МОН предлага специалността „медицинска сестра“ да бъде защитена и да отпаднат таксите
МОН предлага специалността „ здравна сестра “ да бъде предпазена и да отпаднат таксите
Тревожни данни за дефицитът на медицински сестри в България. С вяра да се ограничи този недостиг на фрагменти, от Министерството на образованието и науката оферират специалността да бъде предпазена и да отпаднат таксите за образование.
Близо 30 000 фрагменти са нужни, с цел да попълнят неналичията в опазването на здравето.
През последните 30 години броят на медицинските сестри е намалял съвсем на половина. Служителите в областта на опазването на здравето следят тревожна наклонност – новозавършващите компетентност „ здравна сестра “ нямат интерес към специалността, съобщи Българска национална телевизия.
Едва половината от новозавършилите компетентност „ здравна сестра “
имат предпочитание да практикуват. Липсата на интерес към специалността води до осезателен дефицит на фрагменти в цялата страна. Средната възраст на медицинските сестри е 50 години, а всяка трета е на пенсионна възраст.
Лиляна Делева е старша здравна сестра в столичната болница „ Света Анна “.
Има 43 години стаж, и въпреки към този момент да е пенсионер, продължава да работи в Клиниката по анестезиология и реанимация, тъй като обича работата си: „ Мъчно ми е да оставя сестрите без мен, да им е по-леко, работата е ужасно доста. Изключително тежко е, тежък труд, който не е влезнал в такова поделение, заболели, стрес, тъга, пациенти сред живота и гибелта и това се претърпява от нас. “
С горест споделя, че у младите през днешния ден липсва интерес към специалността:
„ Наблюдавам стресираност от тяхната страна и не такава отдаденост както беше по наше време. Поколенията са разнообразни, нашето беше отдадено, в този момент имат повече благоприятни условия – може да вървят в частни лечебни заведения, в чужбина,
при нас го нямаше, на нас животът ни беше болничното заведение. “
И изпитва горест по отминалите времена, когато е имало задоволително медицински сестри на работното ѝ място: „ Беше по-добре, в този момент нямаме време да се забележим за пет минути, всичко е единствено бързане. “
Владислава Славова е акушерка и операционна сестра във Видин.
Когато стартира работа преди повече от 20 години е най-младата в болница, и към днешна дата продължава да е най-младата здравна сестра. Признава, че на нея и сътрудниците ѝ се постанова да работят на повече от едно място:
„ Това води до физическа отмалялост и бърнаут,
това не се трансформира години наред и човекоресурсът е най-скъпото нещо, което години наред не е оценено в опазването на здравето. “ Според нея предлагането „ здравна сестра “ да е предпазена специалност, е положително, само че не задоволително:
„ Държавната такса не е толкоз висока и не е друга от тази за другите специалности,
който желае да учи ще откри финансиране. Вече има политика лечебни заведения да финансират образованието на фрагменти, с цел да останат в болничното заведение, заплащането няма да реши казуса, в противен случай, фокусът би трябвало да е към смяна на законодателството,
с цел да може тази специалност да е примамлива на пазара на труда. “
Макар да има малко искащи да упражняват специалността, към момента се намират млади, които желаят да оказват помощ. Сред тях е Мариела Будина – старша сестра на Клиника по УНГ. От 6 години практикува. Работила е за малко във Англия, само че се връща да се развива в България:
„ Първият претекст е трудовото заплащане – в случай че има съответно и тук, ще останат фрагменти. “
В курса ѝ са почнали да учат 60 души, към половината обаче се осъществят:
„ Заплащането е главен фактор, само че не ме е спирало да се върна тук,
тук е на равнище медицината, тук пациентът по-лесно има достъп до медицина в сравнение с в чужбина. “ В Клиниката по уши, нос и гърло, в която работи на 12-часова промяна, има две сестри, а с цел да няма свръх натоварване би трябвало да са двойно повече:
„ Те се натоварват, с тази липса на фрагменти отразява се на лекарите и на пациентите.
Стресът идва от неналичието на фрагменти и сестрите изморяват от дългите 12-часови смени. “ За това е на мнение, че в случай че специалността бъде предпазена и освободена от такси, това ще облекчи много от искащите да я учат:
„ Някои финансово не могат, това ги стопира, а имат предпочитание. “
И въпреки всичко, както споделят медиците, има изключения. Така назовават новозавършващите, които след изкаран стаж, са решени да останат в здравната система. Като Елена Вирянска, която е 4 курс студент. И е уверена – ще практикува и то в България. Споделя, че за нея заплащането не е най-важното:
„ Не е най-важно, кое е най-важно, това че оказваме помощ на хората, тъй като в случай че всеки тръгне да отпътува в чужбина, няма да останат фрагменти, които да оказват помощ на българското опазване на здравето. “
И до момента в който се намерят тласъци за младите, Лиляна и нейните сътрудници са безапелационни – ще продължат да работят. Защото медицината за тях не е просто специалност, а задача – да помагаш и спасяваш човешки живот.
Тревожни данни за дефицитът на медицински сестри в България. С вяра да се ограничи този недостиг на фрагменти, от Министерството на образованието и науката оферират специалността да бъде предпазена и да отпаднат таксите за образование.
Близо 30 000 фрагменти са нужни, с цел да попълнят неналичията в опазването на здравето.
През последните 30 години броят на медицинските сестри е намалял съвсем на половина. Служителите в областта на опазването на здравето следят тревожна наклонност – новозавършващите компетентност „ здравна сестра “ нямат интерес към специалността, съобщи Българска национална телевизия.
Едва половината от новозавършилите компетентност „ здравна сестра “
имат предпочитание да практикуват. Липсата на интерес към специалността води до осезателен дефицит на фрагменти в цялата страна. Средната възраст на медицинските сестри е 50 години, а всяка трета е на пенсионна възраст.
Лиляна Делева е старша здравна сестра в столичната болница „ Света Анна “.
Има 43 години стаж, и въпреки към този момент да е пенсионер, продължава да работи в Клиниката по анестезиология и реанимация, тъй като обича работата си: „ Мъчно ми е да оставя сестрите без мен, да им е по-леко, работата е ужасно доста. Изключително тежко е, тежък труд, който не е влезнал в такова поделение, заболели, стрес, тъга, пациенти сред живота и гибелта и това се претърпява от нас. “
С горест споделя, че у младите през днешния ден липсва интерес към специалността:
„ Наблюдавам стресираност от тяхната страна и не такава отдаденост както беше по наше време. Поколенията са разнообразни, нашето беше отдадено, в този момент имат повече благоприятни условия – може да вървят в частни лечебни заведения, в чужбина,
при нас го нямаше, на нас животът ни беше болничното заведение. “
И изпитва горест по отминалите времена, когато е имало задоволително медицински сестри на работното ѝ място: „ Беше по-добре, в този момент нямаме време да се забележим за пет минути, всичко е единствено бързане. “
Владислава Славова е акушерка и операционна сестра във Видин.
Когато стартира работа преди повече от 20 години е най-младата в болница, и към днешна дата продължава да е най-младата здравна сестра. Признава, че на нея и сътрудниците ѝ се постанова да работят на повече от едно място:
„ Това води до физическа отмалялост и бърнаут,
това не се трансформира години наред и човекоресурсът е най-скъпото нещо, което години наред не е оценено в опазването на здравето. “ Според нея предлагането „ здравна сестра “ да е предпазена специалност, е положително, само че не задоволително:
„ Държавната такса не е толкоз висока и не е друга от тази за другите специалности,
който желае да учи ще откри финансиране. Вече има политика лечебни заведения да финансират образованието на фрагменти, с цел да останат в болничното заведение, заплащането няма да реши казуса, в противен случай, фокусът би трябвало да е към смяна на законодателството,
с цел да може тази специалност да е примамлива на пазара на труда. “
Макар да има малко искащи да упражняват специалността, към момента се намират млади, които желаят да оказват помощ. Сред тях е Мариела Будина – старша сестра на Клиника по УНГ. От 6 години практикува. Работила е за малко във Англия, само че се връща да се развива в България:
„ Първият претекст е трудовото заплащане – в случай че има съответно и тук, ще останат фрагменти. “
В курса ѝ са почнали да учат 60 души, към половината обаче се осъществят:
„ Заплащането е главен фактор, само че не ме е спирало да се върна тук,
тук е на равнище медицината, тук пациентът по-лесно има достъп до медицина в сравнение с в чужбина. “ В Клиниката по уши, нос и гърло, в която работи на 12-часова промяна, има две сестри, а с цел да няма свръх натоварване би трябвало да са двойно повече:
„ Те се натоварват, с тази липса на фрагменти отразява се на лекарите и на пациентите.
Стресът идва от неналичието на фрагменти и сестрите изморяват от дългите 12-часови смени. “ За това е на мнение, че в случай че специалността бъде предпазена и освободена от такси, това ще облекчи много от искащите да я учат:
„ Някои финансово не могат, това ги стопира, а имат предпочитание. “
И въпреки всичко, както споделят медиците, има изключения. Така назовават новозавършващите, които след изкаран стаж, са решени да останат в здравната система. Като Елена Вирянска, която е 4 курс студент. И е уверена – ще практикува и то в България. Споделя, че за нея заплащането не е най-важното:
„ Не е най-важно, кое е най-важно, това че оказваме помощ на хората, тъй като в случай че всеки тръгне да отпътува в чужбина, няма да останат фрагменти, които да оказват помощ на българското опазване на здравето. “
И до момента в който се намерят тласъци за младите, Лиляна и нейните сътрудници са безапелационни – ще продължат да работят. Защото медицината за тях не е просто специалност, а задача – да помагаш и спасяваш човешки живот.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ