Учените откриха тайна, скрита в Мона Лиза чрез рентген
Мона Лиза е била обект на благоговение и обаяние от епохи, като специалисти от целия свят обезверено се пробват да разкрият мистерията зад нейната емблематична, загадъчна усмивка. Сега, с помощта на рентгеновата технология, учените са почнали да разкриват тайните на именития портрет на Леонардо да Винчи и да обяснят по какъв начин той е съумял да сътвори нещо толкоз умопомрачително единствено с няколко придвижвания на четката.
Изследването, оповестено в Journal of the American Chemical Society, допуска, че италианският ренесансов занаятчия може да е бил в изключително остроумно въодушевление, когато се е заел да създаде творбата при започване на 16 век.
Той е бил човек, който обича да опитва и всяка негова картина е изцяло друга механически.
Виктор Гонзалес, водещият създател на проучването, пред Асошиейтед прес.
Гонзалес, който е изучавал химическия състав на десетки произведения на Леонардо и други художници, открива, че има нещо особено в боята, употребена за Мона Лиза. По-конкретно, откривателите откриха рядко съединяване, наречено плубонакрит, в първия пласт багра на Леонардо.
Откритието удостовери, че Леонардо най-вероятно е употребявал прахуляк от оловен оксид, с цел да сгъсти и изсуши боята си, когато е почнал да работи върху портрета. Смята се, че той е изсушил праха, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло.
Чрез нагряване на сместа, с цел да направи по-гъста, по-бързо съхнеща паста.
Това, което ще получите, е масло с доста прелестен златист цвят. Тече по-скоро като мед.
Гонзалес
Кармен Бамбах, експерт по италианско изкуство и куратор в Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк, която не е взела участие в изследването, назова проучването „ доста вълнуващо “.
Тя акцентира, че всевъзможни научно потвърдени нови прозрения за техниките на изобразяване на Леонардо са „ извънредно значима вест за света на изкуството и нашето по-голямо световно общество “.
Намирането на плубонакрит в Мона Лиза свидетелства за „ духа на Леонардо на буен и непрекъснат експериментатор като художник – това е, което го прави безконечен и съвременен “, сподели Бамбах.
Фрагментът от боята, който Гонзалес и неговият екип проучиха за проучването си, беше взет от главния пласт на картината и беше едвам забележим с невъоръжено око.
Не беше по-голям от диаметъра на човешки косъм и идваше от горния десен завършек на картината, която в този момент заема почетно място в парижкия Лувър. Учените надникнаха в атомната конструкция на тестът, употребявайки рентгенови лъчи в синхротрон – огромна машина, която форсира частиците съвсем до скоростта на светлината.
Това им разреши да разгадаят химическия състав на петънцето и да открият плубонакрита.
Съединението е второстепенен артикул на оловен оксид, което разрешава на откривателите да кажат с по-голяма сигурност, че Леонардо евентуално е употребявал праха в своята рецепта за багра.
Плумбонакритът в действителност е отпечатък от неговата рецепта. Това е първият път, когато в действителност можем да го потвърдим химически.
Гонзалес
След Леонардо холандският занаятчия Рембранд може да е употребявал сходна рецепта, когато е рисувал през 17 век.
Гонзалес и други откриватели преди този момент също са разкрили плубонакрит в работата му.
Това също ни споделя, че тези предписания са били излъчени от епохи. Било е доста добра рецепта.
Гонзалес
Все отново „ Мона Лиза “ и други произведения на Леонардо към момента крият други секрети за описване.
Със сигурност има доста, доста повече неща за разкриване. Едва драскаме повърхността.
Гонзалес
