Морето е човек, забравил нещо То тръгва към брега и пак

Морето е човек, не запомнил нещо
То потегля към брега и отново се връща.
Припряно мачка синята си дрешка,
джобовете си трескаво обръща.

И не щеш ли на пясъка се пръсват
вместо стотинки - мидени черупки.
Но магазините отварят късно,
а в тях какво ли може да се купи...

Човекът е море. Но той не знае
и в себе си да плува се пробва.
Ветрец, фантазия и лодка взел чартърен,
безгрижно плъзва се по мисъл плитка.

Животът е море. Но и гибелта е.
С морето към този момент всичко е съпоставено.
Разкриха към този момент всичките му секрети.
А пък морето никак не го е еня,

защото е човек, не запомнил нещо.
Все потегля към брега и все се връща.
...С кого и в какъв брой на следващия ден имам среща?
Заключих ли добре вратата в къщи?

Къде отивам? Кой съм аз? Забравих.
Морава, мор, морал, морфин, отмалялост...
Мърморя ли? Е, спирам. Но тогава
кой ще усети тихата ми м о р е с т?

Бях бурно през вчерашния ден, казвате? Не помня.
Обърнах транспортен съд?!? Как съумях самичко!
...Въздъхва то, оглежда се бездомно.
Морето е човек, не запомнил всичко

Красимир Обретенов



Красимир Обретенов (1950-2016) e пловдивски стихотворец, журналист и държавник, създател на стихосбирките “Небето под нас ", “Камък в огледалото ” и " Сатири ".