Що за детство е това?
Мonkey sees monkey does
В днешно време другите измерения на медиите (социалните медии Фейсбук, Twitter, Youtube, Pintrest; интернет новинарски сайтове; Тв иРадио) заливат човек с вълнообразен приток от информация. Тази информация бива асимилирана от потребителите, като заложен модел, модел на подражателство.
Теорията на Бандура изяснява много ясно какъв е процеса на присвояването на избран тип поведение от един субект и добавяйки го към неговата идентичност… от време на време заменяйки я изцяло.
Според него обещано поведение се научава от заобикалящата среда на индивида посредством метода на наблюдаване. Според него човешките човеци са „ дейни осведомителни процесори “ като по този метод те „ мислят “ за връзката „ държание – последица “.
Хората имитират нещо, не тъй като по този начин им се споделя, а просто и само, тъй като им е предоствено пред очите. Те го научават и го ползват в всекидневието си, идентифицирайки се с това.
Идентификацията с различен човек се появява откакто индивида е следил избрани черти в държанието, полезности и връзки с другите на дадения „ модел “ на подражателство.
За да укрепи своята доктрина Бандура организира опит с цел да изследва дали обществените държания се получават от наблюдаване и реплика.
В него той разделя на групи 5-6 годишни деца. В едната група, децата следят мъж и жена да се държат нападателно към кукла (Бобо) употребяващи чук и от време на време размятвайки я във въздуха. Другата група набюдават неагресивен модел – играещ безшумно и умерено като не обръщаха внимание на куклата.
От опита излиза наяве, че децата станали очевидци на нападателния модел са предразположени към експанзия доста повече в сравнение с втората група.
Това е разбираемо, защототе нямат квалифициран набор от полезности или правила, по които да се водят. С една дума те са подадтливи на това, което медиите подмятат на потребителите, в случай че ли не най-уязвимата част от обществото.
И тук идваме на продукта на медиите, който съм избрал защото съгласно мен точно той играе роля в развиването на един субект в днешното съвременно българско общество – поп-фолк (Чалга).
Питайте всеки средностатистически българин дали слуша чалга иима огромна възможност да каже да, само че и да му се е случвало да посети едно от тези места, където „ истината “ е в най-голяма липса.
Картинката е съвсем идентична всякога: Посетителите там са от всяка възраст и като кажа всяка имам поради всяка, като стартираме от най-малката(14 или 15) до улегналата (40-50).
Виждаме по какъв начин привлекателното момиче (едно от многото), обуто в 10 сантиметрови токове(ако ли не и повече), в своята наслада от музиката, която бива пусната, изложила привлекателни елементи на тялото си, показва това, което може да се изясни с думите „ приказност “ и великолепие на плътта.
То съчетава фриволни придвижвания в тазовата област с тревожни импулси на коремните мускули. И това от хетеросексуална позиция е красиво досега, в който някой зададе въпроса „ На какъв брой години си? “, от който следват опулени очи и отчаяние от страна на даден младок.
Що за детство е това? Аз си припомням по какъв начин на тази възраст чувах това това за нощния живот, само че вътрешния ми ентусиазъм ме насочвашеда бъда на открито с другите деца – да се гоним, боричкаме, крием, тъй като това беше благополучие за нас.
Преждевременно се постанова диктата на „ правежите “. Що за благополучие е това да се напиеш, тъй като са се отнесли с теб като с нещо по-малко. Та тъкмо по този начин човек се принизява и става не по-различен от хулителя си и затвърждава думите му.
Момичетата са бомбардирани от най-малка възраст със заложени модели на подражателство. Това го намираме в куклите „ Барби “, в списания Козмо (Космополитан), виждаме го и по малкия екран, по която дават на показ модели с идеални талии, лицеви черти, симетрични дадености, даже и избрана походка, която да споделя без думи „ Аз съм красива, мощна, уверена жена, на която никой мъж не може да стъпи на дребното ми пръстче “.
Поне това е философията им. Това се залепва за нестабилната несформирана още морална система на момичето и по този начин ставаме очевидци на раждането на известния градски термин „ кифла “.
И за това виждаме по какъв начин избират „ Чичко-Паралийко “ и „ Пацата с кабриолета “ да ги допре от колкото момчето с цветето и нарисувания неин портрет. Разбира се в реда на нещата е да се каже, че има изключения.
Момчетата не са по-различни. Те са в същото дере от проблеми. Особеността при тях, е че манталитета, визията се трансформира малко по-късно от биологическа позиция.
И под въздействието на музикалните клипове под род поп-фолк на тях им се показва модела за подражателство на същинския мъж. Какъв е той? Облечен с съвременни облекла, каращ скъпа кола с добър капитал (може би личен бизнес), физически добре изглеждащ и както се схваща от текстовете „ състезател “.
Това, което от моя позиция наподобява най-вредно за момчетата е не толкоз отношението и философията им към девойките, заложен им от текстоветеколкото към самите себеси.
В клиповете ставаме очевидци на тела, които са привлекателни и стегнати, само че постепенно постижими. Момчетата виждат опция за смяна, от която надали не живота им ще поеме в друга посока.
Тази където има повече запознанства, преживявания от всяко естество, повече купони. И допускам избрана част от хората са осведомени до какви способи изпадат младежите, които вървят на фитнес, с цел да наподобяват добре. А.К.А. стероиди. Аз като спортуващ съм осведомен с дълготрайните резултати които произлизат от тяхнат изгода и мога единствено да кажа – “IT’S NOT A PRETTY PICTURE “.
Примерите, които са изложени са годни за през днешния ден и може би ще се задържат в бъдеще. „ Дали в случай че се обличам по този метод ще ме възприемат по-добре? “, „ По-къса пола ли да сложа, с цел да ме забелязават повече? “ и може би най-популярния въпрос измежду мъже на възраст 14-25 – „ Колко „ нацепен “ да съм, с цел да съм прелъстителен? “ и сходни въпроси сформират масата от несигурности, които мъчат подрастващите през днешния ден.
И всичко това е точно поради имитирането на избрани аспекти от освен клиповете, само че и от текстовете в самите песни.
Проповядващи „ висши “ полезности като посещаване на поп-фолк клубове, актът на замайване с алкохол заради „ любовна тъга “, която е най-честата причина, съпроводен със изгодата на тютюн.
Фалшът, се състои от метода, по който бива показан дадения човек. Той не е себе си, а артист в ролята на един артикул на медиите.
Постоянното излагане на такива модели на подражателство раждат „ изкривени “ човеци, лишени от психика, страст, която за тях е на назад във времето, нямат потребност от това, затруднява битието им.
Но има и нещо друго. Те са лишени от единственото нещо, което е персонално и единствено тяхно – детството им. Младежите на 14-15г. получаваха документи за приключени курсове по езици, състезания, спортни надпревари, а в този момент има доста случаи по какъв начин някои са се сдобили със трофеи като „ мама “ и „ баща “.
Други са с по-големи проблеми от здравословна позиция. Колко пъти сме ставали очевидци на репортажи за нещастни случаи на визити от младежи в Пиргов и здравни институции. И случаите не са разнородни, а много познати (което е по-лошо) – от алкохолизиране, всеобщи побоища пред въпросните заведения, до предозиране с нормалните „ матриали “.
Както и да не забравяме увеличение на случаите на „ биволско сърце “, бъбречна непълнота, хормонален дисбаланс.
Единствения симптом, по който се разграничават е дозата и градуса. Измества се „ положителния “ образец със „ същинския “ (зададен от медиите) образец за подражателство.
Сексът е към този момент лишен от искрицата топлинка, която сплотява двама души, което се усеща като „ миг от вечността “. Изстудяват се човешките връзки.
Физиономиите на девойките са лишени от невинността си с първия досег от грим. Момчетата парадират от завоеванията си без да се замислят какво предизвикват с „ игнор “-а си на девойките, като се аргументират в своя отбрана със следната мисъл – „ Какво ме интересува? “, „ Някой мислеше ли за мен като хойкаха зад моя тил? “ „ Бе дами ве, маняк, просто нямай им религия, те са си такива, заслужават го? “.
Аналогово, такова мнение важи и за девойките, като по този метод се приключва омагьосаният цикъл.
Тъжно е днешното развиване на подрастващите. А за това можем единствено да виним себе си, че сме го позволили, позволяваме и за в бъдеще го позволяваме.
А всички ние искахме да пораснем толкоз бързо и целенасочено.
създател: Христо Стратиев
