Проучване: Момичетата са повече в мрежите, момчетата с дигитални игри
Момичетата употребяват обществени мрежи повече от момчетата, те пък отделят повече часове за цифрови игри. Това сочи последният отчет на Европейския учебен проучвателен план за алкохол и други опиати (ESPAD), сподели за Българска телеграфна агенция психологът Анина Чилева, водещ откривател за ESPAD от Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА).
Проучването е направено през 2019 година в 35 европейски страни, в това число България. Участвали са 99 647 възпитаници на възраст 15-16 години от Европа, от тях над 2800 от България.
Социални медии
Около 94 % от интервюираните възпитаници оповестяват, че са употребявали обществени медии през последната седмица. Младежите прекарват приблизително 2-3 часа в обществените медии в образователен ден и 6 и повече часа в неучебен. В множеството страни девойките употребяват обществени медии по-често от момчетата в неучебни дни.
България е измежду страните с най-голям дял на младежи, които са употребили обществени медии 6 и повече часа в неучебен ден - 47 % от девойките и 27 % от момчетата.
По този индикатор единствено Малта е преди нас - 47 % от девойките и 34 % от момчетата. В Сърбия - 45 % от девойки и 22 % от момчетата, в Ирландия - 44 % от девойките и 34 % от момчетата.
България е една от страните с най-голям условен дял на учениците, които не употребяват обществени медии - 15 % в образователни и 10 % в неучебни дни, до момента в който в Европа приблизително 6.4 % от младежите не са употребили въобще интернет през последната образователна седмица и 4.4 % в неучебен ден.
Тук поражда въпросът дали това е персонален избор на младежите в България или е поради стеснен достъп до обществените мрежи, разяснява Чилева. Данните са от предходната година и евентуално през днешния ден нещата са разнообразни, заради огромната смяна в образованието и прекосяването на онлайн образование, добави тя.
Гейминг
По отношение на гейминга 60 % от интервюираните оповестяват, че са играли цифрови игри в образователен ден през последния месец (69 % в неучебен ден). В множеството страни момчетата прекарват два пъти по-дълго време, играейки игри, в сравнение с девойките. България е страната с най-голям условен дял (22 процента) измежду играещите игри 6 и повече часа в неучебни дни, сочи изследването. 29 % от девойките и 14 % от момчетата у нас играят игри 6 и повече часа в неучебен ден.
Това е обвързвано с пола, счита психологът. По-думите й дамите са по-социални и владеят връзката по-добре, а пък мъжете са по-склонни към надпревари, слагане на цели, които изискват победа.
Самооценката
И в Европа, и у нас младежите виждат като по-голям проблем времето, което прекарват в обществените мрежи, в сравнение с в гейминг, означи Анина Чилева.
Средно за Европа 46 % от младежите считат, че времето за обществени медии е проблем (50 % за България), против 21 % за времето прекарано в гейминг (29 % за България).
Този въпрос демонстрира персоналното чувство на учениците доколко времето в обществени мрежи и игри е проблем за тях, т.е. отделянето на прекалено много време, неприятно чувство при стеснен достъп и терзания на родителите.
Момичетата в България виждат като по-проблемно времето, което прекарват в обществените мрежи - 56 %, против 43 % от момчетата. За гейминга е назад - 37 % от момчетата считат, че прекаляват с гейминга, против 22 % от девойките, сочат данните.
Ползи и опасности
Плюсовете на обществените мрежи са доста - средство за другарство, за връзка с другари и близки в разнообразни точки от света, опция да схванеш какво се случва, основаване на групи за продан на познания, скорост на информацията, изяснява Анина Чилева. Друго преимущество е, че елементарно се споделя мнение. От тук обаче идват и едни от най-негативните феномени - подвеждащата информация и езикът на омразата, означи психологът.
Анонимността съгласно нея е причина нетолерантното говорене да се случва по-лесно в обществените мрежи, в сравнение с при диалог лице в лице. Другата страна на въпроса е обвързвана с обстоятелството, че можеш да се опитваш да изразяваш позиция, което не ти се случва толкоз постоянно в естествената връзка. Нас не ни питат непрестанно какво мислим по някои въпроси. Социалните мрежи дават опция да споделяш когато и да е своето персонално мнение по разнообразни аспекти на живота, изясни тя.
Освен това те разрешават да представяш живота си хубав, благополучен, цялостен с обич, наслада, пътувания до прелестни места. Това обаче в границите на общественото съпоставяне сред хората може да докара до депресии у тези, които следят тези красиви опаковки, само че не могат да отвоюват такова пространство в обществените мрежи, че да имат доста лайкове, изяснява психологът.
Вероятността да се повлияе психологичното здраве през това обществено съпоставяне е огромна, счита тя. Другото измерение на това събитие е, че напълно се поставяш в балон и внезапно се понижават опциите за действителна връзка, за офлайн другарства. В обществените мрежи с лекост се влиза и излиза от връзки - през днешния ден сте другари, на следващия ден не. С това се ускоряват самотата и изолацията.
Въпреки това изгодите от обществените мрежи са безспорни, счита психологът. Благодарение на късите известия хората са взаимно осведомени и взаимно спокойни едни за други. Дори в условия на пандемия поддържаме връзка с околните си.
А и не идва ли всяко потомство с неговите способи за връзка, пита психологът и си спомня по какъв начин в тийнейджърска възраст е говорила с часове по телефона. Със сигурност днешните младежи, ползвайки обществените мрежи, са по-добре осведомени за всички процеси, които се случват посред им, в сравнение с в случай че се чуваха единствено по телефона или си пишеха писма, счита тя.
Социалните мрежи към този момент са друга реалност, без значение от нашето мнение за тях, показва психологът. Важното е да сме будни за границата, оттатък която започваме да заместваме съня, храната, разходката в парка с от ден на ден време във виртуалния свят на игрите и обществените мрежи.
Проучването е направено през 2019 година в 35 европейски страни, в това число България. Участвали са 99 647 възпитаници на възраст 15-16 години от Европа, от тях над 2800 от България.
Социални медии
Около 94 % от интервюираните възпитаници оповестяват, че са употребявали обществени медии през последната седмица. Младежите прекарват приблизително 2-3 часа в обществените медии в образователен ден и 6 и повече часа в неучебен. В множеството страни девойките употребяват обществени медии по-често от момчетата в неучебни дни.
България е измежду страните с най-голям дял на младежи, които са употребили обществени медии 6 и повече часа в неучебен ден - 47 % от девойките и 27 % от момчетата.
По този индикатор единствено Малта е преди нас - 47 % от девойките и 34 % от момчетата. В Сърбия - 45 % от девойки и 22 % от момчетата, в Ирландия - 44 % от девойките и 34 % от момчетата.
България е една от страните с най-голям условен дял на учениците, които не употребяват обществени медии - 15 % в образователни и 10 % в неучебни дни, до момента в който в Европа приблизително 6.4 % от младежите не са употребили въобще интернет през последната образователна седмица и 4.4 % в неучебен ден.
Тук поражда въпросът дали това е персонален избор на младежите в България или е поради стеснен достъп до обществените мрежи, разяснява Чилева. Данните са от предходната година и евентуално през днешния ден нещата са разнообразни, заради огромната смяна в образованието и прекосяването на онлайн образование, добави тя.
Гейминг
По отношение на гейминга 60 % от интервюираните оповестяват, че са играли цифрови игри в образователен ден през последния месец (69 % в неучебен ден). В множеството страни момчетата прекарват два пъти по-дълго време, играейки игри, в сравнение с девойките. България е страната с най-голям условен дял (22 процента) измежду играещите игри 6 и повече часа в неучебни дни, сочи изследването. 29 % от девойките и 14 % от момчетата у нас играят игри 6 и повече часа в неучебен ден.
Това е обвързвано с пола, счита психологът. По-думите й дамите са по-социални и владеят връзката по-добре, а пък мъжете са по-склонни към надпревари, слагане на цели, които изискват победа.
Самооценката
И в Европа, и у нас младежите виждат като по-голям проблем времето, което прекарват в обществените мрежи, в сравнение с в гейминг, означи Анина Чилева.
Средно за Европа 46 % от младежите считат, че времето за обществени медии е проблем (50 % за България), против 21 % за времето прекарано в гейминг (29 % за България).
Този въпрос демонстрира персоналното чувство на учениците доколко времето в обществени мрежи и игри е проблем за тях, т.е. отделянето на прекалено много време, неприятно чувство при стеснен достъп и терзания на родителите.
Момичетата в България виждат като по-проблемно времето, което прекарват в обществените мрежи - 56 %, против 43 % от момчетата. За гейминга е назад - 37 % от момчетата считат, че прекаляват с гейминга, против 22 % от девойките, сочат данните.
Ползи и опасности
Плюсовете на обществените мрежи са доста - средство за другарство, за връзка с другари и близки в разнообразни точки от света, опция да схванеш какво се случва, основаване на групи за продан на познания, скорост на информацията, изяснява Анина Чилева. Друго преимущество е, че елементарно се споделя мнение. От тук обаче идват и едни от най-негативните феномени - подвеждащата информация и езикът на омразата, означи психологът.
Анонимността съгласно нея е причина нетолерантното говорене да се случва по-лесно в обществените мрежи, в сравнение с при диалог лице в лице. Другата страна на въпроса е обвързвана с обстоятелството, че можеш да се опитваш да изразяваш позиция, което не ти се случва толкоз постоянно в естествената връзка. Нас не ни питат непрестанно какво мислим по някои въпроси. Социалните мрежи дават опция да споделяш когато и да е своето персонално мнение по разнообразни аспекти на живота, изясни тя.
Освен това те разрешават да представяш живота си хубав, благополучен, цялостен с обич, наслада, пътувания до прелестни места. Това обаче в границите на общественото съпоставяне сред хората може да докара до депресии у тези, които следят тези красиви опаковки, само че не могат да отвоюват такова пространство в обществените мрежи, че да имат доста лайкове, изяснява психологът.
Вероятността да се повлияе психологичното здраве през това обществено съпоставяне е огромна, счита тя. Другото измерение на това събитие е, че напълно се поставяш в балон и внезапно се понижават опциите за действителна връзка, за офлайн другарства. В обществените мрежи с лекост се влиза и излиза от връзки - през днешния ден сте другари, на следващия ден не. С това се ускоряват самотата и изолацията.
Въпреки това изгодите от обществените мрежи са безспорни, счита психологът. Благодарение на късите известия хората са взаимно осведомени и взаимно спокойни едни за други. Дори в условия на пандемия поддържаме връзка с околните си.
А и не идва ли всяко потомство с неговите способи за връзка, пита психологът и си спомня по какъв начин в тийнейджърска възраст е говорила с часове по телефона. Със сигурност днешните младежи, ползвайки обществените мрежи, са по-добре осведомени за всички процеси, които се случват посред им, в сравнение с в случай че се чуваха единствено по телефона или си пишеха писма, счита тя.
Социалните мрежи към този момент са друга реалност, без значение от нашето мнение за тях, показва психологът. Важното е да сме будни за границата, оттатък която започваме да заместваме съня, храната, разходката в парка с от ден на ден време във виртуалния свят на игрите и обществените мрежи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ