Морето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега.Едно момиче,

Морето единствено живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.

Остана единствено кърпата позната
да се прелива с белите талази.
Момичето обичаше моряка,
моряка- всички хубави дами.

Остана единствено кърпата с червени
и лилави ресни, както преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води.

До дъно преобърнахме морето
с пръсти, посинели от горест,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Христо Фотев