Момче, загубило крака си, създава програма за 3-D протези
Момче, изгубило краката си при случай, измисля компютърна стратегия, която оказва помощ на хората с протези да възстановят подвижността си.
Компанията, която Кристофър Хътчисън основава с татко си в България през 2013 година, към този момент печели интернационалните награди за иновативност.
Инцидентът и ампутацията
Швейцария, юли 2009 година, едно 17-годишно момче стои на перона на гарата и изпраща свои другари.
„ Говорехме си и внезапно влакът потегли доста внезапно, бутна ме, при което за злощастие аз попаднах сред релсите и перона”, споделя младият мъж.
Следват месеци в кома, потрес и доста болежка Кристофър губи и двата си крайници.
„ Това беше къс момент, само че имаше голямо отражение върху живота ми, както и върху живота на моето семейство. След сходно прекарване се събуждаш в болница и в първия миг нямаш никаква концепция какво тъкмо се е случило. Всичко към този момент е друго. И тогава си казваш - би трябвало да стартира живота си още веднъж, и да върша нещо друго ", споделя той.
„ Бяха извънредно сложни времена. Буквално живеехме час за час. Аз и брачната половинка ми изкарахме цяла седмица в болничното заведение. Тя спеше на пода в болничната стая. За щерка ни се грижеха съседите”, споделя татко му Алан Хътчисън.
Това, което не убива Кристофър и фамилията му, ги прави по-силни. Защото желанието за живот не може да бъде ампутирано.
„ Силата да преодолееш нещо сходно идва от тези, които са до теб. Идва от фамилията ти, от хората, с които общуваш, от приятелите, както и от теб самия. В началото доста ми оказа помощ възприятието ми за комизъм, което е отличителна линия на нашето семейство. Борех се вътрешно да приема ампутацията, да ми сложат протези...”, спомня си Кристофър.
В какво се трансформират тестванията
Големите промени идват от огромните несгоди. След случая фамилията взема решение да напусне Швейцария. И се реалокира в България.
„ За първи път се срещнах с българи през 2005 година в Швейцария. И по-късно през 2009 година, когато с Крис се случи този случай... В този миг има хора, които те поддържат и други, които просто изчезват. Много пресякоха пътя ни тогава, само че малко разговаряха с нас. А българите, които бях срещнал през 2005 година, пропътуваха цялото разстояние до Швейцария, с цел да ни поддържат и това в действителност ни сближи”, споделя бащата на момчето.
Няколко часовият полет до София обаче се оказва висшо тестване за Кристофър – краката му се подуват и отичат.
„ Тогава ми просветна – чакай малко – съществува 3-D сканирането, същестувава 3-D принтиртането. И даже нещо по средата – софтуера за кадкамерата - даже моят баща е работил с него през 80-те години. Как всичко това не е употребявано до момента при протезирането? Ами добре – имаме всички нужни части, дано ги сглобим в едно цяло, да го направим”, взема решение Кристофър.
И по този начин Крис измисля компютърна стратегия, благодарение на която пациентите да получат комфортна протеза доста по-бързо.
Вижте повече във видеото:
-->
Компанията, която Кристофър Хътчисън основава с татко си в България през 2013 година, към този момент печели интернационалните награди за иновативност.
Инцидентът и ампутацията
Швейцария, юли 2009 година, едно 17-годишно момче стои на перона на гарата и изпраща свои другари.
„ Говорехме си и внезапно влакът потегли доста внезапно, бутна ме, при което за злощастие аз попаднах сред релсите и перона”, споделя младият мъж.
Следват месеци в кома, потрес и доста болежка Кристофър губи и двата си крайници.
„ Това беше къс момент, само че имаше голямо отражение върху живота ми, както и върху живота на моето семейство. След сходно прекарване се събуждаш в болница и в първия миг нямаш никаква концепция какво тъкмо се е случило. Всичко към този момент е друго. И тогава си казваш - би трябвало да стартира живота си още веднъж, и да върша нещо друго ", споделя той.
„ Бяха извънредно сложни времена. Буквално живеехме час за час. Аз и брачната половинка ми изкарахме цяла седмица в болничното заведение. Тя спеше на пода в болничната стая. За щерка ни се грижеха съседите”, споделя татко му Алан Хътчисън.
Това, което не убива Кристофър и фамилията му, ги прави по-силни. Защото желанието за живот не може да бъде ампутирано.
„ Силата да преодолееш нещо сходно идва от тези, които са до теб. Идва от фамилията ти, от хората, с които общуваш, от приятелите, както и от теб самия. В началото доста ми оказа помощ възприятието ми за комизъм, което е отличителна линия на нашето семейство. Борех се вътрешно да приема ампутацията, да ми сложат протези...”, спомня си Кристофър.
В какво се трансформират тестванията
Големите промени идват от огромните несгоди. След случая фамилията взема решение да напусне Швейцария. И се реалокира в България.
„ За първи път се срещнах с българи през 2005 година в Швейцария. И по-късно през 2009 година, когато с Крис се случи този случай... В този миг има хора, които те поддържат и други, които просто изчезват. Много пресякоха пътя ни тогава, само че малко разговаряха с нас. А българите, които бях срещнал през 2005 година, пропътуваха цялото разстояние до Швейцария, с цел да ни поддържат и това в действителност ни сближи”, споделя бащата на момчето.
Няколко часовият полет до София обаче се оказва висшо тестване за Кристофър – краката му се подуват и отичат.
„ Тогава ми просветна – чакай малко – съществува 3-D сканирането, същестувава 3-D принтиртането. И даже нещо по средата – софтуера за кадкамерата - даже моят баща е работил с него през 80-те години. Как всичко това не е употребявано до момента при протезирането? Ами добре – имаме всички нужни части, дано ги сглобим в едно цяло, да го направим”, взема решение Кристофър.
И по този начин Крис измисля компютърна стратегия, благодарение на която пациентите да получат комфортна протеза доста по-бързо.
Вижте повече във видеото:
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ