Морски пехотинец с позивна „Българин“ от южната част на Одеска

Морски пехотинец с позивна „Българин“ от южната част на Одеска област: „Имам какво да защитавам“ Преди двеста години, бягайки от преследванията на Османската империя, семейство Древови, дружно с други бежанци, се преселват от България в Бесарабия, в земите край устието на Днестър. Тук те основават селището Кулевча, като го назовават памет на родното си село Кюлевча в Шуменски окръг на България. Оттогава селото се развивало, работливите хора освен увеличавали благосъстоянието си, само че и поддържали своята просвета и религия. В продължение на двеста години потомците на тези преселници имат забележителен принос за развиването на района и страната. Съвременните поданици на Кулевча също не остават настрани от събитията в Украйна. Един от тях е старши матрос Иван Древов с позивна „ Българин ”. Днес той служи в артилерийската част на морската пехота и ни пази от съветските нашественици на южната линия на защитата. Доскоро Иван дружно с обичаната си жена въртяха сполучлив бизнес, отглеждаха наследник и щерка и живееха напълно спокоен живот. Както множеството от нас. Но всичко се промени на 24 февруари. — Живея в подобен регион, където първите детонации от съветски ракети, изстреляни над Одеска област, се чуха ясно. От тях се събудихме с жена ми – спомня си Иван. – Беше към пет сутринта. Нацистката офанзива в четири сутринта незабавно изплува в съзнанието. Така че се облякох, опаковах нещата и отидох до центъра за доставяне. Някога нашият воин е служил като старши стрелец на щурмовия взвод на специфична моторизирана военна част на вътрешни войски. След това е учил в учебно заведение за професионална подготовка на полицията, след което работи две години по специалността. И по този начин, изглеждаше, че би трябвало да се върне в Националната армия на Украйна, само че Иван реши за себе си, че ще служи там, където е най-необходим. Стана се по този начин, че „Българинът“ беше изпратен в морска част. И съвсем от самото начало от деня на мобилизацията той и неговите приятели изпълняваха бойни задания за въздържане на съветските нашественици в посока Херсон. — В съпоставяне с професионалните военни аз имах доста по-малко военен опит, само че уменията за боравене с оръжие, военната и полицейска работа ми разрешиха бързо да привикна с изискванията и ритъма на дилемите, спомня си Иван. – Първите дни бяха сложни. Пристигнахме на позициите, телефоните бяха изключени, информация – никаква, къде ще „долети“, не се знае, единственият ориентир – огромно навлизане! Когато познанията ти за войната са единствено от книги и филми, елементарно е да се изгубиш. Но с помощта на своите приятели, които не са били в сходни обстановки за първи път, бързо се приспособих и съумях да се включва в бойна работа. „Българинът“ споделя, че за 32 дни на фронта в режим 24/7 всичко, което руснаците могат да употребяват, е летяло против тях. – Ние отвръщахме, вършихме си работата. Но това, което ни отличава от рашистите е, че в никакъв случай не откриваме огън по обитаеми места и инфраструктурни обекти. Техният девиз за победа във войната „много дами има, още ще родят!“ безусловно не е допустим за нас, всеки украинец от всякаква народност, вяра, роден език има право на живот и отбрана, – отбелязва старши матрос Древов. Иван си спомня и няколко показателни обстановки, когато неговото поделение унищожи артилерийска позиция, а два часа по-късно друга съветска батарея още веднъж откри огън. И по този начин няколко пъти поред, споделя той. А сериалът „Чорнобаевка“ – това е за цялото им навлизане в Украйна. Нашите командири си пазят бойците, а руснаците – не, те се бият за пари и длъжности. В такива условия морските пехотинци се оправят сносно, резултатите от тяхната работа от време на време се появяват в ежедневните армейски отчети и медиите. В резултат на това, дружно с други елементи, те предотвратиха по-нататъшното нахлуване на съветските войски в региона на Николаев. — Не мога да кажа, че съчувствам на тези руснаци, които починаха от огъня на нашата батарея. А за падналите ни побратими те ще получат многократен отговор. До момента, в който ги изтласкаме до границите на Руската федерация, – акцентира Иван Древов. За няколкото месеца директно присъединяване във военните дейности претекстовете, които подтикнаха „ Българина “ да се причисли към редиците на бранителите на Украйна, изкристализираха в ясна мирогледна позиция. — Войната, стартирана от Русия, още веднъж съставлява заплаха за моите родственици, другари и познати. Изправен пред избора дали да тичам от войната или да взема оръжие и да пазя родината си, взех явно решение, споделя Иван Древов. – Това е нашата земя и ние не се нуждаем от никаква помощ, съвет или „освободители“. Имаме всичко най-хубаво – реки, планини, полета, езера, две морета. Живеем в 21 век и би трябвало единствено да влезете в интернет, с цел да видите какво се случва в Русия и по какъв начин живеят хората в Украйна. Дори и в най-отдалечените села. Защо отидох на война ли? Искам моята страна да се върне към кротичък живот в своите граници, приети от света през 1991 година И тогава, след успеха, даже не знам какво смирение, какви репарации, контрибуции ще могат да измият кръвта, която Русия проля в Украйна. Също по този начин Иван приказва с особена обич за своята дребна татковина – Бесарабия, развенчава доста разкази на съветската агитация за гонене в Украйна въз основа на език или народност. – Моята Бесарабия е многонационален район. Тук живеят българи, албанци, гагаузи, молдовци, украинци, германци и други През вековете тук доста пъти са се сменяли управляващи, районът е обитаем с съвсем най-вече етнически групи и национални общности, тук са необятно публикувани най-разнообразни възгледи за патриотизма и настоящата политическа обстановка. В същото време нямаме проблеми, намираме общ език. Ще кажа повече, че даже тези, които са срещу самостоятелното развиване на нашата страна, не се свенят да получават пенсия и да карат по положителни пътища, наслаждавайки се на всички преимущества на живота в европейска страна, – споделя „Българинът“. С усмивка той отбелязва, че смятайки себе си за рускоговорящ българин, преди време е обиколил цяла Украйна, по-специално посетил Лвов, Ивано-Франковск, Буковел и Чоп. Никъде, никой в никакъв случай не го е преследвал за езика му. Още повече, че може би 80 % от звеното поддържа връзка на украински. Но това не пречи на побратимите да се схващат – нито с рускоговорящия Иван с българския му акцент, нито на другарите му, които постоянно приказват напълно некнижовен език с разнообразни диалекти и идиоми. — Да, след време ще овладея изцяло украинския език, макар че към момента ми е мъчно, споделя Иван. — Но аз се гордея с обстоятелството, че синът ми приказва съвършено украински, макар че е учтив в рускоговоряща среда. А щерка ми към този момент е безспорен националист от позиция на пропагандата. Тя ми изпраща такива патриотични писма, и ми споделя за неща като Паляница (хляб), Полуниця (ягода) и Укрзализница (железница). Ясно осъзнавайки какво пази в борбите с нашествениците, видял със личните си очи зверствата и закононарушенията на рашистите, Иван приказва с яд и гняв за някои от своите родственици и съселяни, които по преди време са се преместили в Русия. Казва, че не схващат или не желаят да схванат какво се случва тук. Гледат тяхната агитация, а във връзка линковете с явни обстоятелства за крадливо държание на нашествениците, които той им изпраща, приказват за продукции и провокации. – Спряхме да си приказваме. А някои, почтено казано, даже няма да ги пусна в родното ни село. Ако по-рано са идвали на помени (поменални дни. — Авт.) или по друга причина, то оттук насетне аз персонално ще направя всичко допустимо да не ги позволен до Кулевча. Дори да не ги пуснат в страната. За мен това е кардинално – в този момент единствено се подиграват и чакат да ни заловят, до момента в който ни бомбардират. Ако прочетат думите ми, дано знаят какъв банкет ги чака в родното им село. Това не е опасност, а констатация на обстоятелства и това не е единствено моя позиция, – отбелязва с болежка Иван Древов. „ Българинът ” схваща, че нашата победа е още надалеч, само че е безусловно уверен в нейната наложителност. Когато родната му земя е изцяло освободена от съветските нашественици, Иван възнамерява да напусне армията и да се върне към фамилните си каузи. — След като се върна от войната, няма да укривам военната си брошура. Знам, че при положение на нова опасност, несъмнено ще се върна при побратимите си, с цел да застана за отбрана на нашата земя във всяка част на границата на Украйна, – приключва старши матрос Иван Древов. АРМIЯINFORM Бесарабски фронт