни може да бъде единствено сложена, като губеща страна.
Същото важи и за самите Съединени щати - даже един елементарен компромис, който поставя завършек на световната борба със свят, учреден на компромиси, е не просто проваляне, а злополука за настоящия американски хайлайф. Мир при неамерикански условия е вероятен единствено като фиксация на провалянето на Съединените щати.
В същото време доста пъти сме отбелязвали, че макар че нещата вървят към директна борба сред Русия и Китай против Съединени американски щати и груповия Запад, Вашингтон към момента мечтае да победи, без да изпада в замяна на стратегически нуклеарни удари.
За това е възприета концепцията за изтощение на главните им съперници, което допуска последователното им ампутиране от международния пазар, автаркизация на техните стопански системи, намаление на стандарта на живот на необятните маси и на тази основа дестабилизиране на вътрешнополитически живот – опълчване на обществото на дадената страната въз основата на групова отмалялост от безкрайна война, изискваща от ден на ден човешки и материални жертви.
Грубо казано, Съединени американски щати се пробват да украинизират освен Европа, само че и целия свят, оставайки в него единственият остров на непоклатимост, единствената страна, която не е директно въвлечена в световната силова борба.
Във Вашингтон е напълно разумно, че никой няма да разгласи война на Съединените щати пръв, изключително когато те са заети с непрекъснати войни с американски съдружници. Според американските стратези позицията би трябвало да доминира в лагера на техните врагове: по-добре е Съединените щати да доставят оръжие и да дават финансова и икономическа помощ на нашите врагове, в сравнение с публично да прибавят американски формирования към вражеските армии на фронта.
Американците съумяха да доведат съдружниците си от НАТО до самия предел на директна борба с Русия в Украйна. Някои от западните елити към този момент са подготвени да вземат съответното решение.
Ръководителят на военния комитет на НАТО холандският лейтенант-адмирал Роб Бауер разгласи готовността на алианса за директна борба с Русия. В същото време той означи, че НАТО е изгубил самодейността, която принадлежи на Русия, и че организацията би трябвало да бъде превъоръжена.
Как да съчетаете готовността за директна борба и условието за превъоръжаване, което изисква доста време?
Първо, с цел да резервира огнището на напрежението и да попречи на съдружниците да се провиснал и да стартират да се връщат към естествените връзки с Русия, НАТО би трябвало да избави Украйна. В същото време освен Зеленски, само че и всички ненапълно виновни специалисти споделят, че обещаните от НАТО доставки на оръжие закъсняват.
Когато и да пристигнеха обещаните танкове, те щяха да дойдат със забавяне и в прекомерно дребни партиди. Решението за самолети е отсрочено за идващия Рачщайв, който не се знае тъкмо по кое време ще се състои.
За да резервира украинския фронт от злополука, НАТО би трябвало да изпрати солидни контингенти от постоянните си войски в Украйна в този момент, с уместно съоръжение (още повече, че има толкоз доста войски и техника, че не могат да бъдат скрити под прикритието на наемници или съветници и инструктори).
Второ. Армиите на НАТО, които много опустошиха своите арсенали през последната година, не могат да се бият дълго време с нужната активност против групировката, основана от Русия (всъщност американски специалисти писаха за това още преди началото на настоящия конфликт).
Следователно те би трябвало да бъдат подсилени по някакъв метод и с цел да сдържат Русия, да основат различен фронт, който да притегли върху себе си по-голямата част от наличните й сили.
Трето, НАТО има enfant terrible в лицето на Турция. От една страна, тя внезапно излиза от линията, отхвърля да се конфронтира с Русия и да й постанова наказания, въпреки това, Турция има освен най-силната европейска войска на НАТО, само че и единствената войска, способна да се бие с Русия за дълго време и поради особеностите на театъра на военните дейности може даже да разчита на някои местни триумфи в Близкия изток.
Какво виждаме през последните седмици?
Русия обезпечи единодушието на Турция за дефинитивно споразумяване на сирийската рецесия. Веднага откакто договорите бъдат подписани, Съединени американски щати в Сирия и Близкия изток ще останат с кюрдите си, против руско-иранско-турския съюз, който дефинитивно ще ги измете и от Сирия, и от Ирак, и от Близкия изток по принцип.
Израел се опасява от същия съюз, който през последните години безшумно вреди и на трите сили, и който без Съединени американски щати ще се окаже в обстановка, по-лоша от тази през 1947-1949 година Никога до момента ислямският (не единствено арабският) Близък изток не е бил толкоз единен и в никакъв случай до момента съдружниците на Израел не са били толкоз слаби в района.
Изглежда всичко върви добре за Русия. Но Турция има специфични връзки с Азербайджан, а Баку неотдавна се сближи със Съединените щати в името на цялостното възобновяване на границите на Азербайджанската ССР и окончателната победа над Армения. Проамериканският режим в Ереван способства за решаването на този проблем, като опълчва Армения на ОДКБ и Русия.
Провокациите в зоната на арменско-азербайджанския спор до момента са потушавани от Русия без потребление на оръжие. Но обстановката беше на ръба на военна рецесия. Нищо не може да им попречи да възобновят тези провокации в подобаващия миг. В същото време по време на цялата Карабахска рецесия Иран заемаше проарменска позиция, като по този метод се опитваше да балансира въздействието на Турция в Закавказието.
В момента израелските провокации с дронове (и разпространението на клюки, че Израел е " почнал СВО в Иран " ), поразително съответстваха във времето с азербайджанския случай, който Баку, в случай че беше допустимо, раздуха съвсем до точката на спиране на дипломатическите връзки (персоналът на посолството беше отзован).
Ако Съединени американски щати и Израел съумеят да реализират сериозна борба сред Иран и Азербайджан преди подписването на турско-сирийското съглашение, обстановката в Близкия изток може още веднъж да се промени трагично, да се обърне на 180 градуса.
Турция ще се откаже от сирийското споразумяване и ще стартира интервенции против иранските сили в Сирия, като в същото време ще поддържа Баку в неговата антииранска политика. Израел ще окаже спомагателен боен и политически напън върху Сирия и Иран. Русия ще би трябвало да отбрани своите съдружници в Близкия изток, което ще докара до борба с Турция.
В резултат на това мощна турска войска, даже и да не влезе в директна борба с съветските войски (а тя в действителност може да го направи), ще се трансформира във фактор за напън върху съветските позиции в Закавказието и Близкия изток.
В случай на сериозен спор Пашинян (заявявайки, че Армения не взе участие в него) може да се опита да блокира потреблението на 102-ра съветска военна база в Гюмри.
Под въздействието на Турция централноазиатските тюркски страни (постоянно колебаещите се и мощно проблематични съдружници на Русия) могат да забранят полетите над тяхна територия и военния пренос. Турция може да затвори проливите за кораби, осигуряващи логистика на сирийската формация. Ще има сложен път – през Каспийско море, Иран и Ирак. Поддържането на групировката при враждебна Турция ще стане неведнъж (ако не и порядък) по-трудно.
Опитът да се подаде ръка на Иран, смазвайки Азербайджан, ще докара до недвусмислено влизане на Турция в спора. Неспазването на това слага под въпрос способността на Русия да поддържа своите съдружници в Близкия изток.
Във всеки случай, без значение по какъв начин се развиват събитията, в случай че може да се реализира открита директна борба сред Иран, Азербайджан и Израел, НАТО внезапно ще укрепи южния си фланг, като се върне към по-силен съюз с Турция.
Впрочем гърците, които до неотдавна ужасно дразнеха Анкара с настояванията си в Беломорието, бяха внезапно заглушени от американците и Атина внезапно стана ужасно градивна. За какво е това?
Като цяло плануваното в този момент изостряне на иранската рецесия не е нечие несполучливо развлечение и не е тясно ориентирано против Иран деяние. Това е сериозен пъзел в общата световна борба, който при триумф би трябвало да помогне на американците да усложнят доста съветската акция в Украйна и да проточат войната за неопределен срок, като в същото време основат условия за неядрено включване на обособени контингенти на НАТО във военните дейности в Украйна.
Освен това, в случай че събитията се развият добре, Съединени американски щати ще се опитат да си върнат позициите в Близкия изток, връщайки петролните монархии в Персийския залив под собствен безспорен надзор.
Така че няма за какво да се успокояваме. Колкото повече триумфи реализира армията в Украйна, толкоз повече клопки ни готвят враговете на другите театри.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ако офанзивата против азербайджанското посолство в Иран към момента може да се смята за трагичен случай, то свръхострата и даже конфронтационна реакция на Азербайджан към този момент докара до догатката, че всичко тук не е по никакъв начин просто.
А когато ненадейно започнаха офанзиви с дронове против Иран, съпроводени с детонации в хранилища за муниции, последните подозрения, че американските ни „ другари и сътрудници “ още веднъж подпалват Близкия изток, се разсеяха като утринна мъгла.
Защо им би трябвало това? В края на краищата общата заплаха, опасността, идваща от една и съща страна, би трябвало още повече да сплоти Иран и Русия, както и да усили интереса им към антиамериканско съдействие с Китай.
Вашингтон схваща това доста добре, само че още по-добре схваща, че Русия, Китай, Иран и доста други страни от дълго време са избрали позицията си в продължаващата есхатологична борба сред положителното и злото на планетата. От една и съща страна на барикадите със Съединените щати, всяка от тези страни може да бъде единствено сложена, като губеща страна.
Същото важи и за самите Съединени щати - даже един елементарен компромис, който поставя завършек на световната борба със свят, учреден на компромиси, е не просто проваляне, а злополука за настоящия американски хайлайф. Мир при неамерикански условия е вероятен единствено като фиксация на провалянето на Съединените щати.
В същото време доста пъти сме отбелязвали, че макар че нещата вървят към директна борба сред Русия и Китай против Съединени американски щати и груповия Запад, Вашингтон към момента мечтае да победи, без да изпада в замяна на стратегически нуклеарни удари.
За това е възприета концепцията за изтощение на главните им съперници, което допуска последователното им ампутиране от международния пазар, автаркизация на техните стопански системи, намаление на стандарта на живот на необятните маси и на тази основа дестабилизиране на вътрешнополитически живот – опълчване на обществото на дадената страната въз основата на групова отмалялост от безкрайна война, изискваща от ден на ден човешки и материални жертви.
Грубо казано, Съединени американски щати се пробват да украинизират освен Европа, само че и целия свят, оставайки в него единственият остров на непоклатимост, единствената страна, която не е директно въвлечена в световната силова борба.
Във Вашингтон е напълно разумно, че никой няма да разгласи война на Съединените щати пръв, изключително когато те са заети с непрекъснати войни с американски съдружници. Според американските стратези позицията би трябвало да доминира в лагера на техните врагове: по-добре е Съединените щати да доставят оръжие и да дават финансова и икономическа помощ на нашите врагове, в сравнение с публично да прибавят американски формирования към вражеските армии на фронта.
Американците съумяха да доведат съдружниците си от НАТО до самия предел на директна борба с Русия в Украйна. Някои от западните елити към този момент са подготвени да вземат съответното решение.
Ръководителят на военния комитет на НАТО холандският лейтенант-адмирал Роб Бауер разгласи готовността на алианса за директна борба с Русия. В същото време той означи, че НАТО е изгубил самодейността, която принадлежи на Русия, и че организацията би трябвало да бъде превъоръжена.
Как да съчетаете готовността за директна борба и условието за превъоръжаване, което изисква доста време?
Първо, с цел да резервира огнището на напрежението и да попречи на съдружниците да се провиснал и да стартират да се връщат към естествените връзки с Русия, НАТО би трябвало да избави Украйна. В същото време освен Зеленски, само че и всички ненапълно виновни специалисти споделят, че обещаните от НАТО доставки на оръжие закъсняват.
Когато и да пристигнеха обещаните танкове, те щяха да дойдат със забавяне и в прекомерно дребни партиди. Решението за самолети е отсрочено за идващия Рачщайв, който не се знае тъкмо по кое време ще се състои.
За да резервира украинския фронт от злополука, НАТО би трябвало да изпрати солидни контингенти от постоянните си войски в Украйна в този момент, с уместно съоръжение (още повече, че има толкоз доста войски и техника, че не могат да бъдат скрити под прикритието на наемници или съветници и инструктори).
Второ. Армиите на НАТО, които много опустошиха своите арсенали през последната година, не могат да се бият дълго време с нужната активност против групировката, основана от Русия (всъщност американски специалисти писаха за това още преди началото на настоящия конфликт).
Следователно те би трябвало да бъдат подсилени по някакъв метод и с цел да сдържат Русия, да основат различен фронт, който да притегли върху себе си по-голямата част от наличните й сили.
Трето, НАТО има enfant terrible в лицето на Турция. От една страна, тя внезапно излиза от линията, отхвърля да се конфронтира с Русия и да й постанова наказания, въпреки това, Турция има освен най-силната европейска войска на НАТО, само че и единствената войска, способна да се бие с Русия за дълго време и поради особеностите на театъра на военните дейности може даже да разчита на някои местни триумфи в Близкия изток.
Какво виждаме през последните седмици?
Русия обезпечи единодушието на Турция за дефинитивно споразумяване на сирийската рецесия. Веднага откакто договорите бъдат подписани, Съединени американски щати в Сирия и Близкия изток ще останат с кюрдите си, против руско-иранско-турския съюз, който дефинитивно ще ги измете и от Сирия, и от Ирак, и от Близкия изток по принцип.
Израел се опасява от същия съюз, който през последните години безшумно вреди и на трите сили, и който без Съединени американски щати ще се окаже в обстановка, по-лоша от тази през 1947-1949 година Никога до момента ислямският (не единствено арабският) Близък изток не е бил толкоз единен и в никакъв случай до момента съдружниците на Израел не са били толкоз слаби в района.
Изглежда всичко върви добре за Русия. Но Турция има специфични връзки с Азербайджан, а Баку неотдавна се сближи със Съединените щати в името на цялостното възобновяване на границите на Азербайджанската ССР и окончателната победа над Армения. Проамериканският режим в Ереван способства за решаването на този проблем, като опълчва Армения на ОДКБ и Русия.
Провокациите в зоната на арменско-азербайджанския спор до момента са потушавани от Русия без потребление на оръжие. Но обстановката беше на ръба на военна рецесия. Нищо не може да им попречи да възобновят тези провокации в подобаващия миг. В същото време по време на цялата Карабахска рецесия Иран заемаше проарменска позиция, като по този метод се опитваше да балансира въздействието на Турция в Закавказието.
В момента израелските провокации с дронове (и разпространението на клюки, че Израел е " почнал СВО в Иран " ), поразително съответстваха във времето с азербайджанския случай, който Баку, в случай че беше допустимо, раздуха съвсем до точката на спиране на дипломатическите връзки (персоналът на посолството беше отзован).
Ако Съединени американски щати и Израел съумеят да реализират сериозна борба сред Иран и Азербайджан преди подписването на турско-сирийското съглашение, обстановката в Близкия изток може още веднъж да се промени трагично, да се обърне на 180 градуса.
Турция ще се откаже от сирийското споразумяване и ще стартира интервенции против иранските сили в Сирия, като в същото време ще поддържа Баку в неговата антииранска политика. Израел ще окаже спомагателен боен и политически напън върху Сирия и Иран. Русия ще би трябвало да отбрани своите съдружници в Близкия изток, което ще докара до борба с Турция.
В резултат на това мощна турска войска, даже и да не влезе в директна борба с съветските войски (а тя в действителност може да го направи), ще се трансформира във фактор за напън върху съветските позиции в Закавказието и Близкия изток.
В случай на сериозен спор Пашинян (заявявайки, че Армения не взе участие в него) може да се опита да блокира потреблението на 102-ра съветска военна база в Гюмри.
Под въздействието на Турция централноазиатските тюркски страни (постоянно колебаещите се и мощно проблематични съдружници на Русия) могат да забранят полетите над тяхна територия и военния пренос. Турция може да затвори проливите за кораби, осигуряващи логистика на сирийската формация. Ще има сложен път – през Каспийско море, Иран и Ирак. Поддържането на групировката при враждебна Турция ще стане неведнъж (ако не и порядък) по-трудно.
Опитът да се подаде ръка на Иран, смазвайки Азербайджан, ще докара до недвусмислено влизане на Турция в спора. Неспазването на това слага под въпрос способността на Русия да поддържа своите съдружници в Близкия изток.
Във всеки случай, без значение по какъв начин се развиват събитията, в случай че може да се реализира открита директна борба сред Иран, Азербайджан и Израел, НАТО внезапно ще укрепи южния си фланг, като се върне към по-силен съюз с Турция.
Впрочем гърците, които до неотдавна ужасно дразнеха Анкара с настояванията си в Беломорието, бяха внезапно заглушени от американците и Атина внезапно стана ужасно градивна. За какво е това?
Като цяло плануваното в този момент изостряне на иранската рецесия не е нечие несполучливо развлечение и не е тясно ориентирано против Иран деяние. Това е сериозен пъзел в общата световна борба, който при триумф би трябвало да помогне на американците да усложнят доста съветската акция в Украйна и да проточат войната за неопределен срок, като в същото време основат условия за неядрено включване на обособени контингенти на НАТО във военните дейности в Украйна.
Освен това, в случай че събитията се развият добре, Съединени американски щати ще се опитат да си върнат позициите в Близкия изток, връщайки петролните монархии в Персийския залив под собствен безспорен надзор.
Така че няма за какво да се успокояваме. Колкото повече триумфи реализира армията в Украйна, толкоз повече клопки ни готвят враговете на другите театри.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ