Жена Закована В Сандък Го Помоли За Купичка С Вода. Той Не Посмя Да Й Даде, Но Причината Ще Ви Изправи Косата!
Монголия е една от дестинациите на Кан по време на пътуването му из екзотични страни. Именно там през 1913 година се натъква и на неповторимия миг, запечатал в своята лента, написа Вести.бг.
На фотографията се вижда жена, наказана на мудна и мъчителна гибел, затворена в дървен сандък посред пустинята, който е предопределен да бъде и неин ковчег.
Първоначално към сандъка се оставяли купи с вода, която не оставала там дълго. Осъдените обезверено се молели за храна на минувачите, само че това единствено удължавало тъгите им, тъй като те или въобще не им давали или им давали прекомерно малко.
Фотографът също не оказва помощ на дамата. Оставя я в кутията, просто тъй като в противоположен случай би се намесил в законите на друга просвета и би нарушил правосъдната система на различен народ.
„ Монголска затворничка в кутия “ носи заглавието снимковият материал при публикуването му за пръв път в брой на списанието „ National Geographic “ от 1922 година
Редакторите прибавят в материала изказванието, че дамата е наказана на гладна гибел поради прелюбодеяние. Много хора показват подозренията си по отношение на повода, дамата да бъде обречена на такава орис, само че фотографията въпреки това в никакъв случай не е подлагана на подозрение.
„ Зазиждането “ е тип смъртно наказване
При него наказаният е подложен в тясно пространство без излаз или към него са построени солидни стени, още веднъж без излаз. Доста затегнат метод на осъществяване на присъдата е наказаният да бъде затворен в ковчег или сандък, където да посрещне своята гибел трудно в резултат на апетит или обезводняване.
Този вид смъртно наказване се е практикувал и в Монголия до началото на ХХ в.
Не всички наказани на зазиждане умират
Във вестникарски материал от 1914 година е разказано:
„ … в пандизите и тъмниците на източноазиатската страна има редица китайци, които са затворени доживот в солидни стоманени ковчези, които не им разрешават да стоят изправени или да лежат. Тези пандизчии виждат дневна светлина единствено за няколко минути дневно, когато храната им е доставена в ковчега през дребна дупка “.
На фотографията се вижда жена, наказана на мудна и мъчителна гибел, затворена в дървен сандък посред пустинята, който е предопределен да бъде и неин ковчег.
Първоначално към сандъка се оставяли купи с вода, която не оставала там дълго. Осъдените обезверено се молели за храна на минувачите, само че това единствено удължавало тъгите им, тъй като те или въобще не им давали или им давали прекомерно малко.
Фотографът също не оказва помощ на дамата. Оставя я в кутията, просто тъй като в противоположен случай би се намесил в законите на друга просвета и би нарушил правосъдната система на различен народ.
„ Монголска затворничка в кутия “ носи заглавието снимковият материал при публикуването му за пръв път в брой на списанието „ National Geographic “ от 1922 година
Редакторите прибавят в материала изказванието, че дамата е наказана на гладна гибел поради прелюбодеяние. Много хора показват подозренията си по отношение на повода, дамата да бъде обречена на такава орис, само че фотографията въпреки това в никакъв случай не е подлагана на подозрение.
„ Зазиждането “ е тип смъртно наказване
При него наказаният е подложен в тясно пространство без излаз или към него са построени солидни стени, още веднъж без излаз. Доста затегнат метод на осъществяване на присъдата е наказаният да бъде затворен в ковчег или сандък, където да посрещне своята гибел трудно в резултат на апетит или обезводняване.
Този вид смъртно наказване се е практикувал и в Монголия до началото на ХХ в.
Не всички наказани на зазиждане умират
Във вестникарски материал от 1914 година е разказано:
„ … в пандизите и тъмниците на източноазиатската страна има редица китайци, които са затворени доживот в солидни стоманени ковчези, които не им разрешават да стоят изправени или да лежат. Тези пандизчии виждат дневна светлина единствено за няколко минути дневно, когато храната им е доставена в ковчега през дребна дупка “.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ