Четири години строят Паметника на свободата, цар Борис III и опълченци присъстват на откриването
Монументът на връх Шипка е един от най-величествените монументи в България и знак на извоюваната независимост на страната. Той е повдигнат в чест на героизма и саможертвата на хилядите български опълченци и съветски бойци, които умират по време на боевете за Освобождението. Днес паметникът е част от Парк-музей „ Шипка “ и е измежду най-посещаваните исторически места в страната. Особено на 3 март – националния празник на България – хиляди хора се събират там, с цел да отдадат респект на героите.
Идеята за построяването на Паметника на свободата поражда през 1920 година. Тогава ветерани от Българското опълчение вземат решение, че подвигът на бранителите на Шипченския проход би трябвало да бъде увековечен с величествен мемориал. За градежа са събрани средства посредством дарения от българското общество, което демонстрира какъв брой мощно е било желанието на хората да почетат паметта на починалите.
Проектирането на паметника е поверено на архитекта Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Строителството стартира през 1926 година под управлението на инженерите Богдан Горанов, Кирил Славов и Иван Данчов. След няколко години усилена работа каменната структура е приключена през 1930 година, а тържественото разкриване се състои на 26 август 1934 година. На церемонията участва и цар Борис III.
Самият паметник съставлява внушителна каменна кула с височина 31,5 метра. Тя е построена от доломит и има форма на пресечена пирамида. Над входа е подложен впечатляващ месингов лъв – един от най-разпознаваемите знаци на паметника. Фигурата е дълга към 8 метра, висока 4 метра и тежи почти 12 тона. Първоначално е било планувано лъвът да бъде подложен на самия връх на паметника, само че по-късно решението е променено и той е инсталиран над входа, с цел да бъде по-видим за посетителите. По стените на монумента са изписани имената на едни от най-важните сражения в Руско-турската война – Шипка, Стара Загора и Шейново.
Вътрешността на паметника също има мощно алегорично значение. На приземния етаж се намира мраморен саркофаг, в който са положени част от костите на починалите съветски бойци и български опълченци. На по-горните етажи са изложени бойни флагове, оръжия и други исторически реликви. От върха на кулата се открива впечатляваща панорамна панорама към Шипченския проход и близките планини.
С времето към паметника се появяват и разнообразни митове. Една от тях е обвързвана с разположението на месинговия лъв. Според публикувана версия решението за позицията му е било повлияно от дипломатически съображения. Смятало се, че в случай че фигурата бъде ориентирана към избрана страна, това може да бъде възприето като провокация. Затова лъвът е насочен на изток.
Днес Паметникът на свободата е освен значим исторически обект, само че и място на национална памет и респект. Всяка година на 3 март хиляди българи изкачват върха, с цел да си спомнят за героите и за тяхната всеотдайност. Шипченската епопея остава едно от най-славните и героични събития в българската история, а монументът на върха продължава да припомня за безсмъртния героизъм на тези, които се бориха за свободата на България.
Идеята за построяването на Паметника на свободата поражда през 1920 година. Тогава ветерани от Българското опълчение вземат решение, че подвигът на бранителите на Шипченския проход би трябвало да бъде увековечен с величествен мемориал. За градежа са събрани средства посредством дарения от българското общество, което демонстрира какъв брой мощно е било желанието на хората да почетат паметта на починалите.
Проектирането на паметника е поверено на архитекта Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Строителството стартира през 1926 година под управлението на инженерите Богдан Горанов, Кирил Славов и Иван Данчов. След няколко години усилена работа каменната структура е приключена през 1930 година, а тържественото разкриване се състои на 26 август 1934 година. На церемонията участва и цар Борис III.
Самият паметник съставлява внушителна каменна кула с височина 31,5 метра. Тя е построена от доломит и има форма на пресечена пирамида. Над входа е подложен впечатляващ месингов лъв – един от най-разпознаваемите знаци на паметника. Фигурата е дълга към 8 метра, висока 4 метра и тежи почти 12 тона. Първоначално е било планувано лъвът да бъде подложен на самия връх на паметника, само че по-късно решението е променено и той е инсталиран над входа, с цел да бъде по-видим за посетителите. По стените на монумента са изписани имената на едни от най-важните сражения в Руско-турската война – Шипка, Стара Загора и Шейново.
Вътрешността на паметника също има мощно алегорично значение. На приземния етаж се намира мраморен саркофаг, в който са положени част от костите на починалите съветски бойци и български опълченци. На по-горните етажи са изложени бойни флагове, оръжия и други исторически реликви. От върха на кулата се открива впечатляваща панорамна панорама към Шипченския проход и близките планини.
С времето към паметника се появяват и разнообразни митове. Една от тях е обвързвана с разположението на месинговия лъв. Според публикувана версия решението за позицията му е било повлияно от дипломатически съображения. Смятало се, че в случай че фигурата бъде ориентирана към избрана страна, това може да бъде възприето като провокация. Затова лъвът е насочен на изток.
Днес Паметникът на свободата е освен значим исторически обект, само че и място на национална памет и респект. Всяка година на 3 март хиляди българи изкачват върха, с цел да си спомнят за героите и за тяхната всеотдайност. Шипченската епопея остава едно от най-славните и героични събития в българската история, а монументът на върха продължава да припомня за безсмъртния героизъм на тези, които се бориха за свободата на България.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ