Рицарският орден „Авиш“
Монашеско-рицарският медал „ Авиш “ поражда като отклонение на испанския медал „ Калатрава “ по време на Реконкистата на Пиренейския полуостров.
Основан е през втората половина на XII-ти век от първия португалски крал Афонсу I Енрикеш. Орденът стартира да се образува като рицарско приятелство през 1166-1178 гг. след освобождението на град Евора от арабите. Първоначално той приел устава на Бенедиктинския отшелнически медал, а откакто публично бил зависещ на ордена „ Калатрава “ през 1187 година – на Цистерцианския. Рицарите давали клетви за беднотия, непорочие и смирение, като били задължени да се борят против арабите.
Специални папски укази (були) признали еворското рицарско приятелство като клон на ордена „ Калатрава “. Була на папа Инокентий ІІІ (същия, който удостоява българския цар Калоян с купата „ крал “) през 1201 година узаконила владенията на ордена в Португалия и предоставила на „ братята от Евора “ същите привилегии, свободи и имунитети, които имали членовете на „ Калатрава “.
През 1211 година крал Афонсу II подарил на ордена град Авиш в региона Алентежу, Централна Португалия. Градът станал резиденция на Великите магистри на ордена, който от този момент станал прочут като „ Авиш “. Неговите рицари участвали в обсадата на Севиля през 1248 година, водени от Великия магистър Мартин Фернандеш. Португалските крале им подарили доста земи, освободени след прогонването на арабите.
През ХІІІ-ти век рицарите от „ Авиш “ почнали сами да избират своите магистри, които до тогава били назначавани от краля. Това означавало все по-голямата самостоятелност на ордена по отношение на португалските крале. Стигнало се до такава степен, че негови представители вземали присъединяване в работата на кортесите – общите събрания на португалската аристокрация, където се решавали значими държавни въпроси.
В средата на XIII-ти век след упорити сражения била освободена и най-южната област на страната – Алгарве. Това отбелязало края на португалската Реконкиста. Засилването на Португалия, което естествено довело до по-големи териториални упоритости на нейните крале, влошило съществено връзките й със прилежаща Кастилия. Сега към този момент формалното послушание на ордена „ Авиш “ на испанския „ Калатрава “ противоречало на ползите на короната. Португалските крале упорствали пред папата в Рим „ Авиш “ да бъде приет за изцяло независим медал.
През 1385 година 21-ият Велик магистър на ордена „ Авиш “ бил определен от кортесите за крал на Португалия под името дон Жоао І (в Португалия единствено членове на кралското семейство носели купата „ дон “). Било поставено началото на Авишката династия, която изиграла значима роля в историята на страната. Дон Жоао І почнал ослепително своето царуване с огромната победа над кастилските войски при Алжубарота на 14 август 1385 година, след която Португалия излязла уверено на европейската интернационална сцена.
Именно по време на Авишката династия португалците изиграли основна роля във Великите географски открития и било положено началото на Португалската колониална империя. Последният представител на династията – крал Енрике І, царувал от 1580 до 1582 година
На 3 октомври 1387 година капитулът (общото събрание), призован в замъка Авиш, без знанието на ордена „ Калатрава “ избрал за Велик загистър Фернандо Родригеш де Сикейра. Папа Бонифаций IX одобрил избора му на 8 ноември 1389. Знакът на ордена – разцъфнал зелен кръст, бил включен в герба на Португалия.
През XV-ти век дългият спор за статута на ордена „ Авиш “ сред Португалия, Кастилия и Рим бил прегледан от Базелския събор през 1436 година Той приключил с признаването на независимостта на „ Авиш “ от ордена „ Калатрава “, което било одобрено с була на папа Евгений ІV през 1440 година
Но самостоятелността на ордена не траяла дълго. След гибелта на последния определен Велик магистър – Фернандо Родригеш де Сикейра, по времето на крал Дуарте I постът Велик магитър бил непокътнат за престолонаследника и оттам-нататък му се предавал по право. А през 1551 година орденът „ Авиш “ напълно минал под контрола на португалските крале. През 1496 и 1505 гг. неговите рицари били освободени от обетите за непорочие и беднотия.
През 1789 година, когато Португалия към този момент била изпаднала под мощното въздействие на идеологията, идваща от революционните веяния във Франция, орденът „ Авиш “ бил обособен от страната. Фактически, останал да съществува единствено официално. През 1894 година бил реформиран като „ Кралски боен медал свети Бенедикт от Авиш “ и станал най-вече премия за военни заслуги.
Бил закрит през 1910 година и възобновен още веднъж през 1918 година под името „ Военен медал на Авиш “ като премия за заслуги пред страната. Постът Велик магистър минал към президента – президента на републиката (такава била ориста и на останалите португалски рицарски ордени).
Орден на Авис. Снимка: Уикипедия
Днес орденът „ Авиш “ има 5 степени:
– Голям кръст: зелена лента през дясното рамо и златна звезда отляво на гърдите;
– Гранд-офицер – знакът на ордена с лента на шията и златна звезда отляво на гърдите;
– Командор – знакът на ордена с лента на шията и сребърна звезда отляво на гърдите;
– Офицер – знакът на ордена на нагръдна лента с розетка отляво на гърдите;
– Рицар – знакът на ордена на нагръдна лента отляво на гърдите.
Знакът на ордена съставлява златен лилиевиден кръст, затрупан със зелен гланц. Лентите му имат изумрудено-зелен цвят.
