Монсеньор Румен Станев е помощен епископ на Софийско-пловдивската епархия в

Монсеньор Румен Станев е спомагателен свещеник на Софийско-пловдивската епархия в България. Учил е в Рим. Ръкоположен е през 2021 година и в действителност тогава за първи път Папа Франциск назначава спомагателен свещеник с непрекъснато седалище в София.

Монсеньор Станев бе в делегацията, която тази година беше в Рим нааудиенция при папа Франциск. Използвахме случая, с цел да поговорим с духовника за задачата на Светите братя Кирил и Методий, както и за това, което свързва православни и католици в Рим.

- Монсеньор Станев, празникът на славянската книжовност сплотява ли католици и православни?

- Да, тъй като когато са живели двамата светци - Св. Св. Кирил и Методий, църквата не е била разграничена, тя е била едно. Свети Кирил идва в Рим, с цел да съчетае опцията да служим, да четем Библията на нашия език и се случва по този начин, че умира в Рим. Тогава папата подрежда просветителят бъде заровен със същите почести, с каквито биха погребали самия него. Св. Методий пък е бил свещеник в Моравия.

Може да се каже, че славянската книжовност сплотява католици и православни и всички славянски нации. Както знаем, по-късно Св. Йоан Павел афишира двамата светци за настойници на Европа, за апостоли, дружно със Св. Бенедикт и други светци в Западна Европа. Светият отец споделя доста хубави думи – че е доста хубаво църквата да диша с двата дроба – Западната и Източната черква. Така че като се замислим, сплотява и Западна и Източна Европа, и всички християни. 

- За страдание, хора от католическата общественост в Рим споделят, че доста българи даже не знаят, че Кирил е заровен в базиликата „ Сан Клементе ”, и изобщо в Рим? Как си обяснявате този факт?

- Нямам пояснение. Това е персонален културен миг, човек да се  поинтересува и да разбере за този важен факт. Освен това на мястото, където е заровен Св. Кирил, има възпоменателни плочи от съвсем всички славянски нации. Има две плочи, които са от българския народ от 1929 година и от 70-те, 80-те години, в случай че не се неистина, най-голямата направена мозайка.

Преди 25 години, когато учех в Рим, ходехме всяка година на честванията за 24 май. Не знам за какво се случва по този начин. Лично за мен е сериозен пропуск да не се знае къде е заровен Св. Кирил. За Св. Методий е по-обяснимо, мъчно е да се знае, няма информация за неговия гроб. Предполага се, че е в Моравия, само че това не е потвърдено. За Св. Кирил обаче се знае.

- Многобройна ли е българската католическа общественост в Италия? Има ли доста наши католици?

- Преди години имахме повече вярващи. Сега, в последните 10-ина години доста от тях се прибраха. Нямаме мощно изразена общественост на едно място. За страдание сме разпръснати, нямаме и духовник, който да ги следи. По принцип мъчно е и в България, тъй като нямаме доста католически свещеници. Повечето са мисионери.

Голяма част от духовниците ни са италианци, има и доста поляци, изключително в Южна България. Още по-трудно става да се отдели български духовник отвън страната.

- В Рим в действителност паметта на светите братя се пази. Впечатляваща е паметната плоча с надпис по какъв начин папа Адриан II е осветил славянските книги, донесени от двамата първоучители в Италия. 

- Да, на паметната плоча, на която се оповестява, че в тази базилика папа Адриан II е осветил през 868 година славянските книги, донесени в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, основатели на славянската книжовност, всяка година се сервират венци.

На това място, на 6 август, по вълшебен метод вали сняг и това е знакът, който е получен, с цел да бъде издигната една от най-старите църкви, отдадени на Дева Мария. Затова бяхме там и в този момент, да поднесем венец на паметната плоча, която възпоменава това събитие. Добър знак тази година беше, че на 24 май и македонците дружно с нас сервираха венец на паметната плоча.

Това е доста прекрасен знак, тъй като все се разминавахме, а в този момент бяхме дружно. Не виждам какво имаме да разделяме с тях, само можем да спечелим, в случай че бъдем дружно. Но Бог е този, който сплотява, до момента в който Дяволът разделя. Така че, тези, които търсят разделянето, би трябвало да знаят, че то сигурност не идва от Бог.

- В този ред на мисли, дали католици и православни, като християни, в последна сметка ще преодолеят това, което ги разделя?

- Мисля, че в последните години доста добре се разбираме с нашите братя – православните християни. Както знаете, предоставена им е черква за православни литургии. От доста години има храм в Рим, с цел да можат да служат своите богослужения. Разбира се, постоянно може повече, само че има една доста добра крачка от двете страни за съгласие и мисля, че това е един позитивен знак.

- Българската черква в Рим в какво положение е сега? Отворена ли е за служби?

- Храмът се поддържа добре. Но сега има проблем в купола и вършат ремонт, тъй като тя е благосъстоятелност на Италия, а знаем какъв брой доста държат тук на културните монументи.

Предоставена е обаче друга черква за отслужване на литургии, с цел да се съберат православните, които са в Рим и към града. Отец Иван Иванов, с който сме в прелестни връзки, той беше в София в катедралния храм „ Св. Йосиф ”, се грижи доста добре.

- Бихте ли припомнили по кое време и по какъв начин на българите бе предоставена черква в Рим? 

- Йоан Павел II даде опция българите да има личен храм. Разбира се, той не можеше да подарява храмове, само че ни даде тази изключителна опция. Така нашите вярващи получиха шанса да се молят по техния си метод, а никой не може да споделя на другите кой метод на молитва е по-добрият.

- Папа Франциск, както и Йоан Павел демонстрира благоволение към България, още повече че пристигна и на посещаване у нас. Това приказват и думите, които насочва към българите, които съумеят да дойдат на визита във Ватикана.

- Наистина, в никакъв случай не съм вярвал, че двама папи може да дойдат в България, а това се случи в последните 20 години.

 *Изразът " Църквата да диша и с двата си бели дроба " е на папа Йоан Павел II