Защо Монголия е богата на ресурси, а хората са толкова бедни
Монголия сред Русия и Китай е страна извънредно богата на естествени запаси, само че хората там живеят извънредно оскъдно.
Страната е богата на потребни изкопаеми – въглища, уран, злато, сребро, мед, молибден, желязна руда, скъпоценни камъни и други
Територията е 14 пъти по-голяма от България, а популацията е едвам 3,4 милиона души.
Брутният вътрешен артикул на човек е едвам 4 хиляди $
За съпоставяне в най-бедната страна в ЕС България БВП е 10 хиляди $ на човек.
Интересен факт е, че Монголия употребява българската писменост.
Ето какви са мненията в уеб страницата за научни познания quora:
" Не сте ли чували за „ проклятието на ресурсите “ ? Всъщност доста страни, богати на запаси, не са богати. Монголия очевидно става все по-подобна на Нигерия, Перу, Венецуела.
Проклятието на ресурсите е парадоксална обстановка, при която страните с обилие от невъзобновяеми естествени запаси изпитват застоялост на стопански напредък или даже икономическо свиване. Проклятието на ресурсите поражда, когато една страна стартира да концентрира всичките си индустриални средства върху една промишленост, като минното дело, и подценява вложенията в други огромни браншове.
Brücke-Osteuropa
В резултат на това нацията става прекомерно подвластна от цените на стоките и общия брутен вътрешен артикул става извънредно променлив. Освен това държавната корупция постоянно се получава, когато в обществото не са открити подобаващи права за запаси и рамка за систематизиране на приходите, което води до незаслужено контролиране на промишлеността. Проклятието на ресурсите най-често се следи в разрастващите се пазари след огромно изобретение на естествени запаси.
От друга страна, на азиатските тигри Япония, Южна Корея, Тайван им липсват естествени запаси. Така че те вложиха съществено в бранша на образованието на човешките запаси и това се отплати.
***
Богатите запаси не значат доста, в случай че не могат да бъдат експлоатирани и употребявани.
Монголия има редица дефекти при превръщането на своите запаси в „ благосъстояние “.
Първо, с помощта на историческите условия Монголия е откъсната от морето. Тя е в плен на двете си съседки, Русия и Китай, и в случай че желае да изнася по-далеч, нейните запаси могат да бъдат изнесени през тях единствено благодарение на сухопътен превоз. Преговорите с Китай за интернационалните директни права (които са обезпечени от интернационалното право) не бяха изключително лесни.
Монголия е идеална за скотовъдство, по-малко за земеделие. Населението е рядко и пазарите са дребни. Страната не може да се оправи с голямата централизация на население в гъсто обитаемоте региони на Китай. Това затруднява построяването на доста произвеждане.
Друг проблем е, че създаването на запаси коства пари. Много пари. Това са пари, които монголците нямат. Те са принудени да зависят от задгранични компании, които са в положение да обезпечат големия нужен капитал.
Включените финансови разноски включват развиването на транспортната инфраструктура. Повечето от ресурсите не са покрай съществуващата инфраструктура, което изисква големи вложения в пътища и железопътни линии, с цел да бъдат превозени.
Те са влошени от човешкия фактор.
Американците, с техните рекомендации след 1990 година за пагубно понижаване на цените въз основа на закона за конкурентното преимущество, всъщност унищожиха огромна част от промишлеността, която беше построена през руския интервал.
Руснаците имат надзорен дял в монголските железници, което пречи на монголците да развиват своята железопътна система, както биха желали.
Много монголски предприемачи са алчни и неетични, до момента в който политиците са склонни да бъдат корумпирани. Двете прослойки са взаимосвързани в един хайлайф, предан на това да изсмуче допустимо най-вече благосъстояния от страната за себе си.
Политиците не престават да играят карти, които отклоняват монголския народ от същинските корени на проблемите му. Те предизвикват антикитайските настроения, макар че самите те постоянно са в доста положителни връзки с китайски предприемачи. Те подкупват електората, като дават обещание разпределяне на пари и активи. Те не престават да се боричкат помежду си. Те с подготвеност и ще слагат личните си ползи над тези на страната - да се продадат за пари.
За да запазят личните си ползи, политиците постановиха популистки политики, създаващи наивно население. По време на така наречен " минерален бум " политиците си играеха с общоприетото разбиране, че „ това са нашите минерали и ние ги притежаваме — няма да ги дадем на чужденци “. Монголците не биха били удовлетворени единствено от приемането на авторски права. Като „ притежатели “ обаче на хората в никакъв случай не им е било казано, че ще би трябвало да намерят големи суми пари, с цел да разработят тези запаси, преди последователно да стартират да идват дълготрайни облаги.
Като се кара непрестанно с задграничните минни компании, Монголия остави взрива на минералите значително да ги подмине. Когато пазарът стигна дъното, те се оказаха, че продават въглища на занижени цени на китайците. Железопътната линия, която една компания се готвеше да построи до Китай, беше спряна от политици. Беше изработен държавен план и нищо не се случи.
Монголските политици също имаха съдбовния табиет да харчат пари, преди да са ги спечелили, частично с цел да завоюват социална поддръжка. Това доближи своя разцвет при предходното демократично държавно управление, когато солидните интернационалните заеми въз основата на бъдещи доходи от взрива на ресурсите тласнаха страната до ръба на банкрута.
***
Аз съм монголец. Съжалявам за неприятния ми британски.
Току-що се върнах в Монголия през юли 2018 година, откакто живях в Австралия в продължение на 4 години. Първото нещо, което забелязах беше, че Монголия изглеждаше като доста бедна страна, тъй като бях от Австралия. Но колкото повече дни прекарах в Монголия и колкото повече се срещах с приятелите и членовете на фамилията си, толкоз повече осъзнавах, че единственото място, където би трябвало да пребивавам, е Монголия, а не Австралия. Знам, че ние, монголците, нямаме големи неща, с които да се хвалим, като военни, технологии и сходни неща. Но работата е там, че един елементарен човек се нуждае единствено от чаша храна, топла квартира, обучение, работа и положителни другари.
Нека ви опиша по какъв начин израснах в Монголия (главно за разходите). Завърших държавно учебно заведение в Монголия, за което не плащах нищо, като се изключи книгите, които ми костваха към $0,08 на година. Ходех на държавна детска градина гратис, когато бях дете. Веднага откакто приключих приемния си изпит за висше обучение, започнах работа в кетъринг компания на половин работен ден. Бих работил 20 часа седмично, като ми плащаха 80-100 $ месечно. Тези пари бяха задоволителни за превоз ($0,1 на билет), цигари ($1,4 за пакет), бира ($0,4 за една бутилка) и моята такса за образование ($450 на година). Тогава университетите бяха по-евтини.
Сега да ви кажа за цената на жилището. Монголия в действителност е доста евтина от позиция на цената на настаняване. Говоря за това от години. Ако не можете да си позволите да закупите апартамент, би било добър избор да закупите къща под къщата.
Тази постройка от 126 квадратни метра, ситуирана на ~ 20 километра от центъра на Улан Батор, коства $14 000, в това число 450 квадратни метра земя.
Що се отнася до жилищата. За да закупи апартамент с ипотека, която коства към $25 000, фамилията би трябвало да има приход от $300 на месец, $7650 за 30% от депозита и би трябвало да заплаща $150 месечно в продължение на 20 години. Средната заплата е $396 в Монголия. Ето по какъв начин множеството от моите другари (26–27 години) получиха жилището си. Ако живеете в градове като Дархан и Ерденет, ще бъде доста по-евтино, в сравнение с в Улан Батор. Необходими са доста повече материали, с цел да се построи апартамент в Монголия. Дебелината на стените е най-вече 64 сантиметра, което я прави топла през зимата и по-хладна през лятото.
Здравеопазване: Докато бях в Пекин на връщане към Монголия, счупих кост на крайници си. Когато дойдох в Монголия, отидох в болница покрай моя регион, където трябваше да очаквам 20 минути. И по този начин, видях доктор, който сподели, че би трябвало да платя социална застраховка, преди да отида, както и че би трябвало да купя бинт и гипс. Така че накарах татко ми да отиде да заплати всички сметки, тъй като бях ранен. Той сподели, че му е коствало 11 $ за годишна застраховка и 2 $ за бинт и гипс. Това е, друго не съм плащал. Вижте какъв брой е на ниска цена? Не съм сигурен какъв брой бих платил в Австралия, макар че платих застраховката си. Също по този начин имам някакъв проблем с носа си, имам назална конгестия (синус), до момента в който лежа. Друг доктор ми сподели да си направя интервенция на носа. Цената на интервенцията беше към 120 $. Застраховката заплати половината.
Някои неща за Монголия:
-Електричество=0,03 $ за киловат. ако живеете в област Гер, ще бъде гратис през нощта през зимата.
-Вода=1 метър куб (1 тон)=0,13$
-Земя= Всеки монголски жител може да има земя гратис. В взаимозависимост от региона размерът на земята варира. 1,92 души на квадратен километър.
Улан Батор-0,07 хектара земя (35 метра*20 метра).
Провинциални градове - 0,35 хектара земя (50 метра * 70 метра).
Села - 0,5 хектара земя (100 метра * 50 метра).
-1 овца (40 кг-45 кг): $50. Монголия има 66 милиона добитък (кози, коне, овце, камили и крави). 22 животни на човек.
-Индивидуална данъчна ставка=до %20.
-IPTV (150+ канала), 3 Mbps интернет, домакински телефон (неограничен) = общо $13 на месец.
-
Накратко, Монголия не е богата като вашата страна. Но ние обичаме тази страна. Някои хора споделят, че това е нещастна страна поради това, което Чингис хан е направил в предишното. Да, можете да кажете каквото желаете за моята страна. Но повярвайте ми, никой в Монголия в никакъв случай няма да нарани. Те просто си губят времето да пишат нещо неефикасно. Това, че имаме единствено $3700 Брутният вътрешен продукт на капитал, не значи, че не сме щастливи. Не съм патриотично омаян човек. Някои хора даже споделят, че Монголия е затворена сред Русия и Китай и има прекомерно малко население. Знам, че доста страни, които имат достъп до вода и стотици милиони хора са по-бедни от Монголия.
Страната е богата на потребни изкопаеми – въглища, уран, злато, сребро, мед, молибден, желязна руда, скъпоценни камъни и други
Територията е 14 пъти по-голяма от България, а популацията е едвам 3,4 милиона души.
Брутният вътрешен артикул на човек е едвам 4 хиляди $
За съпоставяне в най-бедната страна в ЕС България БВП е 10 хиляди $ на човек.
Интересен факт е, че Монголия употребява българската писменост.
Ето какви са мненията в уеб страницата за научни познания quora:
" Не сте ли чували за „ проклятието на ресурсите “ ? Всъщност доста страни, богати на запаси, не са богати. Монголия очевидно става все по-подобна на Нигерия, Перу, Венецуела.
Проклятието на ресурсите е парадоксална обстановка, при която страните с обилие от невъзобновяеми естествени запаси изпитват застоялост на стопански напредък или даже икономическо свиване. Проклятието на ресурсите поражда, когато една страна стартира да концентрира всичките си индустриални средства върху една промишленост, като минното дело, и подценява вложенията в други огромни браншове.
Brücke-Osteuropa
В резултат на това нацията става прекомерно подвластна от цените на стоките и общия брутен вътрешен артикул става извънредно променлив. Освен това държавната корупция постоянно се получава, когато в обществото не са открити подобаващи права за запаси и рамка за систематизиране на приходите, което води до незаслужено контролиране на промишлеността. Проклятието на ресурсите най-често се следи в разрастващите се пазари след огромно изобретение на естествени запаси.
От друга страна, на азиатските тигри Япония, Южна Корея, Тайван им липсват естествени запаси. Така че те вложиха съществено в бранша на образованието на човешките запаси и това се отплати.
***
Богатите запаси не значат доста, в случай че не могат да бъдат експлоатирани и употребявани.
Монголия има редица дефекти при превръщането на своите запаси в „ благосъстояние “.
Първо, с помощта на историческите условия Монголия е откъсната от морето. Тя е в плен на двете си съседки, Русия и Китай, и в случай че желае да изнася по-далеч, нейните запаси могат да бъдат изнесени през тях единствено благодарение на сухопътен превоз. Преговорите с Китай за интернационалните директни права (които са обезпечени от интернационалното право) не бяха изключително лесни.
Монголия е идеална за скотовъдство, по-малко за земеделие. Населението е рядко и пазарите са дребни. Страната не може да се оправи с голямата централизация на население в гъсто обитаемоте региони на Китай. Това затруднява построяването на доста произвеждане.
Друг проблем е, че създаването на запаси коства пари. Много пари. Това са пари, които монголците нямат. Те са принудени да зависят от задгранични компании, които са в положение да обезпечат големия нужен капитал.
Включените финансови разноски включват развиването на транспортната инфраструктура. Повечето от ресурсите не са покрай съществуващата инфраструктура, което изисква големи вложения в пътища и железопътни линии, с цел да бъдат превозени.
Те са влошени от човешкия фактор.
Американците, с техните рекомендации след 1990 година за пагубно понижаване на цените въз основа на закона за конкурентното преимущество, всъщност унищожиха огромна част от промишлеността, която беше построена през руския интервал.
Руснаците имат надзорен дял в монголските железници, което пречи на монголците да развиват своята железопътна система, както биха желали.
Много монголски предприемачи са алчни и неетични, до момента в който политиците са склонни да бъдат корумпирани. Двете прослойки са взаимосвързани в един хайлайф, предан на това да изсмуче допустимо най-вече благосъстояния от страната за себе си.
Политиците не престават да играят карти, които отклоняват монголския народ от същинските корени на проблемите му. Те предизвикват антикитайските настроения, макар че самите те постоянно са в доста положителни връзки с китайски предприемачи. Те подкупват електората, като дават обещание разпределяне на пари и активи. Те не престават да се боричкат помежду си. Те с подготвеност и ще слагат личните си ползи над тези на страната - да се продадат за пари.
За да запазят личните си ползи, политиците постановиха популистки политики, създаващи наивно население. По време на така наречен " минерален бум " политиците си играеха с общоприетото разбиране, че „ това са нашите минерали и ние ги притежаваме — няма да ги дадем на чужденци “. Монголците не биха били удовлетворени единствено от приемането на авторски права. Като „ притежатели “ обаче на хората в никакъв случай не им е било казано, че ще би трябвало да намерят големи суми пари, с цел да разработят тези запаси, преди последователно да стартират да идват дълготрайни облаги.
Като се кара непрестанно с задграничните минни компании, Монголия остави взрива на минералите значително да ги подмине. Когато пазарът стигна дъното, те се оказаха, че продават въглища на занижени цени на китайците. Железопътната линия, която една компания се готвеше да построи до Китай, беше спряна от политици. Беше изработен държавен план и нищо не се случи.
Монголските политици също имаха съдбовния табиет да харчат пари, преди да са ги спечелили, частично с цел да завоюват социална поддръжка. Това доближи своя разцвет при предходното демократично държавно управление, когато солидните интернационалните заеми въз основата на бъдещи доходи от взрива на ресурсите тласнаха страната до ръба на банкрута.
***
Аз съм монголец. Съжалявам за неприятния ми британски.
Току-що се върнах в Монголия през юли 2018 година, откакто живях в Австралия в продължение на 4 години. Първото нещо, което забелязах беше, че Монголия изглеждаше като доста бедна страна, тъй като бях от Австралия. Но колкото повече дни прекарах в Монголия и колкото повече се срещах с приятелите и членовете на фамилията си, толкоз повече осъзнавах, че единственото място, където би трябвало да пребивавам, е Монголия, а не Австралия. Знам, че ние, монголците, нямаме големи неща, с които да се хвалим, като военни, технологии и сходни неща. Но работата е там, че един елементарен човек се нуждае единствено от чаша храна, топла квартира, обучение, работа и положителни другари.
Нека ви опиша по какъв начин израснах в Монголия (главно за разходите). Завърших държавно учебно заведение в Монголия, за което не плащах нищо, като се изключи книгите, които ми костваха към $0,08 на година. Ходех на държавна детска градина гратис, когато бях дете. Веднага откакто приключих приемния си изпит за висше обучение, започнах работа в кетъринг компания на половин работен ден. Бих работил 20 часа седмично, като ми плащаха 80-100 $ месечно. Тези пари бяха задоволителни за превоз ($0,1 на билет), цигари ($1,4 за пакет), бира ($0,4 за една бутилка) и моята такса за образование ($450 на година). Тогава университетите бяха по-евтини.
Сега да ви кажа за цената на жилището. Монголия в действителност е доста евтина от позиция на цената на настаняване. Говоря за това от години. Ако не можете да си позволите да закупите апартамент, би било добър избор да закупите къща под къщата.
Тази постройка от 126 квадратни метра, ситуирана на ~ 20 километра от центъра на Улан Батор, коства $14 000, в това число 450 квадратни метра земя.
Що се отнася до жилищата. За да закупи апартамент с ипотека, която коства към $25 000, фамилията би трябвало да има приход от $300 на месец, $7650 за 30% от депозита и би трябвало да заплаща $150 месечно в продължение на 20 години. Средната заплата е $396 в Монголия. Ето по какъв начин множеството от моите другари (26–27 години) получиха жилището си. Ако живеете в градове като Дархан и Ерденет, ще бъде доста по-евтино, в сравнение с в Улан Батор. Необходими са доста повече материали, с цел да се построи апартамент в Монголия. Дебелината на стените е най-вече 64 сантиметра, което я прави топла през зимата и по-хладна през лятото.
Здравеопазване: Докато бях в Пекин на връщане към Монголия, счупих кост на крайници си. Когато дойдох в Монголия, отидох в болница покрай моя регион, където трябваше да очаквам 20 минути. И по този начин, видях доктор, който сподели, че би трябвало да платя социална застраховка, преди да отида, както и че би трябвало да купя бинт и гипс. Така че накарах татко ми да отиде да заплати всички сметки, тъй като бях ранен. Той сподели, че му е коствало 11 $ за годишна застраховка и 2 $ за бинт и гипс. Това е, друго не съм плащал. Вижте какъв брой е на ниска цена? Не съм сигурен какъв брой бих платил в Австралия, макар че платих застраховката си. Също по този начин имам някакъв проблем с носа си, имам назална конгестия (синус), до момента в който лежа. Друг доктор ми сподели да си направя интервенция на носа. Цената на интервенцията беше към 120 $. Застраховката заплати половината.
Някои неща за Монголия:
-Електричество=0,03 $ за киловат. ако живеете в област Гер, ще бъде гратис през нощта през зимата.
-Вода=1 метър куб (1 тон)=0,13$
-Земя= Всеки монголски жител може да има земя гратис. В взаимозависимост от региона размерът на земята варира. 1,92 души на квадратен километър.
Улан Батор-0,07 хектара земя (35 метра*20 метра).
Провинциални градове - 0,35 хектара земя (50 метра * 70 метра).
Села - 0,5 хектара земя (100 метра * 50 метра).
-1 овца (40 кг-45 кг): $50. Монголия има 66 милиона добитък (кози, коне, овце, камили и крави). 22 животни на човек.
-Индивидуална данъчна ставка=до %20.
-IPTV (150+ канала), 3 Mbps интернет, домакински телефон (неограничен) = общо $13 на месец.
-
Накратко, Монголия не е богата като вашата страна. Но ние обичаме тази страна. Някои хора споделят, че това е нещастна страна поради това, което Чингис хан е направил в предишното. Да, можете да кажете каквото желаете за моята страна. Но повярвайте ми, никой в Монголия в никакъв случай няма да нарани. Те просто си губят времето да пишат нещо неефикасно. Това, че имаме единствено $3700 Брутният вътрешен продукт на капитал, не значи, че не сме щастливи. Не съм патриотично омаян човек. Някои хора даже споделят, че Монголия е затворена сред Русия и Китай и има прекомерно малко население. Знам, че доста страни, които имат достъп до вода и стотици милиони хора са по-бедни от Монголия.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ