Момчешката фигура в композицията е автопортрет на скулптора. Правена е

Момчешката фигура в композицията е автопортрет на скулптора. Правена е по фотография от детските му години, на която той е по гащеризон, застанал пред склад за сено в София.„ Това е портрет за целия ми живот – споделя Павел Койчев, – и до момента съм си подобен. “ Може би по тази причина прави четири следващи глави на фигурата. „ Искам да реализира излъчването от онази прелестна фотография и до момента в който не го реализира, няма да спра. “Композицията с биволицата също е отзвук от детството на Павел Койчев. Той чудесно си спомня бомбардировките над София. Тогава е на 4 години, с майка му се крият в мазето на негова вуйна на ул. „ Христо Ботев “, майка му го е взела на коленете си, а коленете ѝ подскачат от смут. Семейството по-късно се изтегля при родственици в луковитско село. „ Там се опомних като човек. В селото нямаше доста крави, имаше биволи, дечурлигата ги пасяхме. В горещите летни дни биволите влизаха във вода, с цел да се охлаждат, стояха по 3–4 часа и ние се качвахме върху тях. “ Точно този миг е запечатала композицията, която беше част от изложбата „ Той и то “. В зала „ 2019 “ на Градската художествена изложба в Пловдив през октомври Павел Койчев описа осем истории за индивида и опитоменото от него животно.„ Аз съм от поколението, което помни селото и хилядолетния метод, по който се добиваше хлябът там. Силно усещане ми е правила връзката на хората с животните, без лигавене. Не домашни любимци, те бяха членове на фамилията. “Надяваме се през пролетта да забележим композициите от „ Той и то “ (след покриването им със смола) в непрекъснатата галерия под намерено небе на огромния ваятел в с. Осиковица.