Моряк от потъналия в Черно море руски крайцер Москва, е

...
Моряк от потъналия в Черно море руски крайцер Москва, е
Коментари Харесай

Безследно изчезнал моряк от крайцера „Москва“ получи повиквателна за мобилизация в Русия

Моряк от потъналия в Черно море съветски крайцер " Москва ", е получил повиквателна за готовност, без значение от това, че се води безследно липсващ от полови година, пишат съветски медии.

Флагманът на съветския Черноморски флот потъна през април. Според формалната версия на съветското министерство на защитата през нощта на 14 април на борда на кораба са се взривили муниции вследствие на пожар, а вечерта на същия ден крайцерът е потопен, до момента в който е бил дърпан на буксир в бурни условия. Според другата версия крайцерът е потопен откакто е е бил уцелен от две украински противокорабни ракети " Нептун ".

Първоначално министерството на защитата на Русия твърдеше, че целият екипаж на кораба е бил евакуиран, само че по-късно призна гибелта на един човек - 27 други моряци бяха оповестени за изчезнали. Преди няколко дни съдът в Севастопол разгласи 17 от тях за мъртви. Сред към момента изчезналите е преминаващият срочна работа Михаил (името е променено).

Един от приятелите на моряка е разказал през петербургското издание " Фонтанка ", че Михаил е постъпил в армията преди по-малко от година. Преди това приключва железопътен институт и работи по специалността си. Според приятеля Михаил " не е желал да служи в армията ", само че през есента на 2021 година въпреки всичко взема решение да го направи, защото няма различен метод да избегне това. Приятелите му го разубеждават, а майка му го поддържа - " същинският мъж би трябвало да служи в армията ", споделя тя.

В края на декември Михаил написа на приятелите си: " Знаете ли какъв ще бъда на кораба? Готвач. Ще сготвям за 500 души. Останалите ще бъдат чистачи с красиви звания ". През зимата на 2022 година новобранците стартират да плават на борда на крайцера на задачи в Черно море. По време на акциите те не са имали опция за връзка, по тази причина са научавали за протичащото се от роднините си. " Това, което се случва сега в света, го знам единствено в общи линии ", написа Михаил при започване на март.

На 8 април крайцерът " Москва " излиза в намерено море - тогава роднините беседват с Михаил за финален път. Шест дни по-късно корабът потъва. След това приятелите на боеца се свързват с негови сътрудници, с цел да схванат най-малко нещо за ориста на Михаил. " Известно време преди детонацията той е отишъл до склада за храна и никой не го е видял по-късно ", споделя един от моряците.

Оттогава са минали повече от шест месеца, само че роднините на Михаил не престават да се надяват, че той е оживял. " Може би е бил избавен от турски транспортен съд или пък е бил в болница и по някаква причина не може да се обади ", описват другари на военнослужещия пред " Фонтанка ". " Никога няма да допускам, че няма да видя сина си. Ще ви намерим, не може да бъде иначе! " - написа майката на Михаил в обществените мрежи.

В края на октомври, на рождения ден на Михаил, майка му получава повиквателна от Фрунзенското военно ръководство в Санкт Петербург, в която се желае изчезналият военнослужещ да се яви в службата за инспекция на документите му за военна регистрация. " Фонтанка " отбелязва, че даже и информацията за случая да не е достигнала до военната комисия, повиквателната въпреки всичко към момента повдига много въпроси, защото наборната работа на Михаил към момента не е завършила публично.

Майката на моряка назовава случая " комплициране ", само че приятелите на Михаил считат, че за нея призовката може да е " още един лъч вяра ". Те описват на " Фонтанка ", че през лятото е отишла в Сибир, където будистки монаси ѝ споделили, че синът ѝ е жив.

От администрацията на Фрунзенски регион на Санкт Петербур са съобщили за " Фонтанка ", че базите данни на военните поделения не постоянно съдържат настояща информация. " Ако фактът на грешката се удостовери, ще създадем всичко допустимо, с цел да изправим грешката. Що се отнася до упоменатото име, не мога да кажа нищо. За страдание трябваше да живеем в сложни, съдбовни времена. Много хора просто не бяха подготвени за тях. Това се отнася както за хората, по този начин и за детайлите на системата за ръководство. Събития от подобен мащаб не са се случвали от съвсем 80 години, а доста механизми, в това число синхронизирането на базите данни, са " в застой ", декларирали от администрацията.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР