Учениците с дигитална раница наесен
МОН пуска единна онлайн платформа
Дават 1,2 млн. лева възнаграждения за учители с утвърдени уроци
Електронните дневници остават
Учениците да разполагат с “дигитална раница” за безвъзмездни онлайн уроци през идната образователна година. Това планува Министерството на образованието и науката (МОН), което ще пусне наесен единна електронна просветителна платформа за децата, учителите и родителите.
Парите за нея са обезпечени по план “Образование за утрешния ден” на Оперативна стратегия “Наука и обучение за образован растеж” 2014-2020 година Идеята стартира да се развива още през 2018 година от екипа на МОН по това време, отпред с Красимир Вълчев. Основата цел е да има безвъзмездни електронни уроци по всички тематики, дисциплини и за всички класове, както и да се направи преходът към персонализация на образованието - ученикът да получава уроци съгласно потребностите си.
Очаква се платформата да бъде конфигурирана върху облачната среда на МОН, а достъпът до нея ще бъде с електронните профили в edu.mon. Тя ще се състои от пет обособени модула, обединени в обща рамка. Учениците ще употребяват “дигитална раница” - свое пространство, профил, в който ще събират уроците и нужните им материали. Самото наличие ще бъде филтрирано и поднесено на съгласно тяхната образователна стратегия, прецизират от просветното ведомство. Така учениците ще получават на едно място цялата информация, нужна за тяхното образование.
Освен това една от значимите хрумвания е българските учители да вършат уроците и да ги качват онлайн, за което да получават възнаграждение. Преподавателите сами да основават цифрово образователно наличие - уроци, извършения, проби. В специфичен модул ще могат да оферират уроците си за национално прилагане. Те ще бъдат оценени от академични учител и експерт по предмета. Одобрените уроци ще станат налични за всички останали учители, а създателите им ще получават възнаграждение. За това е очакван бюджет от над 1,2 млн. лева
Чрез платформата родителите също ще получават съответна информация какво учат децата им, какви са оценките им и седмичната им стратегия. Тя няма да е опция на електронните дневници, нито ще размени електронните платформи, които учебните заведения към този момент употребяват.
Процедура
Хиляди преподаватели на образование
За да сработи платформата, за която в идващите 3 години МОН счита да налее 24,4 млн. лева, следва да се провежда образование на учители.
Предвидено е 6200 преподаватели да се научат да основават качествени интерактивни уроци, а други 12 000 - да работят с платформата и да употребяват наличието.
Съвместно със Софийския университет “Климент Охридски” ще бъде извършено образование на 2200 учители по програмиране/кодиране, киберсигурност и отбрана на интелектуална благосъстоятелност.
В обособен модул за разбор в платформата МОН ще може да следи кои електронни уроци и принадлежности се употребяват най-често, какви са постигнатите резултати по образователни предмети, групирани по райони, възрастови групи и други фактори.
Цветослава Андреева, преподавател по български език и литература от Шумен: Учебниците са в жанр академични
Изтича срокът за отзиви от преподаватели
Прегледът на образователните стратегии е в ход, следва допитване и до учениците за сложността на образователния материал.
Цветелина Георгиева,
ТРУД, Шумен
Днес изтича срокът на доброволната и анонимна анкета, която МОН пусна до учителите по общообразователни предмети в страната. В нея от тях се искаше да дадат своите рекомендации какво да се промени в образователните стратегии от 1. до 10. клас. А резултатите ще бъдат дадени на работната група, която стартира прегледа на образователното наличие.
Сондирането на мненията обаче съответства с пролетната ваканцията, което е причина доста преподаватели да не стигнат по попълването на анкетата, описаха шефове на учебни заведения пред “Труд”. Все отново тези, които са съумели, считат, че доста постоянно материалът е комплициран ненужно.
“Този по български език за 7. клас е свален в учебниците за 5. клас и деца мъчно го схващат. Нужни са повече часове за извършения. Като цяло учебниците са с усложнена терминология и стилът им е университетски”, разяснява обстановката Цветослава Андреева от Шумен, която преподава на 5. и 12. клас.
Тя е сюрпризирана, че анкетите на МО не се отнасят и до 11. и 12. клас, тъй като и там има потребност от промени. Преди създателите са се учили в последователен ред, а в този момент са на модули, обединени от интервали, и учениците мъчно ги схващат.
Доклад на кмета Йорданка Фандъкова
Общинските школа в София под видеонаблюдение
Общо 240 нови камери поставени в столицата
Миналата година към системата в София са включени нови 240 камери.
Всички общински учебни заведения в София към този момент са с построено видеонаблюдение. През 2021 година към системата са включени последните пет учебни заведения - 65. ОУ в регион “Искър”, 152. ОУ в регион “Витоша”, 24. СУ в “Подуяне”, 202. ОУ в “Панчарево” и гимназията по селско стопанство в “Овча купел”. Това са данни от отчета на кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова за подхванатите дейности в бранш сигурност през 2021 година, показани на съвещанието на Столичния общински съвет през днешния ден.
През 2021 година поставихме общо 240 нови камери. В системата за видеонаблюдение са включени Южния парк, парк “Дружба”, парк “Герена”, парк “Гео Милев” и градина “Иван Вазов”, Ларгото при църквата “Св. Петка Самарджийска” и зони от кв. “Факултета”, показва в отчета Фандъкова.
В развой на реализация е включването на още пет зони, измежду тях такива в кв. “Димитър Миленков”, кв. “Абдовица” и в регионите “Нови Искър” и “Кремиковци”.
Видеонаблюдението на Столичната община е най-голямата единна система, работеща у нас.
Дават 1,2 млн. лева възнаграждения за учители с утвърдени уроци
Електронните дневници остават
Учениците да разполагат с “дигитална раница” за безвъзмездни онлайн уроци през идната образователна година. Това планува Министерството на образованието и науката (МОН), което ще пусне наесен единна електронна просветителна платформа за децата, учителите и родителите.
Парите за нея са обезпечени по план “Образование за утрешния ден” на Оперативна стратегия “Наука и обучение за образован растеж” 2014-2020 година Идеята стартира да се развива още през 2018 година от екипа на МОН по това време, отпред с Красимир Вълчев. Основата цел е да има безвъзмездни електронни уроци по всички тематики, дисциплини и за всички класове, както и да се направи преходът към персонализация на образованието - ученикът да получава уроци съгласно потребностите си.
Очаква се платформата да бъде конфигурирана върху облачната среда на МОН, а достъпът до нея ще бъде с електронните профили в edu.mon. Тя ще се състои от пет обособени модула, обединени в обща рамка. Учениците ще употребяват “дигитална раница” - свое пространство, профил, в който ще събират уроците и нужните им материали. Самото наличие ще бъде филтрирано и поднесено на съгласно тяхната образователна стратегия, прецизират от просветното ведомство. Така учениците ще получават на едно място цялата информация, нужна за тяхното образование.
Освен това една от значимите хрумвания е българските учители да вършат уроците и да ги качват онлайн, за което да получават възнаграждение. Преподавателите сами да основават цифрово образователно наличие - уроци, извършения, проби. В специфичен модул ще могат да оферират уроците си за национално прилагане. Те ще бъдат оценени от академични учител и експерт по предмета. Одобрените уроци ще станат налични за всички останали учители, а създателите им ще получават възнаграждение. За това е очакван бюджет от над 1,2 млн. лева
Чрез платформата родителите също ще получават съответна информация какво учат децата им, какви са оценките им и седмичната им стратегия. Тя няма да е опция на електронните дневници, нито ще размени електронните платформи, които учебните заведения към този момент употребяват.
Процедура
Хиляди преподаватели на образование
За да сработи платформата, за която в идващите 3 години МОН счита да налее 24,4 млн. лева, следва да се провежда образование на учители.
Предвидено е 6200 преподаватели да се научат да основават качествени интерактивни уроци, а други 12 000 - да работят с платформата и да употребяват наличието.
Съвместно със Софийския университет “Климент Охридски” ще бъде извършено образование на 2200 учители по програмиране/кодиране, киберсигурност и отбрана на интелектуална благосъстоятелност.
В обособен модул за разбор в платформата МОН ще може да следи кои електронни уроци и принадлежности се употребяват най-често, какви са постигнатите резултати по образователни предмети, групирани по райони, възрастови групи и други фактори.
Цветослава Андреева, преподавател по български език и литература от Шумен: Учебниците са в жанр академични
Изтича срокът за отзиви от преподаватели
Прегледът на образователните стратегии е в ход, следва допитване и до учениците за сложността на образователния материал.
Цветелина Георгиева,
ТРУД, Шумен
Днес изтича срокът на доброволната и анонимна анкета, която МОН пусна до учителите по общообразователни предмети в страната. В нея от тях се искаше да дадат своите рекомендации какво да се промени в образователните стратегии от 1. до 10. клас. А резултатите ще бъдат дадени на работната група, която стартира прегледа на образователното наличие.
Сондирането на мненията обаче съответства с пролетната ваканцията, което е причина доста преподаватели да не стигнат по попълването на анкетата, описаха шефове на учебни заведения пред “Труд”. Все отново тези, които са съумели, считат, че доста постоянно материалът е комплициран ненужно.
“Този по български език за 7. клас е свален в учебниците за 5. клас и деца мъчно го схващат. Нужни са повече часове за извършения. Като цяло учебниците са с усложнена терминология и стилът им е университетски”, разяснява обстановката Цветослава Андреева от Шумен, която преподава на 5. и 12. клас.
Тя е сюрпризирана, че анкетите на МО не се отнасят и до 11. и 12. клас, тъй като и там има потребност от промени. Преди създателите са се учили в последователен ред, а в този момент са на модули, обединени от интервали, и учениците мъчно ги схващат.
Доклад на кмета Йорданка Фандъкова
Общинските школа в София под видеонаблюдение
Общо 240 нови камери поставени в столицата
Миналата година към системата в София са включени нови 240 камери.
Всички общински учебни заведения в София към този момент са с построено видеонаблюдение. През 2021 година към системата са включени последните пет учебни заведения - 65. ОУ в регион “Искър”, 152. ОУ в регион “Витоша”, 24. СУ в “Подуяне”, 202. ОУ в “Панчарево” и гимназията по селско стопанство в “Овча купел”. Това са данни от отчета на кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова за подхванатите дейности в бранш сигурност през 2021 година, показани на съвещанието на Столичния общински съвет през днешния ден.
През 2021 година поставихме общо 240 нови камери. В системата за видеонаблюдение са включени Южния парк, парк “Дружба”, парк “Герена”, парк “Гео Милев” и градина “Иван Вазов”, Ларгото при църквата “Св. Петка Самарджийска” и зони от кв. “Факултета”, показва в отчета Фандъкова.
В развой на реализация е включването на още пет зони, измежду тях такива в кв. “Димитър Миленков”, кв. “Абдовица” и в регионите “Нови Искър” и “Кремиковци”.
Видеонаблюдението на Столичната община е най-голямата единна система, работеща у нас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ