„Добродетели и религии“ - компромисно решение или половинчата мярка?
Моралът и религията - две системи с разнообразни цели в образованието
Въвеждането на религиозно образование в българските учебни заведения още веднъж се трансформира в ябълка на раздора сред разнообразни публични групи. Мненията на специалистите се разделиха фрапантно по въпроса дали вероучението би трябвало да бъде наложителен предмет или родителите и децата да имат право на избор, заяви Българското национално радио.
Иван Стамболов, публицист и журналист, отбрани безапелационната позиция, че в учебните заведения би трябвало да се учи вероучение. В изявление за БНР той подлага на критика предлагането на Министерството на образованието за въвеждане на предмета " Добродетели и религии ", определяйки го като " плахо деяние ".
" Така дефинирано – 'Добродетели и религии' – тази тематика се покрива от литературата и историята. Добродетелите са предмет на цялата международна литература. А историята на Църквата е неделима от историята на страните ", изясни Стамболов.
За него е недопустимо предметът да бъде избираем. Според публициста, в случай че вероучението е по желание, то тогава и литературата, историята и биологията също би трябвало да станат избираеми. Той упорства, че кръстените в Православната черква деца би трябвало наложително да учат вероучение наред с всички други предмети.
Съвсем друга позиция отбрани философът и преводач Ирина Манушева. Тя акцентира, че въвеждането на наложително религиозно образование може да докара до рисково разделяне измежду учениците.
" Училището на първо място би трябвало да оказва помощ на децата ни да израстват като пълноценни, мислещи персони, които са подготвени за взаимен кротичък живот с обществото. Можем да приказваме за положителното през призмата на религията – това никой не го отхвърля. Но дебатът сега не е нито теологичен, нито метафизичен – дебатът е напълно учебен – дали религията има място като наложителен предмет ", безапелационна бе Манушева.
Философът счита за неуместно изказванието, че морални полезности могат да бъдат преподавани в границите на един образователен час. " Да си представяме, че с един час можем да проповядваме или преподаваме добродетели е неуместно ", съобщи тя, добавяйки че е доста по-важно какви послания насочваме непрекъснато към децата.
Моралът и религията - две разнообразни системи
Манушева акцентира основополагащ принцип, който постоянно се подценява в дебата: " Доброто, моралът не е прерогатив на религията. Моралът и религията са две независими системи от полезности и те не са наложително припокриващи се. През едното може да се приказва за другото, само че това не е наложително, няма знак на равенство ".
Относно европейската процедура по въпроса, философът уточни, че тя следва фундаменталния принцип на Конвенцията за правата на индивида - родителите имат право да избират обучение за децата, което дава отговор на техните метафизичен и религиозни убеждения.
" Като цяло в Европа има традиция за проучване на вяра в учебно заведение. През последните десетилетия се върви към все по-обективно проучване на религиите и техните правила, които да не опълчват, а да сплотяват обществото ", изясни Манушева.
В същото време тя означи, че на всички места в Европа съществува алтернатива за отвод от този предмет по избор на родителите, а някъде и по избор на самите деца - нещо, което българските бранители на наложителното вероучение очевидно подценяват.
На фона на тези разгорещени диспути, просветителната система в България продължава да страда от голям брой други проблеми, които като че ли остават на назад във времето. Ирина Манушева изрази паника, че полемиката за религиозното образование отклонява вниманието от същинската рецесия в образованието.
" Не мога да се съглася, че първият въпрос, който би трябвало да решим и с който ще спасяваме това, че сме довели нещата до злополука, ще бъде въвеждането на религиозно образование ", заключи философът.
Въвеждането на религиозно образование в българските учебни заведения още веднъж се трансформира в ябълка на раздора сред разнообразни публични групи. Мненията на специалистите се разделиха фрапантно по въпроса дали вероучението би трябвало да бъде наложителен предмет или родителите и децата да имат право на избор, заяви Българското национално радио.
Иван Стамболов, публицист и журналист, отбрани безапелационната позиция, че в учебните заведения би трябвало да се учи вероучение. В изявление за БНР той подлага на критика предлагането на Министерството на образованието за въвеждане на предмета " Добродетели и религии ", определяйки го като " плахо деяние ".
" Така дефинирано – 'Добродетели и религии' – тази тематика се покрива от литературата и историята. Добродетелите са предмет на цялата международна литература. А историята на Църквата е неделима от историята на страните ", изясни Стамболов.
За него е недопустимо предметът да бъде избираем. Според публициста, в случай че вероучението е по желание, то тогава и литературата, историята и биологията също би трябвало да станат избираеми. Той упорства, че кръстените в Православната черква деца би трябвало наложително да учат вероучение наред с всички други предмети.
Съвсем друга позиция отбрани философът и преводач Ирина Манушева. Тя акцентира, че въвеждането на наложително религиозно образование може да докара до рисково разделяне измежду учениците.
" Училището на първо място би трябвало да оказва помощ на децата ни да израстват като пълноценни, мислещи персони, които са подготвени за взаимен кротичък живот с обществото. Можем да приказваме за положителното през призмата на религията – това никой не го отхвърля. Но дебатът сега не е нито теологичен, нито метафизичен – дебатът е напълно учебен – дали религията има място като наложителен предмет ", безапелационна бе Манушева.
Философът счита за неуместно изказванието, че морални полезности могат да бъдат преподавани в границите на един образователен час. " Да си представяме, че с един час можем да проповядваме или преподаваме добродетели е неуместно ", съобщи тя, добавяйки че е доста по-важно какви послания насочваме непрекъснато към децата.
Моралът и религията - две разнообразни системи
Манушева акцентира основополагащ принцип, който постоянно се подценява в дебата: " Доброто, моралът не е прерогатив на религията. Моралът и религията са две независими системи от полезности и те не са наложително припокриващи се. През едното може да се приказва за другото, само че това не е наложително, няма знак на равенство ".
Относно европейската процедура по въпроса, философът уточни, че тя следва фундаменталния принцип на Конвенцията за правата на индивида - родителите имат право да избират обучение за децата, което дава отговор на техните метафизичен и религиозни убеждения.
" Като цяло в Европа има традиция за проучване на вяра в учебно заведение. През последните десетилетия се върви към все по-обективно проучване на религиите и техните правила, които да не опълчват, а да сплотяват обществото ", изясни Манушева.
В същото време тя означи, че на всички места в Европа съществува алтернатива за отвод от този предмет по избор на родителите, а някъде и по избор на самите деца - нещо, което българските бранители на наложителното вероучение очевидно подценяват.
На фона на тези разгорещени диспути, просветителната система в България продължава да страда от голям брой други проблеми, които като че ли остават на назад във времето. Ирина Манушева изрази паника, че полемиката за религиозното образование отклонява вниманието от същинската рецесия в образованието.
" Не мога да се съглася, че първият въпрос, който би трябвало да решим и с който ще спасяваме това, че сме довели нещата до злополука, ще бъде въвеждането на религиозно образование ", заключи философът.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ