Момиче на 25 г. иска да разпали любопитството на хората

Момиче на 25 година желае да разпали любознанието на хората към страната ни с разкази за мистичните места на България. Боряна Кръстева е невероятен странник, който събира митове и разкази за непознати кътчета в страната. Всички тях е събрала в книгата " Мистични разходки из България ".

„ Една от моите доста обичани митове е за Боров камък- това е една канара, която се намира доста покрай Белоградчик. Свикнали сме да посещаваме тези скали, само че тази канара е малко преди тях. Намира се при село Боровица, извисява се над селото и в действителност легендата е за двама влюбени – Борис и Елица, които макар неодобрението на своите родители вземат решение да се вземат. Решават, че любовта им е по-ценна от всичко останало, Борис е сирак, израснал оскъдно, с хора, които не са негови родители, по това време не се е гледало с положително око на такива хора, само че все пак той се залюбва с най-красивата госпожица от селото и на пук на всички, които им споделят, че тяхната обич е невъзможна, те потеглят към скалите обезверени от това, че не получават благословията нито на татко нито на майка, потеглят към скалите, качват се най-високо горе и тогава Елица заплаква. Тя остава без поддръжката на най-близките си хора и е избрала да построи живота си с този човек. Тогава тя се разплаква и сълзите й като че ли разцепват самата канара и от нея израстват един бор и една ела”, споделя Боряна.

Ако отидете през днешния ден до село Боровица наоколо до Белоградчишките скали, ще видите тези дървета да стърчат на върха на скалата като знак на същинската обич. Тази и още куп митове Боряна събира от локални хора в другите райони на страната за към 3 месеца и ги трансформира в книга.

„ За мен доста специфичното е, че всички тези истории са митове от локалния фолклор и нашия обичай, само че това са истории, с които някои хора са отраснали, разказвали са им ги за лека нощ, тъй че тази книга е по-скоро книга на срещите, на пътуването през една приказка”, разяснява тя.

В момента Боряна е основен редактор на уебсайт за пътешествия, поддържа и личен блог. Намерила е прелестен метод да съчетава журналистическото си обучение с любовта към пътуванията и фотографията.

„ Любовта ми към пътешествията съществува от 6 години, тогава започнах да пътувам както множеството хора, чуя за някое забавно място, красиво, желая да го посетя, само че някак си нещо все не ми доближаваше. Имаше някакво любознание в мен, което оставаше неутолено. Когато посещавах тези места, моята най-голяма цел беше да беседвам с локалните хора, да науча освен това отвън туристическото, тогава и сътворих своя блог за пътешествия, който към този момент е на 3 години, назовава се " Пътеписаници " и той е моето малко бягство от динамичния живот, който повеждам в града. В него групирам всички мемоари, страсти, срещи, които аз съм имала по пътя. С течение на времето се оказа, че моите пътешествия въодушевяват и други хора, което беше най-прекрасното. И аз тъкмо това желая, да предам нататък, с цел да може то да премине в бъдещето, а освен сега”, безапелационна е Боряна.

Едно от обичаните й места е пещерата " Света Марина " в Странджа планина. Мястото е мъчно налично, няма маркировка и се среща се наоколо до границата с Турция.

Тя разказва мястото като страст и като такова, за което е мъчно да се опише.

„ Обвито в бръшлян, самото място е безшумно, оставаш самичък със себе си, чуват се единствено капките вода, които падат от тавана и за които се има вяра, че са лековити. И всеки, който желае може да си пожелае нещо и да се помоли за нещо положително. Накрая да излезеш от пещерата през по този начин нареченото провирало, цялото посещаване на тази пещера е като обред. За филтриране, за нещо добро”, споделя Боряна.

Много от местата, които посещава Боряна са мъчно налични и непознати за туристите, постоянно се постанова да търси лидер. Но това, което й прави най-силно усещане е, че няма кой да се грижи за тях и постоянно са оставени на произвола на ориста.